Една вечер Блох разказал на Бенямин за един равин, истински кабалист, който казвал, че за да се установи  Царството на Мира не е достатъчно нито да се разруши всичко, нито да настъпи напълно нов свят. Достатъчно е да се измести тази чаша, този храст или този камък съвсем малко и това е всичко. Но това малко изместване е толкова трудно да се постигне и неговата мяра е толкова трудно да бъде намерена, че с оглед на света човеците са неспособни на това нещо и затова е необходимо Месията да пристигне.

Има се предвид интелигентна промяна, но за съжаление тя е или прекалена, или недостатъчна.

Тук намирам прилика на месианистичната притча с един дзенски коан.

Когато питат Учителя какво е Буда, той неизменно повдига показалеца на дясната си ръка. Идва време за изпит и когато Учителя пита какво е Буда, ученикът повдига показалец. Учителя се пресяга и отсича показалеца с ножа си. Ученикът побягва ужасен. Тогава Учителя го извиква по име и когато ученикът се обръща, Учителя повдига показалец.
Каква е схемата зад всичко това?
Стремеж на господарското означаващо да придобие нови стилове. Но всъщност това е безкрайно повторение на един прекъснат жест.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s