Here is Bataille’s version of le demier homme (Bataille reading a portrait

of Hegel as an old man):

I imagine seeing exhaustion, the horror of being in the depths of things – of

being God. Hegel, at the moment when the system closed, believed himself

for two years to be going mad: perhaps he was afraid of accepting evilwhich

the system justifies and renders necessary; or perhaps linking the certainty

of having attained absolute knowledge with the completion of history-

he saw himself, in a profound sense, becoming dead; perhaps even

his various bouts of sadness took shape in the more profound horror of being


This is the face of a Hegel on the verge of the inner experience, which is

what occurs when everything possible has been actualized, when nothing

remains but impossibility (nothing further can happen: history, like art, is

vergangen, all horizons have been surpassed – the Aufhebung has done

everything one can ask of it). Blanchot, writing on Bataille, comments:

“The interior experience insists upon this event that does not belong to

possibility; it opens in this already achieved being an infinitesimal interstice

by which all that is suddenly allows itself to be exceeded, deposed by

an addition that escapes and goes beyond [un surcroft qui echappe et excede

] . A strange surplus” ‘ A surplus of the negative, there

being nothing left to negate. A surplus that Hegel (as Bataille imagines

him) experiences in the form of a looming madness, an approaching horror

of being God, on a negative theologian’s theory of being God where being

such is existence without being – a mystical (that is, absolutely negative)

experience: “The experience of non-experience,” Blanchot calls it

 (Just think of it! God: an absolute surplus of negativity; or,

the death of God – as God imagines it. It would have to be a death that

went on forever.)

“What is a philosopher?,” Blanchot asks in “Connaissance de l’inconnu”;

and he answers, “borrowing words from Georges Bataille, it is

someone who is afraid”: afraid of the Outside, of the limit-experience,

of what remains irreducible to knowledge, of that which remains

unknown when knowledge has no further progress to make, of an existence

which, being without being, that is, not being the existence of this or

that being, is being that cannot be negated. As Blanchot explains in his essay

on Bataille: “Interior experience is the manner in which the radical

negation that no longer has anything to negate is affirmed”

(To be sure: “This has the air of a joke. But if we will grant that all modern

humanism, the work of science, and planetary development have as their

object a dissatisfaction with what is, and thus the desire to transform being

– to negate it in order to derive power from it and to make of this

power to negate the infinite movement of human mastery – then it will become

apparent that this sort of weakness of the negative, and the way in

which nothingness masks itself in the being that cannot be negated, lays

waste at one stroke to our attempts to dominate the earth and to free ourselves

from nature by giving it a meaning – by denaturing it”

Imagine therefore a time when the dialectic has overcome everything,

which means a time that has ceased to progress, a time without

progress or without a future (corresponding to a space without horizon):

call it a stop-time or “end of history” when everything has been accomplished

or fulfilled.

The difficulty is that for Blanchot temporality does not coincide with

history but exceeds it, interminably, as if at the end of history we were “delivered

over to another time”  (“What remains after the system

– the naught left over, still to be expended – is the push of dying in its

repetitive novelty” . In his essay on Bataille Blanchot asks

us to imagine living our lives twice, once according to the time of the possible

“as something we comprehend, grasp, bear, and master . . . by relating

it to some good or to some value” -some end or purpose; and another

according to an impossible, anarchic time or “time as something that escapes

all employment and all end, and more, as that which escapes our

very capacity to undergo it, but whose trial we cannot escape. Yes, as

though impossibility, that by which we are no longer able to be able, were

waiting for us behind all that we live, think, and say”.

The moral is (once more) that “possibility is not the sole dimension of our


Picture therefore Hegel sitting for the portrait that Bataille interprets.

This would be Hegel as the last man (a “Hegel living: the travesty of a

completed Meaning”) that is, Hegel passive and waiting

with nothing left to wait for: Hegel no longer coinciding with himself,

en detour to a nonrelation, becoming a visage without site or perspective,

framed by exteriority, thinking mad, Nietzsche-like thoughts (the only

thoughts left to think: “Nothing ends, everything begins again”;

 “There is nothing identical except for the fact that everything returns”

 By rights, or in keeping with the unitary rigor of

philosophy, Hegel ought not to have allowed himself to be turned into a

portrait (“Hegel the impostor”. In the event, availing himself

in this fashion, he opened a window in the history of reason, turned

himself into a presence that is no longer present: slipped, so to speak, into

the Outside. So it is not surprising that, on Bataille’s reading, fear is written

on Hegel’s face.

Maurice Blanchot – The Refusal of Philosophy

Gerald L. Bruns

Writing is forsakenness: being forsaken (not by others, says Kafka, but

by oneself) : carried away by a worldless existence, inhabiting- no, not inhabiting,

being lost, being at a loss, wandering in a place that is not a

world. Better to call it a space without a world: a placeless space, a surface

across which one is dispersed, no longer a resident of oneself but dispossessed,

turned out of oneself, identifying oneself with errancy, separation,

drift. “Wandering in the Wilderness” becomes Kafka’s watchword.  Blanchot

refers to this as “the Abraham perspective” (ELS2/SL7o). In “How to

Read Abraham?” Blanchot reads Kafka’s Diaries (particularly the entries

from 1922) as a document of this perspective, summarized by Kafka’s

remark: “I live elsewhere” (29 January 1922: Diaries, p. 409) , where elsewhere

is not a private, interior, subjective space: not an imaginary space, a

dreamworld, nor is it a place set part on the model of aesthetic differentiation:

a museumlike preserve free from the claims of knowledge. Rather it

is a place where these claims have been superseded by the claim of writing


This place is where art is. Art neither dreams nor creates, nor does it describe

things either true or imaginary. What is true has no need for art; it is

a plenum. The true exhausts everything that is. The same is true of the

imaginary (in either its Aristotelian or Sartrean versions), which pours itself

into every vacuum, exhausts every absence, consumes it with its power

of possibility. But the world of art is the nonidentical; that is, in a world in

which things are recognizable, identifiable, self-identical, part of language,

“there is no place for art” (EL89!SL75)’

For art is linked, precisely as Kafka is, to what is “outside” the world [ “hors”

du monde 1, and it expresses the profundity of this outside [dehors 1 bereft of

intimacy and repose – this outside which appears when even with ourselves,

even with our death, we no longer have relations of possibility. Art is the

consciousness of this “misfortune.” It describes the situation of one who has

lost himself, who can no longer say “me,” who in the same movement has

lost the world, the truth of the world, and belongs to exile, to the time of distress

when, as Htilderlin says, the gods are no longer and are not yet. This

does not mean that art affirms another world, at least not if it is true that art

has its origin, not in another world, but in the other of all worlds. (EL89-90/


Art is a “movement outside the true” [demarche hors du vrai]” (EL92!

SL77) . It neither dreams nor creates – it demands. In this event the writer

experiences art as an incapacitation, a pure passivity, insomnia, waiting,

dying- “not death, alas, but the eternal torment of dying” (Diaries, p.

302). This is a demand which presupposes, not the possibility of action,

but its impossibility: a demand that exacts a useless patience. Kafka calls

it, Beckett-like, the “old incapacity” (Diaries, p. 33).

Maurice Blanchot

The Refusal of Philosophy

Gerald L. Bruns

Coronavirus, Psychoanalysis, and Philosophy

The French philosopher Alain Badiou (2020), after specifying that this epidemic is nothing new or extraordinary, adds: “we know that the world market, combined with the existence of vast under-medicalized zones and the lack of global discipline when it comes to the necessary vaccinations, inevitably produces serious and devastating epidemics.” And he goes on to say that “the planetary diffusion of this point of origin [Wuhan]” is “borne by the capitalist world market and its reliance on rapid and incessant mobility.” He is hinting that epidemics due to the worldwide (capitalist) market are completely different from those that spread in pre-capitalist times! This is of course quite absurd. I wonder what the link is between the existence of medically under-served zones (which exist of course, especially in Africa) and the origin and spread of Covid-19. What is puzzling is that Wuhan is by no means an under-medicalized zone (in fact, the Chinese response to the epidemic was highly effective) and the virus first spread in the wealthiest parts of the world, where the health system is quite efficient. In fact, Marxist philosophers must be evoking all of these problems (the capitalist market, poor areas, etc.) as if reciting a litany, as a conditioned reflex, even if these problems have no clear connection with other kinds of ills we are dealing with.

Badiou, like others, is evidently mixing up modernization and capitalism. By modernization I  mean the expansion of technology and the application of scientific discoveries within society, a process that has historically coincided with the development of capitalism but does not necessarily identify with the latter. I wonder whether the anti-capitalism of so many actually conceals simply a rejection of modern technological society, a somewhat regressive aspiration.

The limit of every ideology – therefore also of the neo-Marxist or neoanarchist ones I am targeting here – is trying to force anything that happens into a predetermined framework. Of course, theories are indispensable to simplify the chaotic complexity of the world, but they always risk being a bed of Procrustes onto which reality is forced. Some refuse to admit that reality can refute or relativize their theories and will always come up with ways to find their ideas confirmed. Many academic “critical theories” lack any critical spirit. An epidemic, whether it was the plague, or cholera, and so on, used to be interpreted as a divine punishment for human sins. Today, instead, an intellectual elite interprets an epidemic as a punishment that human beings inflict upon themselves. Many think that “nature rebels against humans”. Nature has taken the place of God as the punisher. But for others, Homo sapiens ruin themselves for the sin of having generated capitalistic societies.

Sergio Benvenuto June 1, 2020



Животните които

сами изпросват

своето безумие

с книгите от целулоза

на погребаната флора

foreclosure на поезия

от несъзнавани симптоми

преди да се разтвори

в дигиталната  перверзия

с  машиналния мониторинг

от  копоите на Тюринг

С театрални наблюдения

върху  изобретени

от тях самите

страсти  се развличат

в двуличието на двуличие

и политики на изплъзване

в либералната дистопия           

на универсален  машинизъм      

и опакован в стоките


и необитаеми  в стремеж

да са различни

пред плоските екрани

в хомогенни маси се оттичат

Това е все едно пънкарски банди

да  изпълняват Вагнер

сведен до ниво

на проактивен гангстер

Полиморфната дисфункция

на хипнотично интермецо

labia  lalangue  наизустеност    

в неконтактни смесици

на генеричните  езици

преди да стегнат йерархични

поделения и отклонения

за Geschlecht и Gender

и репродуктивен  свършек

за  креатури извън плода

на маточния вътък

и пренаталното наследство

където Името-на-Бащата свети

Сексистки чакри от кевлар

енергетични повторения

на унисекс кошмар

в канцерогенно слепване

и липсващите изчисления

извън ъпдейтване

за платинените принцове

на цезарови сечения

в катастрофата на раждане

като катастрофа на творение

Какво са човешките животни

спрямо  ритуали  рекурсивни

които ги правят  рефлексивни

церемониални  огледални

в унилатералната дуалност

на обречени решения

върху положената предрешеност

на  универсалното отсъствие

където структурите маршируват

със стъпките ни откънтяващи

и липсващите означаващи

които си прехвърлят един на друг

телата продължения на фантазми

под натиска на производство

демонстрират мнимо превъзходство

в церемонията безучастна

на  постоянните запаси

от външна воля

и мениджмънт на меланхолия

Реалното Едното Нещото

това са само пропускани срещи

цитатна  работа на символи

впрегатни  волове и биволи

с оглавници  на алгоритми

в психо-исторически режими

Обект небалансиран вътре

в стокови фетиши

задвижва своята  възвишеност

да губиш това което

е непритежание на никого

докато животните работят

но само човеците се трудят

в труда изкуствен на авто-поезия

и капиталистическия фитнес

в принадената стойност

на калкулиран бизнес

и самоотнасяща се негативност

на блага несподелени

трансценденталните любовници

на  agalma асексуална

извън реализация сакрална

И  ще посмея ли да обезпокоя

вселена смъртна като мене

и как ще се датира органона

на развъплъщения

в несобствени творения

необратимото изчезване

за синове на пустотата

и кой ще е с легално право

на  usufructus  

да бъде ползван

в отчуждените изкуства

Труд  с  автономно ноу-хау

на алиенирана спонтанност

и само капиталът е способен

да извлече от него стойност

на възвишена обсцьонност

и този шрифт блокиран

на дискурсивна благосклонност

екстропия  на клиновиден запис

в мелиорация на пустинния оазис

разядените  мрамори

на антични симулакруми

в анатомично хакване

на метежна мимолетност

поддържаните раси

от кръвожадни татуси

и с пустотата съвместими

декорации на  държави нации

Първичният  материал

това скандално нищо

с очите на стагнация

разнищвано в дискретни кванти

на бруталната протяжност 

и ефектите на нелокалност

реторика на изличаване

и картезианското спестяване

на злия гений на съмнение

Едното със съдба на  тринитарност

аксиоми на авторитарност

без нужда от доказване

числото и Сирената

Маларме и заровете на поемата

и нулевият суверен неизводим

от хаотичните тенденции

на трансфинитните каденци

Смъртта  крипто-анархия 

на зачеркнати филологизми

скандал на липсата без липси

небесните лазури без контури

с астрономически перуки

на въобразени апертури

Страст на теодицеи

да изоставят  своето внушение

в юдейска книга на разпади

и вокализация на съгласни

буквеното бдение безкрайно

в  инфинитива на умиране

където смъртта е невъзможна

макар неотвратима

Либералните желания

изобретяващи мита

за собствената си забрана

в модерно жертвоприношение

влечението към смъртта

в компост на упадъчно либидо

и трансформативна икономия

на  наслаждения под аренда

в студени анти-откровения

рутинни връзки и асимилация

на първична презентация

пълзящите  антропоморфизми

с  поведението на земята

кръжащи затворници на корелати

в съблазняващите мостри

на психеделични острови

и възвишените призиви


от субекти на произношение

внезапно деактивирани

Влечения дресирани с фантазия

звезда обвързана с плътта

в астробиология на disaster

и вяла литургия за Другия

в пашкули и небули

суверенности на аномалии

и имунитети на екзистенциали


Омразата приветства чужденеца

в топология на гнездене

за птиците  опитомени

и горди нощи на неспънат полет

в разгръщане до ръба на колапс

и мракове във  функция

на собствената си аморфност

Деструкцията  е твоя Беатриче

и птиците на Хичкок

в  автоимунно буйство

суверенните изкуства

оставени да следват  курса

на безусловни изпълнения

в тиража на частни озарения

И в пословичните вицове

и кризи на контекста

не е ли все едно как се измества

универсалното отсъствие

в негативизмите  взаимни

на стерилни липси

към обвързаната свобода

на  либерални егоизми

където личното е политическо

за Антигони и Медеи

в избиване на собствения прираст

самоубийствена държава

вместо полиси на справедливост

и общности на смъртни утописти

капитало-комунизма си разпръсват

в диаспори  на холивудски

репликанти  и руски формалисти

В извивки на лозата  екстазите крещяха

Не тези брегове моряци  обещахте

на Капиталоцена

с брандове на халюциногени

момичета с предубедени клитори

на семейни инвеститори

мъже на символна кастрация

с  бицепси  на кризисна валоризация

не тези брегове и пристани

не този свят с повреден сън

за кошмара на Голямото Отвън

Не тези огледални

кошмари на его либидо

домогващо се до обективност

на въобразени общности по модела

на споделената кастрация

(cutting together-apart)

и подлостите  изравнени

в циркулация на Капитала

и  ликвидна ферментация

за фосилните бозайници

на изгорели газове

Пътешествията външни

на вътрешни кошмари

спасителните  пояси

на новите нормалности

в изкуствената кома

на пазарни average баналности

и нова епоха на тревога

със суспендирана вирусология

и като шапките на закачалка

увисват панегерици за спектакли

събития оттеглени в база данни

под алгоритмичните команди

замръзнали в презентизма

на актуални нихилизми

и трансмутации по своя воля

със сглобките на нанотехнология

Войни на дронове без воини

произведения  без аури

и неоплакваната смърт без траури

под претекст на имунитети

и биополитически рекети

обменят своите небитиета

Епохите обсебени от пируети

на нарцистична експозиция

и под надзора унизени

на дискурсивната полиция

те демонстрират заклинание

на отвъдна функция

творението е падежно

по презумпция

извън некрофилската история

с вертикално бог издигнат

на хоризонтално изкупление

и абсолютът на неразум

единствено приветства

гностическото дисидентство

на  бедствие  извън интрига

да сполетява всичко

без в нищо да се инфилтрира              

Възможност  на самата невъзможност

усвоявана докато се оттегля

в нефеноменална пустота

на общности от живи мъртви

и ти видя как пред Закона

кафкианският пазач се киска

където съдебните интериори

един последен съд

без екстериор затискат

Щастливи сънища на платно

издувано от бриз към пристан

с хвърлените  зарове на риска

в компромисни акаунти

на  полуготови поприща инстантни                          

инхалации  на духовете  в  изолация

култура на дишане в реанимация           

ипотекираните мракове на мрака

непогасими в главницата

                              на паралакса

хроматиката на страстта

извлечена от саундтрака

на космическата шлака

едиповското слънцеядство

на интерстеларни царства

измерването на  смъртта

в  онтическа заблуда

и с морбидните  накитници

сестрите на Медуза

и ламели  на погребални маски

върху астрална карантия

от зодиакални спазми

И как светът ще стане


в аналоговите дрешници

на соларна катастрофа

в смърт на смъртта

и преселения вън от хоризонта

на битиен  вампиризъм  

светът  на бедствена несъбитийност

в оградата на гибелни чудовища  

срещу човека

на лимитиран дарвинизъм

Това е катастрофа

на самодостатъчния ужас

да няма друг на свойта  другост

и в колапси на колапс

неподатлив за колабиране

и в смърт извън умиране

и бедствия на бедствие

извън картографиране

Това е катастрофа

да легнеш в крионична строфа

да кажеш че е дом на битието

в култ на самоспасение

и пламъци на Холокоста

пастири на културния фашизъм

стадата от  горгони да завръщат

в ремисия на атавизъм

Ти искаше да промениш нещата

но кой ще промени самото Нещо

das Ding

на  психотичното криптиране

в  реални симулакруми

и амурозни ангели на еректиране

дигитални  бъгове на повратни точки

в  нечовешка пунктуация

и гръцки театър на сублимация

докато чудовищна извън-природа

със сценични кремове

лицето си уголемява

в лепкави пейзажи

и тялото е място за размяна

на фетиши гравирани в травма

Несъзнаваното  на погрешни  преводи

просмуква се в безшевни шевове

на несъразмерно наслаждение

да оцеляваш в нищото

заради  нищото на изцеление

В извънчовешкото на субекта

заложен е проект на безпроектност

статично Нищо  с глаголно прояснение

на нищене  (nichtigen)

в съкратена (а)нихилация

и  газовите камери на вентилация 

в Аушвиц пост-инсталации

Изплагиатствани сме по начало

от хакерските хидри терминатори

и космическите респиратори

и геймъри на квантови компютри

спасението на света спасяват

в херменевтичен кръг затворен

и  алгоритмични орбити

със стил на същите паноптикуми

от цитати нецитирани

и богове без роуминг маркирани

Каква интрига в интериори

от инвагинации на екстериори

и изместване на коптори

реалности на исторически минимализми

за да съвпаднат с абстракции

на стоковите фетишизми

в инсигнии на безработна слава

и възседнат трон от задник

на господар измамник

в спекулативното  единство

на негативности самоотнесени

празнуващи  отмяната  на другостта

в импотентна точка на опосредстване

и в негация на негации

отменящи самите себе си

В мъглата над бойните поля

е същността на всички битки

и пустота на буквите санскритски

Ти имаш своя залез като  Нагарджуна

в zoom-ве на Нагарджуни

които  популизма си оплакват

и непоправимото поправят

в зумирани повреди

куриерите на  некротични  преноси

и гении на неизвестности


СМЪРТТА е абстракция, твърде материалистическа може би, но по-скоро сингулярен свършек на сингулярна мирова точка, причудлива и неприобщена като планетата Планемо, извън хегелианските синтези, суперпозициониране на сингулярни точки извън идентичност и смисъл, извън заедност (каква противна дума за Цветан), по-скоро ефект на нелокалност извън негентропичните граматики, извън още по-жалките идеологически интерпелации, и нищо чудно ако само егоцентриците се окажат завършени алтруисти в това преливане на светове с илюзията за подреденост, по-скоро периодичност на хаоса (човекът е периодическо животно, Ницше), където този „исторически” свят е квантово неразположен и компрометиран, и произходът му е задължен на каламбури, в нелингвистичната сърцевина на невъзможно-Реалното, и там нищо не заслужава да бъде отслужвано в категорични императиви, too late to be legal, и в стоическа абстиненция чашата на масата прелива празна, както празният говор разобличава пълното говорене на християнски, комунистически и демократични аватари и псевдо-Спасители, самонаели се да изпият съдбовната чаша, която не съществува, освен в имагинерните им нарцисизми, и именно Цветан, последният егоцентрик на Последната вечеря, с проникновените си критики отваря път, за да го затвори, в безкрайния травматизъм на самодеструктивни светове с отсъстващи детерминанти и залози.

Златомир Златанов


The Young-Girl emerges as the culmination point of this anthropomorphosis of Capital.

It’s not by chance that the theory of the Young-Girl has come into being at the moment when the genesis of the imperial order is being completed, and when it has begun to be understood as such.


The Young-Girl occupies the central kernel of the present system of desires.


“So, it’s useful, then, to conceive of the birth of the ‘young girl’ as the construction of an object which different disciplines converge to build (from medicine to psychology, from physical education to moral education, from physiology to hygiene).”

Jean-Claude Caron, Young Girls’ Bodies

  • В градинката до гарата какво да кажа

Тук всичко беше биополитика

от самото име  JARDIN  ALGER

до  уриниращите амоняк

циститни хрътки  и спящите мигранти

със свалени до пейките обувки

И момичето за джогинг

биополитическият  клонинг

със  слушалки на ушите

и сенник  на розово фламинго

в невинна демонстрация

на самоизолация  и метрономна

чупка на чатала в акция

Фламинговата Артемида

с пейстнат (pasted)  задник

за копи-райтърски услуги


Отблъсква с резистентен  поглед

недиетичната поезия на графомани

мечтаещи до гол обяд да стигнат

поддържаща  appraiser’s distance

на строга господарка с бизнес

да инфилтрира  чувства

за финото излитане  (fine takeoff)

на спрей за самозащита  fuckoff

Онлайн е свързана дори сега

дисплеят  на телефончето й съска

приложения на облачни услуги 

за търсене на виртуалното й его

наблюдавана  самата в него

в непреодолимата  безвкусица

на дигитална  анонимност

и скрита  проституция

Нека да позная следена е от малка

защото е акцизна стока

преди да е родена още

момичето от източна Европа

с мечта за  собствена корица

лудееща  за автентичност

стокова лъжа в реално време

Светът  измисли  с нея  постер

на неолибералния компостер

от нематериален труд

и доброволно подчинение

в друго неформално измерение

на  постфордистките режими

без поточна линия  и командири

сами на себе си да заповядват

предприемачество на пролетарска правда

Сега момичето е модна линия

на дизинтегрирани спектакли

вместо femme fatale от стари ракли

държи да се показва социална

в  най-актуалните формати

загадъчна в оксиморона

да съвпада с волята за власт 

по  безобиден начин без изобщо

да има политически амбиции

И в инфантилен апогей

на невъглеродния силиций

за рождения си ден

очаква да получи нови цици

Това не е ли принадената стойност

с клиширана матрица

на капиталистическата

Артемида с мулти-цица

Симптомът с прекаленост се третира

и  в конкурентна надпревара

кибер-импланти торпилират

заговора на себични  гени

Момичето с едни гърди

пред  хипотезата за Гея

подхранва химическо самосъзнание

и ако можеше би забранила

всяко клетъчно деление

водещо до състаряване и тление

и мисълта за скелетния тренд

на дизайнерската смърт  тя ще отхвърли

В  JARDIN  ALGER  разходката

е  само за безсмъртни

Надуваемата празнота  предопределя

предстоящата й милитаризация

(her inflatable emptiness already prefigures

her coming militarization)

Недостъпна в своята пасивност

(impregnable in her passivity)

господарка на Спектакъла

и на еректилите на капитала

във виртуални принтери

и алгоритми  за цифрови момичета

в игрите на глада и видеоигри над 18

и пийп-кабинки  в изолация

за споделена мастурбация

и контролирана инфлация

без колатерални поражения

От профила си в Инстаграм

момичето ще профитира

с кибер-тяло  на  игрален автомат

и  фото-шоп  фригиден

в игрите на либидо

и мастършеф кулинария

свободната ризома  в клетка

парамилитерна единица

със силиконови муниции

в империя на секса  отстранява

 болестите времето смъртта

които с метафизични утежнения 

света стопяват

Нека вместо нея предположим

любовта е заместител

за липсата на сексуална връзка

като в реклама за цигари

субектът не съвпада с предиката

в стила на патогенните обрати

и постмодерни деривати

трансгресията на забрани

като стил се препоръчва

и с безникотинова усмивка

момичето на фешън спама

се разтваря в своята реклама

Жената винаги е нелогична

и  някак си  допуска всичко

Мъжете се крепят на изключение

за да получат враг и разхищение

Но тя е ловката бутик интрига

на всекидневна нещастливост

и знае как да вкара злото

с неподозирана схватливост

без да влиза в отношения на пренос

И предпочита врачки

изготвящи любовни хороскопи

с дигитални апликации

и маските на Хелоуин

заместващи страха от дефлорация

Как без превод да се изтълкува

че тя е индустриалният  профайлър

 на едностранчѝвост

(industrial profiler of unilaterality)

която с фешън визия света снабдява

и от богати чичковци разграбва се

бельото в което е пърдяла

и знание което не е дадено

на никого в цялост

с когнитивните си дисонанси

я кара да изглежда жена на шанса 

с шикарните апотеози

на опортюнистката й църква

мафиотски връзки да забърква

спонсорски програми

перачници  и кухи фирми

хаштагвани  с невинното й име

Със статута на певица без да пее

и на актриса  с калкулирани провали

лицето на търговски марки

в конкурси  манипулирани за нея

тя знае правилното поведение

и печелившите канали

на фалшиво раздухвани скандали

Нулираната анти-стойност

е вътрешен момент  на всяка стойност

сведена до непристойност

желание и капитал подкожно

 в нано-фабрики за производство

на кръвни клетки и протези

в киберготика набожна

на либидинална икономия

Тикток  на крадени визии

от безлицеви кибер-мутанти

финансови вампири  в транса

на трансакции в протуберанса

на аутистични банки

рутирани  в императива

на  универсалната размяна

и диалектиката на измама

 Stalin holding a poster that reads:

 “No lives matter”

Свободата като геноцид в труизма

на софт-либерализма

и глобална акселерация

под форма на локална сегрегация

капиталистическата тайна на парите

в циркулацията скрита

и кодовете  с поведение и маниери

на паразитни тамплиери

ескалиращи  процеси

на  финансово поглъщане  (takeover)

на системите  с декодер

и стрийминг на  сталинистки

чистки на фантомните активи

от деривативи на други деривативи

Момичето  манипулира кода

както орхидеята  осата хаква

за да я опраши  в био-секс

без маточната одисея     

и както капиталът хаква работна  сила

за содомитска  булимия

Тя няма никога достатъчно обувки

и само под дрехите е гола

и като имел отровен се увива

в слузеста и лепкава адикция

и с нови аутфити на сезона

по журналните корици

защото тя е бонус и цитат и лихва

и винтидж джендър

в силует  на Сфинкса

Мелтдаун на студените култури

в горещи икономии

ретро-приливи  на дилатация

и кибер-сензитивна екзалтация

дехуманизация на живота и смъртта

в кибер-генезис на серво-механизми

и невро-електронни  атавизми

усилване на темпоралните сегменти

трепкащите клипове на дезертьори

преливащи в герои на монтажи

репертоарни торент тракери за хакери

интерактивни медии на сутеньори

хипер флуидни капитали

без географски привилегии

списъци с подкасти и catchy брандове

и шизоидните  трансдуктори 

вместо едиповски кондуктори

моментните шизофреници

готови да се интегрират

в чуждите съзнания на самоблокажи

и черни петъци на разпродажби    

Да пътува и да пазарува

тя смяташе  че това е вечно

и неуспелите със завистта си пречат

Нима на показ и извън себичност

не е готова да покаже  всичко

и по време на пандемия  

се навлича кампанийно

в противозащитните костюми

за маскирани хоминоиди

защото тя е малката мръсница

със садо-мазо белезници

на тъмно Просвещение

За нея травмите са това което

подлежи на пластични процедури

поднесеното тяло в коректури

и негативните мъже  подведени

под  репресивна хипотеза

мафиотски трикове на безвластие

извън структури на цялости

дифузната среда за всички поносима

и красивите души отказани

от идея за ранимост

и в масова ваксинизация

отхвърлящи  идеята за виктимизация

Интелигентните войни

на вирусни поглъщания                         

и мултиплексови оръжия

със surplus  на ксено-репликация

конективните дизюнкции в акция

и в пацифистка узурпация

на исторически процеси

историята компостира

имуносупресъри   на мутиращи боклуци

в произволни вирус еволюции

в акт акт акт актове активност

на хипервирусна  репродуктивност

Ana/Cata. Switch cur((re)re)rent. (( ) (( ))) O(r an)d( ).

Ko( I Ching hexagram 49: Revolution (Molting (( ))) leaves ( ) nothing

i)ntact TACT TACT. ((( (( (( ) (( ))) (( ( ( ))) (( ) )) ( )) (( ) ( ( )) ( ))) ( ))) )

Cyberserk repelting-slippage into dark-side ( (( ))) distributive ROMscrambling TACT tactics. (( (( ) ( ) ( )) (( )) ( )) ((( ) ( ))) (( ( (( ) ((( ))) (((( )

( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((( ) ((() ) ) (( ) ) ))) ( (( ) ))) ( (( ) () ( ))) ( ( ) )) ( (( )

) ( ( ( ( ) Zero program.) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())

(( ( ) ) ((( ) )) )( )) ))) ( (( ) () ())) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( (

))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( )) () ( ))) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) )

((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (()) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( )) )) ((( ) ))

)( )) ))) ( (( ) () ())) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( ))

((((( ) ( ) ) () (())( ( ( )) ((( ) )) )( )) )) ((( ) )) )( )) ))) ( (( ) () ( ))) ( ( ) )) ( (( ) )

( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( ))

() ( ))) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()

(())( ( ( )) ))) ( ( ) ))

Отворени системи  тагвани с локдауни

и мини-актове на фейк инстанции

индивидите разкъсани в дивиди

и транс-индивидуална метрофагия

ретро-конвертори  на осмотична карантина

заразни влияния на фрагментизма

абандоници  на антропоцентризма

във възходяща деградация на дивинация

безкрайните съждения на оракули

в автоимунни буйства на сталкери

катедрали с термостатни кули

и стенописи с мъртви везикули

и истерични магнитуди

в произволна пустота

на стомашно чревни трактове

ходещи гробове с нотариални актове

в автокефални зависимости от Главата

на тялото без органи и без червата

и хиляди плата и страти

на акумулативни  геронтократи

бактериална  сексуалност

извън корпореалност

виртуални симулатори

със силициеви  слитъци

за обори  на киборг добитъци

и яслите с плей-листи

за синоптични младенци

и анти-христи

необработените трупове

преди да се телепортират

в  небесни кибер-войнства

с героизма на модерни свойства

и нова база за легитимация

в  ксеногенетични диаграми

от плюсове и минуси без кратни

и без цифрови брудершафти

Плутоничните протуберанси

на вътрешната нощ

в шизофренично слънце

термично опустошено тяло

в неидентичност на абстрактна лава

екстериори на космическата травма

в метежна концентрация

на окултните пространства

и амфибийни номадства

и Другият  на неекзистенция могъща

когато изтласканото се завръща

и в пълен цикъл липсата зацикля

в кръвоизлив без ликвидност

реките на смъртта артериални

в стратегия без периферия

и бреговете  бавни травми

на биоенергийни спазми

делти  с нимфомански устия

членоразделни и лъстиви

 и светещи лица на странни гости

изследователи на морги

погребалните животни

в  костницата и компоста

опитващи да сдъвчат своя господ

Забулена с екстеншъни

и  фън шуй мрежите на дракон

момичето е множествен атрактор

и търси собствен  полет

в проектили на нарезните си

 секси дупки  патронници и цеви

в оргазмена балистика

и джепане за оръжейни употреби

Алелуя бейби  Алелуя 

бейби на пангара

с  яката дупара

за почистването на нагара

Краят на света ли? Това е въпрос

на превод  и интерпретация

Секс-експлоатация? Това е медиация

Решаващите думи  

заместени с чуждици

и  лекомислено тя бърка киберпънка

с чалгата и  фолк издънки

Жените следващи една след друга

в дефиле за разсъбличане

на своето понятие фалическо

докато Богиня майка  на абоминация

маскарада  на забулен фалос тества

Пишете за омерзение каза  Есме

и Селинджър  написа

На Есме с омерзение и обич

Нека й подскажем

сексът не е между двама

той е виртуална копулация

между редуващи се генерации

и любовта е пренос на минал опит

в ефекти на културно повторение

Несъзнаваното  за  жената  

опира до  бебешка количка

докато се срине  в истеричка

на родова селекция и менопауза

на изгубената кауза

Мъжът е  невротик до скъсване

в натраплива асфиксия

как да се измъкне от бащинската фикция

в наследствена вирилност 

докато нелепите му топки дрънкат

в  генофонд  на семенна ликвидност

Това е постфройдисткото семейство

едипализирано  в  джендър хепиенда

на фамилната легенда

щастливо женени  и моногамни

в разполовени брачни  спални

И само машините на dating girls

лъскат имидж  заради

самия машинизъм

на производствен ритъм

те са принадената стойност

преди самата стойност

която липсва и въпреки това изисква

актуална без да е реална

Пазарната  вибрация във виртуална

ретроакция преди човешката поява

космическото зрелище преди стилът

да свика  безстилните    клакьори

на музите с лесбийски вампиризъм

вокални апарати за гръдните импулси

в мястото на кислородна  катастрофа

възвишени остатъци на симулация

и в пладнешката  сянка на Едното

светът  пустеещ  в  самоликвидация

Това момиче на Дельоз

е  майката Христова

преди да се сдобие с девство

и Девата разголена

на Революция  с облечени мъже 

към аутизма на гилотината

повела ги с лесбийски фалос

Нима не виждаш

с морална порнография

и консумативна етика

се утешават обществата

и Бог измислил е дрескодът

не мъжът и не жената

преди да ги прогони

от  Еденската градина

Дали са имали Адам и Ева

какво да крият в рая

преди смокиновият лист да развенчае

пустотата на безкрая

В  Jarden Alger

еко-момичето за джогинг

изгуби се  от поглед

и  сякаш  в плюс size моделка

на пейката преля се  в лелка

във фотошопа на съдбата

с изтъркана фитнес-постелка

Нека да позная

вибратор с мигащите светлинки

на коледна елхичка 

сега тя ползва и вагинален крем

с ухание на  полските тревички

Поезия за напреднали дебили

и публичен  метаболизъм

на секс за начинаещи кобили

в мрежите на порно-капитала

и дефилето на Спектакъла

Как другояче  те са свързани

освен без връзка  с пост-истини

                            без поддръжка

Говорят за любов поради  слабост

или хитрост и любовта за тях е

холограма на престижни  крахове

Заради любов към любовта

идеите с идеи проветряват

в сключен психотизъм

Поезия ли е това

или първичен нарцисизъм

или деконструкция

на Wahrheit und Dichtung

където Истината

е със структура на фикция

В любов към любовта

те крият слабостта си

на кастрирани животни

в интимни отношения

на жертвоприношения

между двете смърти

All the children are insane

и в по-далечен срок

ще бъдем всички мъртви

Ride the highway West baby

Яхай  ме докато скоростта надуя

Алелуя  бейби  алелуя

В рефрен на биополитики

Капиталът се завръща

в  нови тикове

на равностойни извращения

и джаджи за сношения

любови  на несъзнавани желания

осуетени априори

любов към истината като слабост

на неповдигната завеса

с  призрак на кастрация зад нея

и сигнатура за чреслата

на човешките животни

скопени при първото причастие

на философското нещастие

Момичето за джогинг

във вечното завръщане

на дарвинисткия тълковник

размерът има ли  значение

фалически вталена

куртоазна глезла

на несъразмерните капризи

защото тя е фалосът

докато мъжът  го притежава 

за да го губи по комичен начин

салонният управител

на Галилея  за  маскулинната  вечеря

залезът на разум  в холокоста

на запорирани  космоси

неидентични тролове

в неясната  война на полове

идеята за органичната държава

с фундамент от дигитална пяна

и куклите на стойност (puppets of value)

в конюнктурата  протекли

на политическата икономия залагат

която са отрекли

Нима не става ясно  че те воюват

за онтологическо различие

в самото безразличие

на биополитически машини

откъдето и да ги погледнеш

и Песента на Пруфрок

империя и меланхолия донажда

в постколониалните ландшафти

и гърч на обсолетни фавни

в метрополните руини

делегираните грантове за subaltern-и

и нисшестоящи  чинове подгаврени

и новите зависимости

като движещата сила на сепарация

и социална близост в  алиенация

Момиче с малките уши на Ариадна

предяща  клиентелистки мрежи

обектите на похотливост  свежда

до ерудитска забележка

и ако се наложи  докторат ще купи

или в екзотичните  професии

ще се замеси и ще прави филми

и модните романи ще бърка с дилдо

антифашизма с комунизма

в музея травестийно слети  

в продуктово позициониране

на промискуитети

и за да изглеждат фреш нещата

Електра ще заклейми бащата

запазвайки го в резерват

на инцестна слонска памет

Не е за вярване че женски Хамлет

с шопинг терапия лекува

това което няма как да  пазарува

аксесоари на будоарен аутизъм 

от козметика и реваншизъм

сезонна разпродажба

за да се чувства важна

и в пристъп  на истерични нотки

започва да отглежда котки

или рисува пастелни акварели

Венеция с влагалищни канали

замразени в крионични вани

и ще развива своите таланти

в екология без природа

творения на пустота и мода

компрометирани от вирусните щамове

на примитивни репликанти

и супер-хаос без програмни щампи

Too cool!!! Говори тя като хладилник

пълен с Кока-кола

докато се учи да флиртува

без да изглежда курва

Любов на сцената от Двама

това нарича трудна връзка

без да спестява успешните акценти

what’s  good fuck

и бившите си гаджета  приема

за партньори вкарани в играта

на  инвертирани  дегенерати

За нея всичко е фешън  визия

под формата  на индивидуална

диференциация и менструация

И лятото ще дойде когато каже тя

Властта на съблазняване прониква

във всички форми на живот и сфери

по кокаиновите магистрали

в зависимост да влизаш независим

и роби на пазара сами да се прекарват

                                        в пазар на роби

И като инфлуенсър момичето очаква

да подобри света като го лайква

The Young-Girl has declared war on microbes.

The Young-Girl has declared war on chance.

The Young-Girl has declared war on the passions.

The Young-Girl has declared war on time.

The Young-Girl has declared war on fat.

The Young-Girl has declared war on darkness.

The Young-Girl has declared war on worry.

The Young-Girl has declared war on silence.

The Young-Girl has declared war on the political.

And finally, the Young-Girl has declared war on war.

Императивът  на стоковата форма

я отхвърля като стока

защото тя е Абсолютният  числител

 на стокова размяна в акта

всичко нестоково да анексира

Тя е специална стока като парите

оставена встрани  да представлява

режима на размяна  в пълния му цикъл

и цикълът й никога не закъснява

За разлика от курвите 

с банален ценоразпис

тя е  кукла на луксозна стойност

и живата валута (living currency)

на мама и на татко

и на цялата държава

монетен двор

на юбилейното стакато

в инвестиционно злато

и ангел под прикритие

на Victoria’s Secret

и пети конник липсващ

на  дизайнерски Апокалипсис

и есхатологичен фитнес

Тя не желае нищо  освен да е желана

извън размяна господарка на фетиша

докато по моловете пазарува

и звездния прашец  от себе си издишва

Желанието е това което наранява

Black edition  на хубава Елена

съдържателката на бардака

чувствителна към кризи в брака

и модна консултантка

гибелния гняв на Ахил ще  терапира

вкаран в производствен ритъм

И дървения нужник от детските й дни

е  сфинктерна фантазия

на старческите благини 

изповръщани вместо оргазъм

Желания  в универсално блудство

на демократична логорея

развинтени нарочно

за да се фрустрират

в миялната машина

на нещастна домакиня

В  История на декласирани без изход

момичето се чувства специална класа

Неоценимото е нейна страст

профанизирано  от същите стандарти

които го изключват в авангарди

Момичето е връх  на  недосегаемост

нагарчащата наслаждаемост

в ключалките на девствените  порти

и по етажите на сватбените торти

Алелуя бейби  алелуя Есме

на безработно омерзение

Ти правилно разбра  

светът се обезсмисля

в това което не престава

да не се записва

Това ли е светът на кризисни субекти

безсъдържателни като бейби кукли

във взаимни обвинения на страстни букви

във вътрешната пустота на stand by

с дистанционно управление да сърфират

Достатъчно е да превъртиш стрелката

на любовните дискурси

и Поезията на желаещи машини

ще трябва да се коригира

органи без тяло в тялото без органи

на кататония и смърт

и интензивна Нула

на взривна  продуктивност

преди в графи на сексуация

да се подложат лобистки цербери

на приватизирана литература

и романистките плетящи

клюки на бабешката кука

Не  на всеки който иска да е луд

                                       му се удава

Фетишът на момичето

задвижва  всичко без да шава

в полето на обществена шизофрения

и секс на образовани маймуни

в  боди-арта  на спинозистко тяло

от  безкрайна контингентност  на емулсии

и авангарден комунизъм  на конвулсии

*използвани са текстове на ТИКУН, Ник Ланд, Джим Морисън

It seems that we must eventually learn to live in a world with untrustworthy replicators. One sort of tactic would be to hide behind a wall or run away. But these are brittle methods: dangerous replicators might breach the wall or cross the distance, and bring disaster. And, though walls can be made proof against small replicators, no fixed wall can be made proof against large-scale, organized malice. We will need a more robust, flexible approach … seems that we can build nanomachines that act somewhat like the white blood cells of the human immune system: devices that can fight not just bacteria and viruses, but dangerous replicators of all sorts.

Gibson, Neuromancer


Висиш на Лъвов мост

И как метафората ще  развиеш

Поднесена  е наготово

В метонимия звънтяща

На трамвайни релси

Историята мародерства

Под хълбока на Сердика

С оглозган камък

Всеядно стилизира

Липсата на стил

В ликвидни мизансцени

Руините орнаментира

Как мислиш

Може би реликви

Или пък франчайз

Или джентрификация

На  сувенирни медальони

Стоиш на моста

лъв император роб

лайф-стайлинговани фланьори

на реминисцентна Ulpia

балкански нобели

на мракобесие

под форма на емпатия

Как мислиш

Се лекува подаграта

С горещата вода

На  минерали

До репликата на хотел Максим


Реката се изтичаше под моста

И  в кафене The Bridge

На островния тротоар

Си сменяха местата

Мостови клиенти

На разпадаща се темпоралност

поради липсата

на обективно време

Как мислиш

Дали все още

отсреща в сградата

пред  срутване на Гешев

(с предпазни тенти)

Стражарите играят

на ашици

С протезното   изкуствено око

на   Гео Милев

But what of suicide, which is simply a quickening of  a mandatory death? Death is an anti-teleology, to wait only for more nothingness. For there cannot be a final nothingness, one which could find any less or more meaning  than there has been up until now, there has been nothing  all along, and death shall alter nothing too. And so I found in the possibility of suicide nothing more than there was already, a decision of the same. Cioran said, “a book is a suicide postponed.” (A Methodology of Possession. On the Philosophy of Nick Land, James Ellis, 2020).

Вместо Чоран тук  Елис в новата си впечатляваща книга трябваше да цитира Бланшо, от когото Чоран очевидно е почерпил вдъхновение.

И тъй като не го прави, ще го направя аз.

To write one’s autobiography, in order either to confess or to engage in self-analysis or in order to expose oneself to the gaze of all, in the manner of a work of art, is perhaps to seek to survive, but through a perpetual suicide—total  insofar as fragmentary death. To write (of) oneself is to cease to be, in order to confide in a guest/host – the other, a reader—who will  henceforth have as charge and  as life nothing but your inexistence ( Maurice Blanchot).