В памет на Пламен Панайотов
Тръмп врътна руското кранче. Или го развъртя – изключено-включено
Какво е това? Нищо друго, освен задействане на мародерското измерение на глобалния капитал.
Такова превръщане на включването в изключване също следва дълбока хегелианска диалектична инверсия: а именно, превръщането на външна заплаха в имманентен антагонизъм, както проницателно отбеляза Джон Елстер във връзка с популярната днес идея за „застрашената демокрация“: „Можем да обърнем общоприетото твърдение, че демокрацията е застрашена, и да твърдим, че (самата) демокрация е заплахата, поне в нейната краткосрочна популистка форма. (цит. по Жижек).
Such inversion of inclusion into exclusion also obeys a deep Hegelian dialectical reversal: namely, the transposition of an external threat into immanent antagonism, as Jon Elster perspicuously noted apropos the notion, fashionable today, of democracy under threat: “We can reverse the common dictum that democracy is under threat, and affirm that democracy is the threat, at least in its short-termist populist form.”
Както гласи известният афоризъм – по-лесно е да си представим края на света, отколкото края на капитализма.
Сентенцията е приписвана на Фр. Джеймисън, но Жижек я популяризира.
Както казва Жижек – ние всички говорим през големия Друг.
Тоест разликата между оригинал и копие е заличена. Мародерската форма на плагиатство е другата версия – за смъртта на бащата, заедно със смъртта на автора.
Разфрешване на все още актуалния афоризъм на Джеймисън и Жижек: ние вече сме въвлечени в поредната световна война, обитаваме в Апокалипсиса, с още по-голям прогресизъм или акселерация под формата на регрес – капиталът, stupid! – в постапокалиптичен формат.
Конниците на Апокалипсиса се спешени, смаяни от спешната сделка.
Вместо застрашен капитализъм, се оказва, че капитализмът е собствената си заплаха.
Неувредими са само петролопроводите, които представляват нещо като митичната каляска с крилати коне от Федър на Платон.
Кочияшите са изчезнали, от каляската на капитала са останали само ремъците, конската сбруя.
И съответно, останките от мародерската версия – целият Фройд се съдържа в Платон, но не и обратното.
В пустотата на света са се задържали само киборги, виртуални аватари, ботове на невъплътено знание… и дронове, и нови гробища на имперско величие.
Ние общуваме предимно с чатботове, сменили смъртта на бог.
Бог е перфектен, с единствения недостатък, че не съществува.
Същото може да се каже за чатботовете, те са перфектни, но нямат тяло на въплътено знание, съответно нямат и несъзнавано.
Не става въпрос до обичайното постмодерно отчаяние, отчужденост и самота.
Привилегированата генеричност на само един антропоморфен вид, човешкия, е изчезнала, но не и странният онтологизъм на желанието му:
Man is the animal that desires the worldly ubiquity of the void. It is—as a logical power—the voided animal. Badiou
В приблизителен превод това не помага:
Човекът е животното, което желае светската всеобщност на пустотата. То е – като логическа сила – лишеното от съдържание животно.
Обръщам се за помощ към ChatGPT:
Този цитат отразява радикалната философска антропология на Ален Бадиу, в която човекът се дефинира не чрез биологични или културни дадености, а чрез връзката си с Нещото (или пустото, празното – the void) и способността си за логическо и универсално мислене.
Във философията на Бадиу, повлияна силно от теорията на множествата и Жак Лакан, „пустота, празното“ е фундаменталната основа на битието. Човекът е „изпразненото от съдържание животно“ (the voided animal), защото притежава уникалната способност да се отдели от конкретната си животинска природа, партикуларизъм и идентичност, за да се докосне до универсалната истина. Копнежът за „всеприсъствие на пустота в света“ (worldly ubiquity of the void) е именно този стремеж да се внесе чистата, универсална възможност и радикалната промяна (Събитието) в рамките на съществуващия свят.
Стана ли по-ясно? Разбира се, че не.
the voided animal – когато суверените казват: – нищо лично – но всъщност са задръстени с враждебните оптики на имагинерни съдържания и геополитически партикуларизми.
Единият, Путин, със сталинистка параноя, че империята му е ощетена. Другият, Тръмп, за МАГА, застрашена за своя ексепционализъм.
Суверени с погрешно пресмятане на негативни желания и трансфери, тоест превъзходство на разменната стойност над потребителната.
Още по-зловещо изглежда тяхното онтологизирано желание за пустота, или нейното запълване – до каквато и джаджа да се докоснат – кранче или копче.
Странното желание да желаят световната всеобщност на пустотата.
Човекът е животното, което копнее за повсеместното присъствие на пустотата в света. Той е — като логическа сила — животното, лишено от съдържание.
Това ли е искал да изрази Бадиу? Не, разбира се.
Бадиу нарича още по-странно своята философия – демократически материализъм – като оптимистичен вариант за еманципаторни политики:
По-конкретно, човекът е животното, което се среща в изключително голям брой светове. Емпирично погледнато, бихме могли дори да кажем, че той не е нищо друго освен това: съществото/биващото, което сред всички онези, чието съществуване признаваме, се среща най-често. Човешкото животно е съществото на хилядите логики. Тъй като е способно да влезе в състава на субект на истината, човешкото животно може дори да допринесе за появата на (родово) същество за този или онзи свят. Тоест, то е способно да се включи в движението от явяването (множеството светове, логическата конструкция) обратно към битието (чистото множествено, универсалността) и може да направи това по отношение на практически неограничен брой светове.
Човешкото същество е битието-нищо, а не битие на нищото. Освен пустотата то износва и влечението си към смъртта. Разликата е огромна, но не и скритите хайдегериански конотации.
Копието на Логики на световете стои до мен. Действа ми потискащо, по същия начин както и неразпечатаната бутилка уиски.
Аз съм суверенът, без кранчета и бутони, без всички гадни джажди, освен книгите, защото знам какво ще постигна – пустота, the Void.
А какво ни казва суверенът Тръмп (маркирано отново от Жижек):
In one of Trump’s latest speeches, there is a passage that quite literally, and in popular terms, reproduces the paradox of the superego and surplus-enjoyment:
“Our country is winning again. In fact, we’re winning so much that we really don’t know what to do about it. People are asking me, please, please, please, Mr. President, we’re winning too much. We can’t take it anymore. We’re not used to winning in our country until you came along; we’re just always losing. But now we’re winning too much. And I say, no, no, no, you’re going to win again. You’re going to win big. You’re going to win bigger than ever.”
Какво е това? Старческа неврастения или психотизъм?
Приблизително половината от Логиките съдържат математически уравнения и теория на множествата, във вариант Зермело/Френкел, която противостои на множествата на Дельоз, неговия задочен опонент.
Все едно, че разигравам шахматна партия, без да проследя тънките ходове.
Изпитвах същата безпомощност, когато в младостта си се сблъсках с Битие и време на Хайдегер, тогава непреведена и неиздадена, все още на ксерокс.
Сега имаме два превода на Битие и време.
Но за мен важи само паратактичния каламбур на Дерида, по-скоро анаколут –
аз имам само един език, и той не е мой.
Логическата непоследователност, съзнателно търсена, вече ме дразни, както и Бадиу е мразил модерните софистики.
Но Дерида не е ли искал да внуши същото – the voided animal.
Омразата ми към комунизма в този смисъл се оказа теоретична. Всъщност въпрос на истерия, която дисидентите не забелязват в себе си. Но само те ли?
Днес критиката е перверзна форма на подчинение.
И тъй, Хайдегер, поредният аватар. Избран произволно почти, тъй като все още гледах на себе си като възпитаник на немска гимназия, която представляваше скапано тоталитарно училище.
Дори за германците се оказва почти невъзможно, още повече за българите, Хайдегер да проговори билингва.
Аз знаех това, но не и комунистите. Защото упражняваха пустотен комунизъм ли?
Въпреки всичко книгата ми за Бадиу бе провал, като прибавим и заниманията ми с Лакан, което окончателно ме срина.
Математика и психоанализ – Бадиу се бе опитал да съчетае невъзможното, в един философски паратаксис, плюс марксизъм плюс теория на множествата – той наричаше своя метод съшиване, суичър – пустотното животно се оказа накачулено с дрехи…
Казвам това не поради злокачествен нарцисизъм, а защото подозирам, че младите писатели изпитват същото колебание дали да продължат по подобен път, по някакво Дао без превод изобщо.
Дао също е пустота – да продължат в пустотата на света, пустотни животни запълвани с пустотата на желанията, в една буквално пустотна държава с пустотата на илюзията за стокови трансфери…
The illusion of self-sovereignty comes from the cogito.
Едно стоково-пазарно когито, каквото Декарт не е подозирал.
Сепаратизмът на Декарт и Кант е очевиден ретроактивно и това се отразява на сепаратистките политики на днешна Европа.
Интелектуалните превратности на европейското мислене не нарушиха биологичния ритъм на българина и когато аз съединих Финеган с бай Ганю, единствен моя скъп приятел Пламен Панайотов откликна в рецензия, останалите ме обвиниха, че подражавам на Джойс.
Не си въобразявам, че Храмови сънища е опит за образователен роман, но такива бяха дилетантските ми занимания по онова време.
Писането е дублирано от влечението към смъртта.Психоаналитическата схема се бавеше да сключи своя финегански цикъл. Чак сега го разбирам, на 74 – ето това означава ретроактивност…
Все още не разбирах към какво се е стремял Бадиу със своята субтрактивна онтология на изваждане, по-скоро меонтология.
Сега не намирам за странно да говоря с „извадени“ superego and surplus-enjoyment.
И още един виц за Тръмп. Всъщност стар виц на вездесъщия Жижек, преразказан отново:
Ursula von der Leyen, Putin, and Trump meet God, and each is allowed to ask him a question.
Von der Leyen begins: “Tell me what will happen to the European Union in the next decades?” God answers: “It will fall apart as a union and become a popular spot for tourists under Russian domination.” Von der Leyen turns around and starts to cry.
Then Putin asks God: “Great—so what will happen with my beloved Russia?” God answers: “It will be a province of China.” Putin turns around and starts to cry.
Finally, Trump asks: “And what will be the fate of the USА after a decade of MAGA rule?” God turns around and starts to cry.
Man is the animal that desires the worldly ubiquity of the void. It is—as a logical power—the voided animal.
Сега може би става по-ясно какво е искал да изрази Badiou.
Фетишизмът и консуматорството отдавна са станали мръсни думи, но не и за българите. Капитало-парламентаризъм е презрителен неологизъм на Бадиу. Той пледира за недържавна суверенност, не ли странно?
… the voided animal касае и българското изключение, особено днес, когато се взираме в скелета на Самуил на една пищна церемония, която прикрива липсата – чия липса?
Липсата на суверен, на суверенна България, може би.
Желанието е основано на липсата, то винаги ще пустее.
Нищо че в своето блуждаещо битие Самуил е поел единствено възможния път на суверен, тоест на воин и цар.
И докато се взирах в костите на Самуил, аз си казвах – ето го примерът за суверена-пустотно животно – и знаех че отново греша. Светотатствено, според българските мерки и теглилки…
Нека си припомним твърдението на Хегел, че философията може да осмисли дадена социална форма едва когато тази форма вече е в упадък.
Не, България не е в упадък.
България е блуждаещо битие, errant being.
Либерална формация, склонна към либерал-фашизъм.
Совата на Минерва излита, придружена с американски изтребители.
Церемонията на безцеремонните елити така се преобръща в очистителна клизма.
Какво е българското – неспецифицирано множество с отпаднала държавна рамка, срещано в дарвинистката си честотност, най-често срещано в поселенията на Балканите, една контингентност, чествана ретроактивно като историческа необходимост – множества с внушението за генеричност, за родовост, в една пустотна церемония като резултат на аналния й произход.
Сякаш нищо не се е променило.
Липсват суверени на въплътено знание и обективни истини, липсва и посоката, в която се движи историята, липсва и самата история, сведено до оскъдно епистеме, априори или дискурсивни анализи: errant being.
История която разказва истории и след нея се извиват хубави анални опашки.
Бадиу ни обещаваше еманципаторни политики – вместо това бушуват реакционни антиглобализми и експанзии на пазарния капитал.
Нашите бъдещи скелети строени пред костницата на Самуил –пустотното животно обитава своя вечен апокалипсис, един излишен предикат.
Няма нищо в битието на нищото – нито добро, нито лошо, мисленето го прави такова:
The illusion of self-sovereignty comes from the cogito.
Тръмп би поправил репликата на Хамлет – само сделката е добра или лоша.
Те говореха за алианси, но всъщност задействаха сепарации.
Говореха за заплахи, обкръжени с перверзна пустота.
Говореха за много неща, но не и за Нещото-пустота.
Меките сглобки на битийна свързаност се оказват мафиотски, с отпаднала нищожност.
Говореха за живота и неговия просперитет, но не и за пустотната възможност за смърт, правото на смърт разкриващо апокалиптичен потенциал, извън сепаратизма, извън аболиционизма, извън геополитиките.
We have to accept that there is no direct path to concrete freedom.
Обърнах се за последен път към ChatGPT:
За Бадиу битието не е Единно (няма Бог, няма висша Цялост), а е чисто неконсистентно множествено. Всяко конкретно нещо в света е просто „структурирано множество“ (ситуация). За да съществува ситуация, тя трябва да извърши акт на „броене за едно“ (count-as-one) – т.е. да организира хаоса. [1, 2, 3, 4]
- Пустотата като празно множество (\(\emptyset \)): Бадиу заимства от математиката идеята за празното множество. То е нулевата точка на всяко друго множество, защото е подмножество на всяко едно съществуващо множество. [1]
- Суверен на света: Тъй като нищо не може да бъде структурирано, без да стъпи върху празното множество, пустотата е единственото неизменно нещо – тя е „суверенът“, закотвящ всяка структура, но сама по себе си остава невидима, изплъзваща се и „нулева“. [1]
В неговата субтрактивна онтология (на Бадиу) пустотата (le vide / the void) е единственото собствено име на битието и негов суверен, тъй като тя лежи в основата на всяка структура (или „ситуация“) на реалността. [1, 2, 3]
В българския контекст изразът „нулевият суверен на света“ се среща често и в анализите на поета и философ Златомир Златанов (в монографията му „Ален Бадиу, или упорството на нелогичните светове“), който пречупва математическата онтология на Бадиу през лаканианската психоанализа. [1]
Сам си бях виновен, че порочният кръг се бе сключил, от който извираше неизчислима пустота.
Ботмашината доставяше данни, но тялото ми знае повече от това. Или по-малко.
Също както нулевият суверен аз самият въртях дигитални кранчета, зареждах и източвах ботмашини, и противно на желанието си или точно поради това, че съдържах обект-причината на това желание, несъзнавано превръщах интелектуалната си трагедия в комедия, в трагикомедия, във фарс на циничния свръх-аз, без да го превъзмогна.
Липсва директен път към свободата.
Или в жаргона на Бадиу, където субтракция значи изваждане.
Една последна субтракция не съществува
11.10. 26
Златомир Златанов
