ИНСУЛТ

Сънувах земния глобус опасан с формата на стойността като Сатурнов пръстен,  който го предпазва, за да го разсипе.

И там  бродеше преценяващото животно с когнитивен апарат за оцеляване.

Формата на стойността, въплътена в банковите баланси с елетронно нанасяни числа, подведени под нулевия суверен на пустотата.

Политики и икономики морфират едни в други в спасяване на феномени, зад които се крие неспасяема реалност.

Претенциите за екзистенциална свобода издълбават татусите на непоносима задълженост в една още по-зейнала рана на универсална амнезия.

Банките като въплъщение на формата на стойността пустееха в мъртвешкото око на  некротичния капитализъм.

Да съществуваш означава да бъдеш капитализиран.

Невъзможно е за проследяване как едни производствени отношения се превръщат във форма на експолоатация.

Трудно е да бъдеш едновременно номиналист и структуралист.

Думите са следствие на нещата, но нещата са следствие на ножицата между потребителна и разменна стойност, която ги изрязва в неизменен фетишистки фасон.

И поетическите жалби, че напразно сме се отърсили от синовете на  пустотата,  ще се окажат верни.

Сънувах как от гърлото на пустотата изскачат езиците на езици, изолационистки, аглюнативни и инфлективни, и всички те бяха въпрос на преценка в ретроактивен ход на своята изкуствена наковалня.

И същността на стойността/преценка бе въпрос на гледна точка в сляпото петно на невиждащ Поглед.

И обект-причината на желанията се затормозяваше в звездната матема на на един чезнещ шанс, който винаги се представя само като изгубен.

Сънувах космоси и вселени и те бяха въпрос на степенувана контингентност от обезсветявани светове и всеки свят бе въпрос на неусмъртявана смърт.

И осъмнах с церебралната заблуда на половинчат инсулт.