In the autumn of 1978 Lacan set out with Pierre Soury to drive to
Guitrancourt. On the outskirts of Paris, the Mercedes swerved and went
off the road. Lacan wasn’t hurt, but to those around him he seemed to have
changed afterward, to have started to go downhill. He tired more easily; his
silences lasted longer. The subj ect of his twenty-sixth seminar was “topology
and time.” But at the opening session, on November 2 1 , he found himself
unable to speak. His audience was as silent and taken aback as he. They just
sat, somehow equal to the tragedy of the scene, and looked on as the weary
old man, incapable of summoning up the voice that had held generations of
psychoanalysts and intellectuals spellbound for a quarter of a century, slowly
drew his knots and braids on the blackboard and then got confused and
stopped. He turned to the public, referred briefly to his mistake, and then
left the room. ” It doesn’t matter,” someone was heard to murmur. “We love
you just the same.”
ELISABETH ROUDINESCO – JACQUES-LACAN
Author: Златомир Златанов
КОТОР
На път за летището в Тиват, спряхме в Котор.
Връщахме се от симпозиум за Иво Андрич в Херцег Нови. Напоследък не обичам да пътувам и все по-рядко участвам в научни форуми, но пожелах да отида в Херцег Нови, за да видя вилата, която Андрич си построява през 1963 година и в която умира съпругата му Милица Бабич. Когато писах дисертацията си за него в Белград, го видях съкрушен след смъртта й през март 1968 година. След нейната смърт Андрич никога не посещава Херцег Нови. А вилата днес е превърната в музей.
Строго погледнато научните конференции нямат много общо с науката. Научните текстове се подготвят и пишат в тишината на библиотеките и кабинетите и също се четат в уединение и тишина. А научните конференции са по-скоро конферентен туризъм и са част от бизнес сферата, което ще рече – принадлежат повече на икономиката, а не толкова на науката. Всичко значимо за науката може да стане и без тях. Което не значи, че те нямат някакъв социален и човешки смисъл. А този смисъл е в това, че дават възможност на хората, които работят в една област да се срещнат и общуват помежду си, а и да опознаят местата, където се провеждат научните форуми. Може, разбира се, в разговорите между учените да се родят нови идеи, да бъдат импулсирани нови научни текстове. Но това може да стане и без конферентния туризъм. Включително и разговорите между заинтересованите от тях учени – те могат да се осъществят и чрез писмовна или интернет връзка.
За превръщането на научните форуми в туристическа атракция допринася и една важна тенденция на нашето време, което Ги Дебор нарича „общество на спектакъла”. Нашата наука, литературознанието, е посветена на писменото слово, което след Гутенберг става и печатно и в което са важни писането и четенето. Конферентните форуми обаче са място на слушането, пишат и четат само докладчиците. А публичното слово, говорено и слушано, е вече спектакъл, за да не кажа и – шоу. Това превръщане на научните форуми в спектакли и шоута е характерно за нашето време и за инвазията на спектакуларността в науката. Неслучайно най-голям успех на тези конференции имат не авторите на най-задълбочените научно доклади, а най-зрелищно ефектните публични говорители. Което не значи, че понякога и най-задълбочените учени не се държат, тоест – не са принудени да се държат като шоумени зад катедрите. Но не всички от големите учени имат тази възможност. Някои от големите учени на нашето време – например Стивън Хокинг или Михаил Бахтин – не биха имали успех, ако се появяха в инвалидните си колички на такава конференция. Макар че биха получили искрени аплодисменти, те биха били не за мъчителната гледка на физическото им присъствие, а за невидимите в присъствието им научни приноси.
Има и още една причина за не особено доброто ми мнение за научно-конферентния туризъм. Кариерното израстване на съвременните учени до голяма степен се измерва квантитативно – освен по броя публикации и по участието им в конференции и въобще – по измерими показатели. А измеримо е именно количеството, качествените критерии са не само неизмерими, но и неясни. Същото е не само с научните книги. И художествените книги днес се измерват по топлистите, които публикуват медиите. В тях се правят класации на най-продавани книги, но най-продавани рядко значи и най-хубави. Шедьоврите не винаги са бестселъри. А и митологията за търсенето и предлагането отдавна е развенчана. Не вече търсенето определя предлагането, а предлагането заменя търсенето. Живеем в свят на рекламата, която по различни пътища прониква и в най-чистата наука и изкуство.
Самото кариерно израстване на учените впрочем има по-скоро админстративно-бюрократичен, а не строго научен характер. Самото съставяне на проекти и отчитането им, количеството отчетена научна дейност, хорариуми, заемани длъжности, брой на студенти, дипломанти и докторанти, участия в научни форуми, като че оставя на заден план качеството на научната продукция, за което също няма ясни критерии. Общо взето развитието на науката все повече води до създаването на онези научни общности, които Томас Кун нарича „нормална наука”. А важните нови идеи се раждат именно чрез научните революции, които взривяват „нормалната наука”.
В полза на това разбиране за туристическия характер на научно-конферентните форуми говори и следното – на тях докладите биват слушани, но и със слушането работата не е съвсем наред, защото ако не всички, то поне повечето от участниците следят не особено внимателно докладите, дори когато ги слушат. В това отношение всеки от участниците на такива форуми преминава през два етапа – първия, до прочитането на своя доклад, дори когато е вече написан (а знайно е, че мнозина пишат докладите си в нощта преди да им дойде реда да ги прочетат), e изпълнен с напрежението, предхождащо всяка публична изява, и втория, когато – вече освободени от това напрежение – голяма част от участниците бягат от конферентните зали за да се отдадат на отдих или разговори из околните заведения или в някоя хотелска стая, където вербалните общения преминават в телесни. Да, не е тайна и това, че на такива форуми възникват и интимни връзки, някои от които преминават и в брак. Аз лично не смятам връзките и особено браковете между хора от една специалност за подходящи, защото не мисля, че интимната връзка трябва да бъде съперничество или сътрудничество, ако въобще между тях има ясна граница.
Както и да е, работната част на нашата конференция беше преминала и всички свободно можехме да се отдадем на туристическата.
А градът, в който бяхме спрели на път към летището, Котор, бе един от най-впечатляващите световни туристически обекти.
Льороа Гуран разграничава два основни вида пространство – линейно и радиално, първото присъщо на културите на номадските народи, второто – на уседналите народи. Заселеността в залива Бока Которска показва пълната зависимост на историята и културата, в случая – на градоустройството, от географията. Селищата на уседналото тук население имат линеен характер определен от географията и по-точно от разположеността им покрай брега. Поради стръмните планини, спускащи се почти отвесно над залива, градчетата тук са могли да се разрастват единствено по бреговата линия и днес те представят едно дълго селище разположено по ивицата на брега и свързано от един общ крайбрежен булевард/магистрала. В скоро време и малкото останали незаселени места ще бъдат линейно застроени по крайморската ивица.
Тези селища днес имат изцяло курортен характер и местното население е заето единствено в курортната индустрия – хотелиерство, ресторантьорство, производство и продажба на сувенири.
Котор и Херцег Нови са градчета в залива Бока Которска на черногорското адриатическо крайбрежие. Но различна е тяхната красота. Херцег Нови е хоризонтално селище – хотелите и обслужващите курортистите заведения, както и множеството частни вили, потънали в пъстра тропическа зеленина, са изцяло разположени край брега. За разлика от тази хоризонтална проснатост, Котор е един уникален вертикален град – малкото хоризонтално триъгълно пространство на старинния град в ренасансов италиански стил, разположено зад крепостните стени между водите на Которския залив и канала Шкудра, е оградено на югоизток от почти вертикалния склон на варовиковите планини, и този отвесен склон е също обграден от крепостни стени, по дължината на които на известни интервали има крепостни фортове, църкви и манастири. Така градът е изцяло обграден, затворен в себе си и напълно непревземаем.
Компанията ни влезе през централната порта на Оръжейния площад, където се намира часовниковата кула от 1602 година. Оттук всички посетители на града се разпръсват по тесните лабиринтови улички в различни посоки,
водени от гидовете или от удобните карти с макет на градчето, на който бяха изобразени всички негови сгради – църкви, манастири, дворци, музеи, фортификационни съоръжения, арсенали, крепости, кули …
И тук се разделих с компанията.
Избрах да седна в най-близкото кафене, срещу часовниковата кула. Трите ми по-млади колежки вече знаеха навиците ми и с почтително – поне така се лаская да мисля – разбиране ме оставиха сам. Нито годините, нито здравето ми позволяват уморителни разходки. Но, да си призная, не са само те. И когато бях по-млад и напълно здрав предпочитах да седя в някое кафене вместо да препускам из „туристическите обекти”. В това отношение напълно споделям възгледа за кафенетата, който развива романистът Адалберт на Лизавета Ивановна в новелата на Томас Ман „Тонио Крьогер”.
Човек трябва да пътува докато е млад, а на мен още през 1968 година ми забраниха да пътувам зад граница. А когато вече можех да посетя Париж или Флоренция, не ги посетих. А и да ги бях посетил, нямаше да разгледам нито Лувъра, нито Уфици. Пък и да бях влязъл в тях, нямаше да търча из залите заедно със стадата туристи. Скърцането на паркета и тропота на хорските тълпи ме дразнят, а мисля дори и че шедьоврите в музеите изглеждат някак жалки в сравнение с копията им при равнишето на днешната репродуктивна техника. Общо взето всичко, което можеш да научиш и видиш в музеи, галерии и всякакви други туристически обекти, които днес е модно да се наричат места на паметта, може да се научи, и то по-добре, от книги, пътеводители, албуми и други източници, които може да ползваш, излегнал се на дивана у дома или пред писалището в кабинета.
И така – седнах до една маса в най-близкото кафене, дори не запомних името му, ако въобще го научих (ако пиша пътепис или някакъв друг faction текст, не е трудно да го проверя, но аз не пиша документалистика), поръчах си кафе и минерална вода и се отдадох на любимото си dolce far niente, което обикновено не е правене на нищо, а правене на много и най-различни неща. Дори при най-кратко пътуване, вземам със себе си поне три книги. Имам, освен пълните им съчинения, и малки джобни издания на любими поети – Хьодерлин, Блок, Ахматова, Рилке, Христич, Сеферис, афористика или фрагменти – Пол Валери, Андрич, Канети, Камю, Чоран, и роман –сред тях по-често са поредните криминалета или политически трилъри и ги чета в превозното средство, в хотелската стая или по кафенетата.
Този път бях решил да не вземам нищо за четене, само една от книгите, свързани с доклада ми. И на път, и не на път, редовно купувам нови или антикварни книги, и този път бях накупувал вече доста, но бяха опаковани в багажа ми. А сега имах в плика, който носех, разни карти, и разбира се – местни вестници. Предстояха ми три часа кафеджийско безделие и след като позяпах малко се отдадох на четене на вестници и разглеждане на карти.
Картата на стария музеен Котор всъщност беше изрисуван макет на града с точното име и хронология на всяка отделна сграда от ІХ до началото на ХХ век. Имаше няколко сгради от времето на Шекспир и Сервантес. След четенето отново се зазяпах – туристическия поток пред мен не секваше. Макар че големи групи, семейства и самотни туристи се сливаха, все пак внимателния поглед различаваше отделните малки общности. Имаше най-много японци, те бяха напълно вестернизирани не само в облеклото, но и лицата им изглеждаха евроизбелени, издаваха ги само тесните наклонени очи. Групите от бялата раса бяха почти неразличими, с еднакви облекла и неизменни – като при японците – фотоапарати. Така и не разбрах от какви народности са, защото не чувах езика на който говорят, най-вероятно повечето бяха германци. По някое време забелязах, че азиатците не са само японци. Особено ме впечатли един, който не беше така буржоазно облечен като японците и имаше спечено като теракота лице – в очите му видях накаква завинаги застинала смърт, навярно още като дете я е срещнал очи в очи.
Въпреки пейоративните конатации на думата „стадо”, не намирам друга дума за сравнение на тези групи, още повече че на няколко пъти виждах не само да ги предвождат хора с някакви вдигнати знаменца в началото, но подбутвани и отзад от хора с вдигнати тояжки, досущ както овчарите подкарват стадата си. И по какво се отличаваше този „втълпен народ”, ако си послужа с една фраза на Йовков, от тълпите, които помня от манифестации, паради, митинги и събрания от идеологизираните тоталитарни времена?
По някое време си помислих дали тези стада не са също участници в някаква незнайна нам конференция? Интересно колко ли конференции се провеждат в един и същи ден в целия свят. А под конференции разбирам всякакъв вид научни и обществени форуми, наричани и „симпозиуми”, „срещи”, „кръгли маси”, „конгреси” и какво ли още не. Нашият форум също бе обявен като „симпозиум”, чието платоново значение е угощение, пир. Този гастрономичен аспект на конферентния туризъм също не бива да се подценява. Някои ходят по такива места главно за да похапнат и пийнат. И не само учени. През 90-те години виждах на няколко коктейла някакъв непознат, който определено не беше литератор, по-късно разбрах от двама приятели, един отдал се на политиката литератор и един лекар, че го виждали по коктейли на техни мероприятия. Човекът явно бе решил проблема с прехраната си с ходене по коктейли. А как бе решил въпроса с поканите и пропуските ли? С Румяна Узунова и неколцина приятели бяхме решили и това още през 70-те години –
важното е да влизаш и където не си поканен с важен и самоуверен вид.
Реших все пак да направя малка разходка из музейното градче и поех по една тясна уличка, където хората едва се разминаваха, някъде високо висеше пране, съвсем като в италиански неореалистичен филм. Дори по-пустите тесни улички бяха пълни със сувенирници, но и с бутици за маркови дрехи и златни накити. Продавачките гледаха да придърпат всеки минувач към магазина си, но щом отминеха, започваха да си говорят привични махленски клюки. Беше приятно да слушаш славянска реч в този град, който е бил под какви ли не власти, а тази реч тече тук още от осми-девети век. И ние сме стара страна, но при нас старините са под земята, археология, а тук са видима архитектура. В Черна гора, впрочем, е първата славянска печатница, само няколко десетилетия след Гутенберг, в Цетинйе.
Разходката ми не бе дълга, открих бързо видяната на плана църква на Свети Трифун и влязох в нея. За разлика от тълпите вън, тук нямаше никой и
постоях няколко минути в утихналия прохладен здрач. Обичам да се уединявам така в тишината на отдалечени църкви…
В уречения час колежките се завърнаха от разходката си и компанията се отправи на обяд, оживено коментирайки анекдотите от своето пътуване из града. След което излязохме през централната порта на крайбрежната улица към пиацата за таксита, за да тръгнем към летището. Посещението ни в Котор бе приключило. Потоците от хора се движеха в странен танц в часа на най-топлото, почти тропическо слънце под рехавите палми на алеята между синьото море и патинираното сиво на крепостните стени опасващи града. Макар че по крайбрежната улица почти не минаваха коли, хората търпеливо чакаха обратното броене на червените цифри на светофара –
„ осем…седем…шест”. Престоят ни вече бе приключил, но имах чувството, че нещо още не се е случило.
Нулата щеше да отбележи края на един етап от пътя ни, а зелените цифри началото на новия, на завръщането. Още малко – „три…две…едно…ну…”
И тогава ги видях.
Винаги ги виждам.
Най-напред погледът ми спря върху тънко изрязания помургавял глезен под бледите ленти на леките сандали. Момичето бе опряло пръстите на краката си о каменната настилка и погледът ми се вдигна по очертаните под окъсаните избелели дънки стройни нозе към яркоцветната почти прозрачна блуза без ръкави към лицето й, закрито от гъст тъмнорус кичур. С изящно движение тя го отметна и видях светлите й очи върху почернялото от слънцето лице. Сякаш очакваше с поглед някого. И той се появи. Момчето беше на нейната възраст, около петнайсет-шестнайсет годишно. С тъмни очи и коса, още по-мургаво лице, със слаби, мускулести нозе в къси панталони. Очите му засияха радостно, когато я видя. Изглежда се бяха изгубили в тълпата, но щом се намериха, натиснаха здраво педалите на велосипедите си и изчезнаха отново в тълпата покрай алеята с палми на крайбрежния булевард, из Адриатика ги наричат „рива”. Лицата и на двамата сияеха от щастие, което още не осъзнаваха. Тяхното щастие озари и мен, но аз ги бях видял поради някаква тревожна тръпка, защото усетих по лицето на момчето нещо, което още не беше станало.
То бе белязано от близка смърт. Не от естествената смърт, която дебне всички ни, а от военна смърт, която също дебне всички ни, но не е естествена, а причинена от човешка ръка, от куршум или бомба.
Спомних си множество романи, филми, стихове, спомени от навечерието и на първата, и на втората световна война. Колко щастливи и безгрижни са били хората в последните дни, месеци и дори часове преди да започнат кървавите касапници, в които загиват милиони, и даже в първите дни на войните, когато всички са мислели, че ще приключат ако не за дни, за седмици. Мнозина и днес мислят, че третата световна война е започнала. Макар и не като формално световна, а като поредица от локални войни, терористични актове и дори неща, които не приличат на войни. Но дебнат всички. Днес е актуален въпроса за бежанците. А те бягат от войни, от лош живот, от преследвания. И най-простото решение е не да бъдат принудени да бягат от местата, в които живеят, а просто като местата, от които са прокудени, станат удобни за живот, за да няма нужда да се бяга от тях. Но това не става. Защо? Мнозина смятат, че войните са предизвикани от исторически териториални претенции, политически съперничества за надмощие, етнически омрази, битки за енергийни суровини и пр. Но това са само поводи и то изкуствено създавани. Истинската причина за войните е производството на оръжие. Зашото то носи не само най-големи, но и най-бързи печалби. Дори у нас, уж незасегнати от войните, когато в Розовата долина бяха почти унищожени розовите насаждения, фабриките за оръжие продължаваха да работят. За да живеят, хората трябваше да произвеждат оръдия за смърт.
И неочаквано спомних един епизод от Андричевата проза. Спомних си го не тогава, в Котор, а сега, когато пиша това. След победоносното завършване на една местна война ходжата съобщил от минарето колко са убитите от противниковата страна. И когато някой запитал „а колко са убитите от нашата страна” му отговорили, че това ще каже ходжата от другата страна. Днес вестителите не са ходжи, а медиите. И ако четете, гледате или слушате различни медии, ще научите съвсем различни неща, при това казани с убеденост в собствената правота. Като не говорим за това, че навярно има събития, и може би по-важни, за които никои медии не уведомяват.
Момчето и момичето, които бях видял, се изгубиха сред тълпата в мига, когато светофарът светна зелено и аз, заедно с компанията, пресякох улицата към таксито, което щеше да ни отведе към аерогарата на Тиват…
През нощта в хотела се пробудих внезапно от нещо тревожно.
И отново ги видях.
Момчето и момичето бяха същите, в същия жест на разменени погледи. Но напълно отделени от околния свят, като статуарна група, която може да се пренесе и в друг пейзаж.
Не бяха част от някакъв прекъснат сън, защото имах чувството, че ги видях след като се пробудих. Видях ги така живо както и първия път през миналия ден. Но тогава бяха част от околния свят, а сега? Ако не са сън, какво са? Запалих светлините и станах. В стаята, разбира се, нямаше никой.
Защо се появиха отново? Не са остатък от някакъв сън и защото за пръв път ги видях посред бял ден. Или имах дневни сънища? И какви бяха – местни юноши или летовници? Реални хора или привидения? Ако бяха истински живи хора не проектирах ли върху тях някакъв свой спомен или мечта, което ще рече – не ги ли епифанизирах в смисъла, в който Джойс употребява това понятие. А ако не бяха живи хора, то от кой свят бяха дошли? Не вярвам в пришълци от други светове. Но тогава – откъде? Може би се появяват само на границата между два свята, видимия и невидимия?
Но какъв смисъл има да се питам за неща, които никога няма да разбера. Не казва ли поетът да почитаме онова, което не можем да разберем?
И дали наистина бях дошъл на тази конференция в Херцег Нови, за да видя вилата на Андрич, която той бе построил на старини и бе идвал само няколко пъти за пет години? Но аз не вярвам, че да видиш местата, където е живял един писател помагат да разбереш, обикнеш и тълкуваш творчеството му.
Няколко от най-добрите –както аз смятам – критически есета за писатели, за които съм писал – Чехов и Кафка – нито съм могъл да познавам, нито съм виждал местата, където са живели.
Или бях дошъл на Адриатика заради спомена от далечните ми млади години? По едно време в Херцег Нови дори помислих дали да не отида до Дубровник и Цавтат, където преди половин век бях преживял щастливи мигове, беше на по-малко от 20 километра.
Казват, че престъпниците се връщали винаги на местопрестъплението. Но дали човек се връща и на местата на някогашното си щастие? В есето „1968”, което Тончо Жечев публикува в своите „Летописи” в августовската книжка за 1990 година, припомням един мой слънчев ден в Цавтат, който прекарах на брега на морето с „Лятото” на Камю и „Морското гробище” на Пол Валери.
Тогава мислех, че щастието ме очаква някъде напред, а след години разбрах, че щастието е било в онова очакване, което от мечта се бе превърнало в спомен.
Или бях дошъл под медитеранското слънце, несъзнавано надявайки се, че ще ги видя отново.
И ги видях.
Светлозар Игов
…
[I oppose] true activity (fidelity to the act proper) and false activity (which merely reproduces the existing constellation…we are active all the time to make sure that nothing will change). It is argued here that what is needed for the transformation of power relations is a gesture of refraining from this repetitive action. The condition for true change (a true act) is to stop false activity, or as Badiou puts it in a sentence I quote repeatedly: ‘It is better to do nothing than to contribute to the invention of formal ways of rendering visible that which Empire already recognizes as existent (Žižek 2009)
…
„All we say now can be taken (recuperated) from us – everything except our silence. This silence, this rejection of dialogue, of all forms of clinching, is our “terror”, ominous and threatening as it should be” (Zizek 2012)
Phrase X (“The Dead”)-Philippe Lacoue-Labarthe
Those are the ones, without identifiable faces, but
those are the ones who came,
they took their places around the lamp, they
said they were passing through but
asked why we were practically
refusing to let
go. They spoke
in rather hushed tones, with restraint, and
without anger. Both he and she were
weary and most anxious;
they thought from now on nothing more
would happen that might give a semblance
of veridiction to the vast, distant murmur, to
this stony echo (to the ashes, they said).
They were not complaining, they were simply
asking to be believed, he with his hat
on his head, and busying himself with his hands, and she,
prickly (or just proud), beautiful no doubt,
who from the depths of her age, with her graying eyes, and tears
—whereas he dared say nothing—appealed
not for reparation, but simply
for justice, that the laws
familiar to all be applied, the laws
that govern our insignificance, evil in the world,
and our infirmity. It is not credible,
no, she said, what has happened to us,
not credible: you know
this, you know we hadn’t done anything,
and you never mention it, never, never.
And he, barely audible: we
are the witnesses that out of shame you’re challenging.
(December 17, 1988–February 29, 1996)
—
Since Heidegger,
modern philosophy is a thought of the co-belonging of being and event.
You see where I am going with this. At the same time as Heidegger—by reassigning
our field of study to its originary question, to the question of being—dominated
the philosophical twentieth century, he doubled this innovative revival by
introducing a theme itself entirely novel in philosophy: the theme of the event,
or of what is an event. It could be possible to show—but it is beyond my aim
here—that the question of the event is a question that could have arisen only
after the Nietzschean diagnosis of the death of God. I mention this only on the
account of this death, on which I will quickly return, but in the sole light of our
singular aim.
Being and event: this is the title of a contemporary classic in philosophy,
written by a somewhat controversial (one cannot help asking why) fellow (Badiou),
who happens to be a colleague of yours, and a caiman not so long ago. But the
envoi is Heideggerian, in the Contributions to Philosophy, a text still not yet
translated into French because it was written in Germany between 1936 and
1938, and because it contains stuff that is rather compromising for the whitewashing
operation whereby devout French Heideggerians try to clear their
Master’s name of all collusion with Hitlerism. [Any resemblance …] It is in this
text, which is as brilliant as it is awful, as innovative as it is unaccomplished,
that appears with all its initial might the thematic of the event, the event in
being, being as “distributor” of events, event as “influx” [influx] of being—the
more event there is, the more there is being—and finally being itself as event.
In this somewhat insane text, which is a long draft disrupted and choked by
the historical circumstances surrounding it, we thus find all the seeds of what
post-war French philosophers will explore in their singular way, especially from
the sixties onwards up to this day, with us included.
I realize there is something almost mathematical, thermodynamical about
all philosophies which would take up the subject, up to Alain Badiou and
the eponymous title of his magnum opus. It is that by comparing the various
economies which link being and event in the respective philosophies, we
notice a kind of unthought but absolutely self-evident Law at work in all these
conceptual creations: the slower is being, the faster goes event. The faster goes
being, the slower is event. So here was my little idea, the idea which assured me
a way out of this business for the said contribution (and I was very proud of
what I had found, but I think the Swiss audience, consisting uniquely of professionals,
did not get my enthusiasm at all). I could then talk of acceleration while
avoiding the all-sweeping empirical description of technology. I was placing
myself within the perspective of the condition of technology, which is our
initiatory exclusive domain, metaphysics.
If being is slow, event goes fast. If being is fast, event goes slowly. Let us take
two particularly striking examples—and I am not the first to take them as the
two antagonistic “poles” of contemporary metaphysics: Deleuze and Badiou. For
Deleuze, being is called the virtual, and the virtual goes very fast. Deleuze says:
an infinite speed of appearance and disappearance. So in the Deleuzian system
the event will be, it will always be a slowing down, a gaining of consistency
[mise-en-consistence], a kind of eternalized interception of this infinite speed
of being. On the other hand, for Badiou, the self-enthroned hyper-Platonist,
being is identified by mathematics. Ontology is mathematics, and therefore
being, in the Platonico-archaic mode, is that which is eternal and immobile,
like Aristotle’s prime mover, even if the comparison would not be particularly
pleasing for the person principally concerned. There would be a lot to say about
the presuppositions of this purely noumenal vision of being, but it is a matter
of fixing the thing, not to point out the obvious: in a so to speak fixist, frozen
ontology like Badiou’s, well, we see that event itself goes extremely fast, at the
speed of lightning even. While for Deleuze it is being that is an infinite speed
of appearance and disappearance, for Badiou it is event that is even a speed so
infinite of appearance and disappearance that you ask yourself if it ever existed,
like thunder you can only recognize by the claps. This is what his metaphysics
tells us: event is extra-being; it does not belong to being. It is even this quasi-theology
of the event that led me to make a lengthy deconstruction of this
somewhat aberrant postulate of an event which would not belong to being, a
deconstruction which puts forward extremely precise arguments.
For Badiou, on the one hand, being is immobile and eternal, and on the
other, event is of a precarious and infinite speed; in such a way that if you take an
ontology slightly slower than his, like Heidegger’s, where being is not eternal but
slow—what Heidegger revisits about the Greek aletheia, that is, the pulsation of
veiling and unveiling whereby being reveals itself to us historically—then the
only thing which speeds things up a little is, opportunely, the event. It is the
only moment where the somewhat placid slowness of Heideggerian being, the
veiling-unveiling of being, unveils itself a little bit faster. But it still goes a little bit
slower than in Badiou. So you see, there is a sort of proportional mathematics, a
dialectics of speed and slowness in the event: being is immobile for Badiou, slow
for Heidegger, fast for Deleuze. As a result, event is very fast for Badiou, a little
less so for Heidegger, altogether slow for Deleuze. We shall finally add that it is
not by chance that all this will coincide with the respective libidinal economies
of the three authors. In Being and Sexuation, I call Badiou’s vision of sexuality,
“transcendental machismo.” It truly is a kind of philosophy of pure virility. There is
a virile heroism in Heidegger as well, but even so it is somewhat thwarted by
his Nazi adventure which will lead him to become something of a better fellow,
slightly more of an ecological hippie, and therefore almost feminine in what
concerns his questioning of being (the rediscovered proximity to physis, etc.).
Whereas for Deleuze, we have seen what it was all about: becoming-woman,
therefore, probably, an ontology itself more “feminine.”
Finally, let us add that “feminine” ontologies always grant a privileged place
to what may be called the metaphysical pathic, the affectual in philosophy. And
besides, if the primitive scene of the division of ontology into masculine and
feminine dates back to Plato and Aristotle, we see clearly that the latter grants
much greater importance to the affect than his philosophical Master and Father,
to the point where he turns it into the historically most influential concept, the
one contained in his opuscule On the Soul. The soul is the body of the affect, of
pure sensation; this will be exactly—even if he was not aware of it—the concept
of what Deleuze will call the Body without Organs, which he often illustrates by
the example of the masochist precisely. This is something I point out often, but
after all Deleuze’s famous Body without Organs is nothing other than Aristotle’s
soul. Finally, if the Plato/Aristotle couple can be considered as the primitive
scene of the ontological division of sexes, we can say that all masculine ontology
has a strong propensity for verticality, and feminine ontology for horizontality.
Moreover, I quite simply would not have written one line of Being and Sexuation
without the precious remark of a friend, a great writer and essayist, a great
academic like yourselves, Tiphaine Samoyault, who one day told me that for
her Platonism was untenable, especially in the form it is given by an eminent
colleague of yours, a Platonism which she felt like a violence, like the very
matrix of common anthropological violence itself, for the simple fact that she
was a woman. A woman could only be Aristotelian.
The question of horizontality versus verticality is also the question of the
void in philosophy. Vertical, “masculine” ontologies are “voiding” [йvidantes]
ontologies; horizontal, “feminine” ontologies, from Aristotle to Spinoza, which
are for that very reason almost always philosophies of Nature, are ontologies
where the void is most often foreclosed. This question of a discontinuous
ontology, caesured by the void as masculine desire through the castration of
phallic jouissance, opens up to a crucial question in philosophy: the question
of the transcendental. On the contrary, feminine ontologies, as Deleuze formulates,
are philosophies that fight against diehard transcendentalization; they are
philosophies of “full” immanence, of the “foreclosure of the void,” as Badiou
says—as if by the greatest coincidence—on the subject of Aristotle and Spinoza.
Speaking of the latter, Deleuze will say that he is the “prince of philosophers,”
the only one “never to have compromised with transcendence.” Which is not
far from being, on the contrary, the principal charge brandished by Badiou
against an antagonist philosophy: all excessive, or even moderate, proximity to
immanence and empiricity will be considered suspect.
To this we can add another striking law that runs through all this unconsciously.
It is that, as we move towards more “virile” ontologies, of which Badiou
constitutes the unsurpassable limit, we move towards a separation—as clear-cut
as possible—between being and event, to such an extent that event would not
even belong to being. The separation of being and event is less clear-cut in
Heidegger, since sometimes he does happen to write “being: event.” The reason
is that, unlike Badiou and unlike Deleuze, Heidegger—even more radically than
Kant—wanted to be done with all philosophical dogmaticism, which is an effort
I share retroactively, since it is Badiou’s somewhat peremptory apodicticity of
logico-mathematical universalism which would lead me to reject violently,
somewhat hysterically, his “philosophy.” It would have to be studied at length,
everything he utters on the difference of sexes, and the manner in which all this
ends up running into what someone who knew him well, Jean-Claude Milner,
calls “facile universalism.” Moreover this is what the book I present you with
had begun doing, courteously, as regards “transcendental machismo.” And
eventually, the rejection this philosophy inspired in me comes full circle to what
Deleuze said: white, heterosexual, western man is the empty universal. That in
philosophy the restored promotion of such a unilateral universalism should
precisely come from such a cast-iron subjective typology, such is the irony of
the bar-room philosophizing which is also always, in part, what philosophy is.
Because, in Deleuze, being and event are identified much more closely than in
Badiou and even Heidegger. It is also often a commonplace of philosophical
debate: Spinoza’s ontology is the most feminine ontology there is. There are lots
of Spinozist women. “Whyyyyyyy?”, would have asked Deleuze with his old
witch’s voice. In other words, if he—Spinoza—had been a modern philosopher:
an ontology where being and event are strictly and everywhere the same thing.
A chapter of my book is called: “being=event in Deleuze.”
So this is the other Law, which comes after the Law of perfect proportion
of speed and slowness in the event: it is that, the more an ontology “were
feminized,” the more being and event would be identified. So you see where I
have been heading, and you see the somewhat heretical riddle that results from
the speculative domain opened up by this book—my book: the masculinization
of ontology, which would separate being and event as it goes along, and the
feminization of ontology, which would bring closer being and event as it goes
along until they are identified, would disturbingly coincide with my strictly
libidinal thesis—that is to say, with the libidos of their respective authors, the
said libidos themselves often made explicit in their philosophies. In feminine
libido there would be an originary, perfect identity of desire and jouissance,
which all actual libido would like to join asymptotically; just as, asymptotically,
a feminization of ontology would tend to come always closer to an identity of
being and event. It is for this reason that once again I mention at length another
philosopher who happens to be a biological woman, Catherine Malabou, and
her important book called The Heidegger Change where, as I demonstrate,
she attempts a sort of heretical appropriation of Heidegger. For her, being
and event are definitively the same thing. Unlike Badiou, whom I label with
“transcendental machismo” which consists of a separation as radical as possible
of being and event, since man is the imposition of the radical semantic break
between desire and jouissance that all becoming-woman comes to disrupt,
I call “transcendental hysteria” this speculative manner in which being and
event are constantly identified, which is superlatively the case with Malabou. In
each page of her book, so to speak, being changes, being is absolutely incessant
change, becoming and metamorphosis, permanent event, which can be, after
all, just as tenable as an ontology of “transcendental machismo”—Badiou’s—
where, because of the absolute segregation between being and event, we think,
quite conversely, that it occurs almost never anything that matters and that
being is most often atonic and identical to itself, etc. Deleuze liked to compare
his philosophy to a witch’s philosophy, and besides it is not by chance that he
physically looked like an old Carabosse, yet after all if there is one person who
beat him on his home ground, it is no other than Malabou: each page of her
book is full of event-expressions such as: “beingness stands for the being which
stands for being” [l’йtantitй vaut pour l’йtant qui vaut pour l’кtre], “the absolute
exchangeability of the originary deal,” “the economy of an originary ontological
substitutability,” “everything is exchanged against itself, against the other, being
[l’кtre] on account of the being [l’йtant], the being [l’йtant] on account of its
essence, essence on account of being [l’кtre],”10 etc.
The least one could say is that in this hotchpotch the only truly by-no-means feminine,
not-the-least-bit-queer ontologist is Alain Badiou. In all the others,
there is always a moment when being is confused with event. In Malabou,
this is absolutely. In the book, I suggest quite convincing—I think—avenues
on the isomorphism of a certain libidinal functioning of “classic virility”; and
what Badiou transcendentally draws from it as to the dialectics of a perfectly
discriminated being and event, in a brilliant manner—I must admit—in terms
of metaphysics, is not the problem. It is even for this reason that it is so interesting.
If, as a perfect progressive beautiful soul, I just wanted to cut my teeth on
the macho on duty, I would have made do with Alain Soral.
Doubtless, all that is somewhat sacrilegious about my endeavour lies therein.
Indeed, if we agree on the fact that it is phallic jouissance that empties masculine
desire in its repetitive, if not sadistic, compulsion (Milner, thinking of Badiou,
once said that Platonism was meant to be fulfilled in sadism); if the Deleuzian
masochist is this masculine figure whose phallic jouissance sanctions desire,
and who tries to ward off the void by way of full phantasmatics whose ritual
of foreclosure of jouissance fills his Body without Organs; and finally, if this
phallocentric dialectic of void and fullness is null and void in the feminine
position, and the dialectic of void and fullness entirely inappropriate in relation
to a masculine libidinal economy, well then there is a disturbing coincidence
with the fact that “virile” ontologies from Plato to Kant should lead to vertical
transcendentalism, whereas horizontal, “feminine” ontologies, from Aristotle
to Spinoza, should be ontologies of the plane of consistency, of the fullness of
immanence. And the least one could say is that the Badiou/Deleuze antagonism
provides us with precious innovative tools to revisit something which will have
traversed, unknowingly, the entire history of metaphysics.
In yet other words: what separates a hetero-centered ontology and a more
“feminine” ontology is the economy which links therein the empirical and the
transcendental. The more we move towards a vertical, “virile” ontology—a
“scoring thought” [pensйe du manche], as Lacan says in his accent like Tony
Montana—from Plato to Kant to Badiou, the more we move, as it were, towards
a transcendentalization devoid of empirical content. As someone I like a lot, a
great philosopher still not well known, Reiner Schurmann says:
(…) reason prescribing objective realities to the world knows what is essential
even before experience. Here lies its violence. Such contents possessed in
advance have been made into the weapons of every dogmatism. The Cartesian
version of material autonomy leads directly to projects like Condorcet’s “mathematizable
society”.11
For instance, in Logics of Worlds, anyone who can read will see that the possible
libidinal economies whereby the human animal singularizes itself are all led
back by Badiou to the same archetypal transcendental of the good old heteroheroic
couple. Even in this respect—and so you see that it is all profoundly
coherent—Badiou cannot keep himself from bringing everything back to the
same empty transcendental. It is even what remains fascinating for so long in
this philosophy: the manner in which it maximizes metaphysical violence par
excellence, or transcendentalism up to a level never attained before, even by
Kant or Husserl. And this is just as well what eventually deceives us when we
have explored it all, but that is another story.
Conversely, an ontology which would “feminize” itself, like the ontology
of Deleuze, will proportionally bring together the transcendental and the
empirical. This is what Deleuze, according to a formula still debated today,
called transcendental empiricism. We would also have to talk about the
empirico-transcendental doublet in Foucault, whose libidinal economy was at
the very least singularized; or about the manner in which Derrida, the deconstructionist
of phallogocentrism, deconstructs the empirico-transcendental
doublet by a mise-en-abyme. It is nothing less than this site that is opened
up—still groping a little here and there—by Being and Sexuation. In Malabou’s
work for instance, the fascinating thing about her book is the extent to which
the ontological transcendental seems to coincide on every page with the crudest
empiricity. Really, we often get the impression that she talks about herself,
even whilst her book remains throughout a book of pure metaphysics, which
was after all the case of Heraclitus, or Parmenides, with whom all our troubles
began. We again see that these “feminine” metaphysics, Deleuze or Malabou, are
always asymptotic, like what I said about feminine libido itself.
Then, on that level too, catharsis, that is to say, Hegelian aufhebung: what is
suppressed is all the same always preserved; not only is the hypothetical state
of nature preserved in the indubitable state of culture, planetary technological
unification of the human species, but metaphysical transcendentalization,
be it closest to the empirical and precisely because of that, always preserves
something of the libido which produced it.
Yes, all metaphysics is always sexuated, because all thought is always differentially,
singularly, sexuated. It is even for this reason that, in the end, there
is no longer metaphysics except in its turn singular; which does not mean
non-universal, but means most certainly—and this is excellent news—that the
time of metaphysical univocity is bygone. Which is also to say: God [Dieu]—
or Diou, as the poet Pierre Guyotat wrote ten years ago—is dead. And so it
also means that philosophy, and the philosopher who produces it at any rate
coincide in the most perfect, that is to say, the most singular manner.
This is why, against the overhanging dogmatic of a Badiou, but also against
a certain Deleuzian systematic which can too verge on dogmatism, we have
to return to philosophy as the plural critique of philosophy. That is why I put
forth Heidegger’s attempt to pluralize, to plurivocize the question of being,
by drawing a definitive line on all doctrinal and unilateral conceptions of
philosophy. Neither feminine nor masculine, but rather traveling constantly
between the diverse shades of the specter spread out between the two, it is
metaphysics itself which becomes in a way queer—taking over the critical
envoi of modern philosophy—and thus fights against all prescriptive, apodictic,
dogmatic, subsuming, neo-normative determinations of philosophy. After
all, we can just as well reckon, in a somewhat bi-polar manner—and this is
the becoming-queer of metaphysics—that with the meta-virile position of
metaphysics, event is extremely rare, precarious, fleeting, and that, with the
meta-feminine position, we can say the opposite, that is to say, that there is event
a little bit everywhere and all the time, in a sort of pathic immanence. Just as
phallic jouissance is at the same time the center, the “voiding” [йvidant] heart
of masculine libido, even while its taking-place as such has indeed something
extremely precarious and fleeting about it, like the meta-virile conception of the
event, this on the one hand; and on the other, the pathic and even protopathic
identity of desire and jouissance is the both omnipresent, immanent nucleus
of feminine libido, which it attemps to reach asymptotically at each and every
moment, and which, in the meta-feminine metaphysical projection, results in a
proportional proximity of being and event, of the empirical and the transcendental,
etc.
With means certainly humbler than Heidegger’s, by shifting every philosophy
on the ground of its so to speak psychoanalytic overdeterminations, by psychoanalyzing
as it were each philosopher from the point of what he or she puts
forth—or not—on the sexual question, one gives oneself just as well the means
of philosophizing psychoanalysis, of pointing out that all questions concerning
sexuation always assume, whether one is aware of it or not, an ontological
discourse. The time of a dogmatic philosophy which would overhang the entire
content subsumed by the facilities of the transcendental—for instance, logicomathematical—
in order to deliver always and everywhere its unilateral truth,
in other words, a philosophy that happens to be neo-normative, nor-male-izing
[normвlisante] is over, well over. All philosophy of the twentieth century, the
philosophy that succeeded Nietzsche, with very few exceptions like Leo Strauss,
Habermas, Rawls, or Badiou, has tolled the knell of any possibility of thinking
being [l’кtre], and therefore the being [l’йtant] normatively. This is what Reiner
Schurmann called: principle of an-archy, in the strictly philosophical sense
of the impossibility of an arche from which all the rest could be inferred—in
particular norms to set it in motion—by tearing down the order of reasons on
the basis of a first principle that is beyond discussion. The profound novelty of
our age is ultimately the definitive relinquishment of such a principle.
This will allow me to conclude in a slightly elliptical manner, by talking a
little bit of myself: if I spoke from the sole point of libidinal economies, of singularization,
it is perhaps because herein lies the way to think beyond the great,
henceforth saturated philosophies of Difference, without throwing ourselves,
out of spite, into the arms of a philosophy where the principle of apodictic
universalism, identifying concept and subsuming transcendentalism, triumphs
anew. Singularity is no longer exactly Deleuze’s or Derrida’s difference, even
if it is perhaps already that of Foucault’s or Schurmann’s: it is the manner in
which difference is monstrously caesured by the positive universal of science. It
is this caesura which means that the coming philosophical universality will be
anything but easy. And it will be much to its credit.
MEHDI-BELHAJ-KACEM
TRANSGRESSION-AND-THE-INEXISTENT-A-PHILOSOPHICAL-VOCABULARY
…
The views of Hölderlin and Benjamin, their embryonic, spectral philosophies
of history, sent to us like bottles to the sea, allow us to do without the
historial thesis of nihilism by Nietzsche and Heiddeger. There is no golden
age, neither before, nor after, neither Roman, nor Renaissance, nor Belle
Epoque. There is no Heavenly Jerusalem, no rosy futures, and neither is
there a non-contradictory God. All ages have been wretched, all successes
and “Civilization” have been constructed on the obnoxious ground of ultramajoritarian
existential failures and martyrdoms, and “barbarity” that is always
denounced as the opposite of the civilized world, without being amazed at the
fact that it arises only in this world, that is, in the anthropological closure. Then
only disconsolation remains, Schürmann’s, Lacoue-Labarthe’s, or mine. Yet,
even so, the energy that animates these philosophies, which know that theirs
is henceforth the most urgent task of turning the concept against that which it
is usually made to serve, the artificial paradise of the maximal Good, so that
Evil is not perpetuated with too much impunity, holds the only true glimmer
of hope. Despite appearances, only those philosophers are not desperate, for
envisaging the situation in its epochal gravity, and for being the only ones to
become aware of the means of escaping it at least partially. To limit the damage
would be already a much more significant and ethically upright victory than to
assign humanity yet one more time to the Promethean tasks of universal work
for the Good, which will result in nothing but another case of collectivized
enslavement.
Transgression and the Inexistent
A Philosophical Vocabulary
Mehdi Belhaj Kacem
—
It is that, since Sade, art has
overwhelmingly been the art of a heroism of Transgression, unprecedented
until then. A teenager who grows up reading Sade, Baudelaire, Lautréamont,
Rimbaud, Bataille, Artaud, Genet, Burroughs and many others, enters the
world of literature—and art in general—taking for granted this categorical
imperative of “transgressive heroism,” born almost a century and a half ago with
aesthetic modernity. But he very quickly realizes that the era of transgressive
heroism had indeed entered the parodic mode decades ago. There are still a
few creatures who seem to believe in the discrepant virtues of Transgression
in the first degree, but they are in general somewhat pitiful. The age of heroic
transgression certainly died with the assassination of Pier Paolo Pasolini, the
last “holy transgressor.”
Transgression and the Inexistent
A Philosophical Vocabulary
Mehdi Belhaj Kacem
Ектенїѧ (ЕКТЕНИЯ)
ектенїѧ
(ЕКТЕНИЯ)
една поема от Златомир Златанов
In Girum Imus Nocte Et Consumimur Igni
healing happens at times through chronos, other
times through kairos
Хипократ
Алегорията на нощта прелиства
хелиоцентричните си протоколи
в тях няма нищо лично против теб
защото ти си само сянката на свойта сянка
тъй както облакът е спекулативен опит
на безкрайно отрицателно съждение
и орхидеята превръща в травестит осата
заради илюзията на трансфера
това е обективно-ориентираната-Муза
в актуализираната си тарифа
и писъкът на Ангела в ненаподобяване
нарцисизъм на минималните различия
в гримаси на непричестени пилигрими
и интригите на солипсизма
в тикове непринадлежащи на лицето
явяванe на неявеното
в претенция за абсолютна гледка
и корени от коренища
плагиазирани в аванс
поради несъстоятелност
в ставане-дървото на живота
колебливи паралакси
в стационарни понятия за текучество
и това което се оттегля
подир мъртъвци със схематични кости
и фалоси на собствената им инфлация
случайно претеглени позиции
в които ларвени субекти
под дъжд от атоми танцуват
и по ръба на пустота
с напътстващ clinamen
и бедствените неспасими светове
в катахрезите на анонимни
катастрофи как евакуират
собствената си привидност
в лъча на мъртвата звезда пулсиращ
двойници на изличени жестове
в схоластичните прозорци на душата
като в старинен палиндром въртим се
в кръг от кръгове в нощта
и огънят ще ни погълне
о мениджмънт на колабиращи
елмазни сутри и плачещи икони
анабазиси и катабазиси
с инфлационен индекс
където не само екстериорът липсва
но и интериорът също
да не говорим за изкуствения рай
на тези пеещи вибратори
в класическите вагини
на класическите филологии
и в експозиция на бивши светлини
небето търси своето небе напразно
подобно на държавите които
намират отчуждения си облик
в публичните дългове
и кредитният рейтинг
заработва спекулативната си вяра
в инцестна задълженост
на клонирани финанси
и пантеони на токсичните активи
… самоинтерпретираща се меланхолия
в архивите на светещите въглени
и липсваща история на пяната
репродуктивни футуризми
в сигнатурата на първородство
момичето на Дельоз в линии на бягство
от n-1 сексове в план на иманентност
отвлечено от едиповски вампири
светата Дева ставаща момиче
след раждането на Христос
в отместено пост-благовещение
където ставането жена-поема
произвежда универсалния език-момиче
през въртящите се врати на металепсис
руините на амбиции имперски
земя която се открива за да се затвори
в светски амбиент на частни паразити
борсовите Термидори
и бонапартизмите на реставрация
в глобална тавтология на иновации
парите с вездесъщност
на кръвта Христова
закъснялата преценка
в спектъра на светлината
пунктирите трансисторически
в закона на земята
и на обточените брегове
заради трафика на океана
сводници на фетишистките представи
и маржове с хазартни визии
на паричните потоци
и машинизирани желания
потиснатата класова борба
зад хедонистките утопии
спонтанна пропаганда
на култа към разменна стойност
с фантазии за контрол
над планетарната инфлация
растеж с обратен знак
на имагинерни нарцисизми
когато Алиса пред огледалото застане
и срещне в него Хъмпти-Дъмпти
идиотизмът на глухонемите планети
в бесовство на кибер-пънка
влеченията имащи за цел пропускана мишена
в поддръжка на нечовешко наслаждение
… фиктивен капитал на деституция
и коронованата празнота на празни множества
в които Данаидите на актуалната безкрайност
преливат от пусто в празно продънени съдини
и силата на негативното прогонвана
в диагонали на невинно ставане
прекъснатости на драстична загуба
и радикална благодат в делириумни точки
логическият бунт на истини-събития
в дисциплината на подредени множества
при условие че са неподредими
и сингулярни богове които
в човешки мрежи се запецват
като ексклузивна златна рибка
наемни армии на вярност при условие
че дезертьорството е структурна необходимост
и този странен вид на човешките животни
в състава на избран субект
придаващи си вид че влизат
накъсан интервал на войнствени междуособици
семейното нещастие мегаломанско
на нашите роднини динозаврите
и интравидовото перчене и писък на пауна
пред неговата женска при условие
че това е само превод
на нарцистична икономия
маските които се сношават със живота
залязващите светове в безлицевост
и процедурите на истина
като трофеи изоставени
пустеещите тронове на хегемони в узурпация
и ехото на бедствени погроми
додето Рим не се превърне в клада
в овъглянето на заучени цитати
… и в нищото на откровението Чуй ме
не само адът е продънен но и небето
в древната кръстоска на поема и матема
совалките на нови Пенелопи
тънката си нишка късат
в решение за вярност при условие
че вдяват свежото лице на изневяра
и нищо не задължава световете да са заедно
в констелации на безпрозоречни монади
и бракувани игрални автомати
на фалиращата конюнктура
нищо лично между благодат и катастрофа
непристигането на Реалното затиснато
в отменящи се епифании на епифании
и отменянето на отмяната
в инсценираните революции
звезди и стоки на нереалния екстаз
в безмитни зони на приватизирана сюблимност
аурите на профанни просветления
и принаденото наслаждение оттеглено
в бекграунда на черни дупки и черни каси
фотографи на смъртта непроявени
в светлината на оптическо либидо
екзотични акционери на вложения
и бизнес-онтологии на захлебени сметки
и мисъл за смъртта на мисълта
в ореола на чиста истина без мисъл
мъртвият баща и мъртвата звезда
които не знаят че са мъртви
фигурите на провала в непогасима давност
фиаското на суверенни изключения
в опитомяване на своята трансгресия
тотални залези на зомбираните задници
в отходните места на молове и аутлети
голият обяд на перверзната разменна стойност
депресивна икономия на невротичните симптоми
и недостиг маскиран като излишък
под индекс на спекулативно съвпадение
Кои са гласовете на суфлажа
с тракащите кости на поднесен речник
в градината с пословични дървета
където мракът дефлорира розите тъй бавно
и без куража за любовна песен
в разходката на шопинг-пилигрими
докато рекламите събличат
дрехите си в коментара
на графически садизъм
и в стойността на стоката
трудът оттегля мъртвата си хватка
в банковите крипти при Звяра на числото
и чрез фалшиви мощи под ипотека
вярата се угоява с рефлексивен аутизъм
и с падаща завеса изказът е преграден
от казаното и викът от тишината
и ти ще видиш в друга светлина
инсценираните сталински процеси
разликата между виновен и не-невинен
и между Мао и будите на вселенски безпорядък
и нека хиляди цветя разцъфнат
и хиляди либидинални спазми
в реториката на терора
задължителен за всяка революция
и как негодниците вземат връх
когато терор и добродетел биват принизени
в рекета на комерсиалното послание
на наслаждаващите се стоки вместо нас
There Is No Alternative
между една експлоатация
и друга консумация
с комерческите сфинктери
на аналната лустрация
между един симптом и друг фетиш
на едни и същи репликанти
в изкуственото оживление
на публичното мнение
езикът в новото си отчуждение
да апликира търговски брандове
в мобилизиращо приканване
светът изисква своите заблуди
с прекъсвателните сили
на фалшивото да го изнудват
събитията-истини да търсят екстрени
гнезда за невъзможното си вместване
и бизнесът безпочвен да увисва
в страха от липса на самата липса
в дизориентиран свят на територии
законът на земята рухва без опори
и политиките без политики
суверенните си призраци привикват
подлите игри на благотворителност
и правото да имаш право
заради това което
на бедните им се отнема по начало
комодифицирани вампири
във фантазии за изобилие
със слуз изтичаща в инфлация
портална вена в шпалир от сучещи звезди
на липсваща алтернатива
защото ако поискаш да промениш нещата
очакват те гулаг и катастрофа
… О те са много прекомерно много
звездите в бедствие
под епилация и запис на des-aster
и възклицания на недеклариран траур
космически пролетариати
лобиращи за своето отмиране
вип-хуманизми и хилави месианизми
космополитически ентропии
които другото лице на нищото нагаждат
с правилната стъпка в грешната посока
вселени зипващи безкрайните си файлове
в преподаване на атмосфери и лингвистерии
Историята като падение на своето полагане
под свода на цикличните пасажи
с опровергана визия за крайния синтез
на войнствени пълчища
сърцето на Едното в неистово деление
с байпаси на запушени артерии
и с манекените привързани към мизансцена
на произволните събития
периодизиращи предишни произволи
миманс на посредствени актьори
в ревизия на възвишените монолози
рециклирани антагонизми в агонален
водевил на междуособни демокрации
в дебатиране на нелоялности
и в неведение за баласта изтърбушен
който ги укрепва шутовски
в поддръжка на Нещото-Държава
иманентистки церемонии
олтар и кланица под общ знаменател свели
оголената плът в решетките
на нови биополитики
режим на малодушни озарения
и сделки с тесногръди Провидения
като другото лице на шанса
пенсионирани либерализми
мечтаещи в реванш да живнат
на провалената си кариера
фантазии на капитала
да се отвърже от труда наемен
с машини които не доставят
принаден бонус и печалбите се сриват
с паническа тенденция
компютрите които няма да са за човеци
(според Тюринг)
и нечовешките първични мазохизми
в ретроактивно съчинена травма
под ключ на полицейско означаващо
конститутивна липса на кастрация
за авантюрите на комедианта-фалос
страхът на всяка ситуация от празнотата
прибавяна като извадена от нея
където пресмятането не предугажда с нищо
пришествия на нови алгоритми
за реалните числа извън програма
анорексичното меню на призраци
енциклопедии на трансцендираната глупост
с откъснатата страница за Берия
и пиедестали върху които
Майкъл Джексън сменя Сталин
изваждане на одържавения марксизъм
от комунистическата хипотеза
нацистки списък с неизлечими идиоти
холивудска мода на самоидентични аватари
в анимиране на колониалните наследства
красивите души в янтар мумифицирани
в недосегаема за критика позиция
императивът на свръх-аза да се наслаждаваш
травматично в структурата на ексцеса
където наслаждението на Другия чуждее
в Друг на наслаждението неекзистиращ
обслужвани пейоративно по инерция
в съвместителския торент
с руините на спам ъпгрейдван
в поредица системни грешки
приемани за исторически последствия
Върти се в кръг предвзетата поезия
на клубни секти и се самоубива ритуално
тъй както го изисква добрият тон
въртене в кръг на непредикативния
език блуждаещ
в собственото си (не)заемане на място
защото с нищо освен себе си
езикът не граничи както капитала
и няма нищо извън текста
таблички за писане в синкопа
на промеждутъци незапълними
прекъснат патос и точкуване
на контурите в невъплъщаване
и кризата на когнитивен труд
в предишна версия на експлоатация
защото няма нищо извън труда наемен
разсейвания на ризомна вегетация
и симптоматичните усуквания
когато собственото си послание
обратно изопачено получаваш
страст по декомпозиция
в романите на Джойс аморфни
но без да се измъкнат от синтаксиса фиксиран
тъй както абстрактната рисунка
с бекграунда на платното корелира
и както с баража на несъзнаваното се забавляват
във формализирана комбинаторика
все едно решават кръстословици
и също с горелките на улични графити
в копиране на сводести пасажи
утопии асиметрични и схизми радикални
доколкото да бъдат разпознати
и негативности несъобразени
с положителния принцип
… и затова ти казвам
в мелодрамата на другостта
пришествието на едно и същото е рядкост
когато различие и репетиция
в надлежните си фикции ни съблазняват
нападани от дронове на тъмните прекурсори
или неусвоими аномални множества
без да са част от комплектованото цяло
принадлежащи без да бъдат включени
и включени в компромисни формации
тъй както евреинът е обект блуждаещ
на история от препредаване на липси
в холокоста на крайното решение
… О логистична нощ на контрабанден трафик
на двойни вписвания и фантастични
коментари върху липсващ текст
като светещите буйове на терминали
преводите в претоварен трафик
на космополитни Харти
когато договорът се сключва
с всички и по същество несключен с никой
и парафът е излишен върху химена
на недостъпна справедливост
божествено насилие на океана
с катастрофически разредки
моментен блясък при скока на делфина
и морската скала обляна в пяна
под виртуозните атаки на бравура
диаспората пословична на боговете
като събитие на неочаквано оттегляне
а така също и неочаквано прихождане
писмото в събитийната следа
на самоизличаване с екстазните опашки
на гмуркащи се целомъдрени сирени
друг начин да се каже че постигаме нещата
до степен на тяхната пропуснатост
на друга сцена с несъзнавано пресмятане
в безкрайния режим на циркулация
Какъв закон на прекъсване би отстоявал
набедената си устойчивост
и как играта на комар би породила
чиста мисъл извън гравитацията
на метафизичните рушвети
и как мисълта да се самоизвади
и овладее себе си като нещо друго
извън въргалящите се шутове на сцената
и безучастни крупиета на слепи съвпадения
светът обича сезонните си карнавали
метеорологията на атмосферни йеремиади
прекосяване на сферичните фантазми
с йероглифи на вкаменено безпокойство
атоми с усещане за себе си
и мислене което навсякъде се случва
родилни мъки на тварите в първичен ступор
пожарогасители на ликвидната ерекция
дилъри на парниковите ефекти
фриволните династии на киборги
в царства на самокопиращите се машини
и плачещата кукла Барби
заради климатичните промени
любовници на универсалния живот
сияещи в резервоар от електричество
и инкубатори на древни митове
въздухът невинен абсорбиран
в маркови парфюми
за мъжеложци и държанки
на епохи изгубили срама си
извращението да извличат
анални звуци от скъпи лимузини
пророческите пишки надвиснали
над заклинателните писоари
еко-феминистки вечерящи на свещи
онтологически мошеници и самозванци
на благодат изчезваща
преди самата си поява
близачи на солта от експлоатираното тяло
възвишената стойност
с островитянска логика
където само канибали обитават
истини с хазартни траектории
взели повод от неразрешимото събитие
и сведени до постни пропозиции
и декларации за вярност
на изчезващи субекти
между две неразличимости
и две офшорни зони
неподлежащи на митническа инспекция
проституиращите множества-genera
за широко приложение без облик и без име
клиентелизмът на мрачни психотизми
серийни любовници в общ гроб заравящи
кастрационните си липси
възвишените кратни на детронирано Едно
в схизматична фигура от Двама
универсалната любов като законът странен
за скъсването с мирските закони
вентрилоквизмът на благовестието
да бъдеш все едно не си
и врагове да имаш все едно че нямаш
свободен все едно не си свободен
анонимно отчуждено тяло в оттегляне
от мястото на абсолютното писание
и от вибрациите мистериозни на числата
в роене на реверсивни топологии
където нищо друго не ще заеме място
освен нови суверенни констелации
О провалени антропологии на имената
в прихващане на анонимни адресати
законите заложници на своите мотиви
защото само решенията тук са справедливи
минавайки през теста на неразрешимост и
в чистия залог между две неразличимости
политики на тотализиращите жестове
в които сингулярното е изместено
и „класова борба” е забранено име
в речника на либералното промиване
или когато думата „работници”
се транспонира в „имигранти”
подмененото представителство
опровергава утопичните стандарти
на универсално обръщение
и вехнат общите блага
в оградата на присвоение
чрез разсвояване да губиш това
което никога не си и имал
освен работната си сила
като особената стока между стоките
отсъстваща в жаргона на юпита и брокери
човешкото мобилизирано в съпорта
на фантазмите за стоковата форма
фетиши в залата с огледалата
да се преструват на обратни
регистрите на кибер-схеми виртуални
надмогнали всичко персонално
природната случайност
на човешките субстрати
подменена със самокопиращи се апарати
извън класова борба и експлоатация
и във фантазии за незатваряне
и акселерация без спирачка
безсмъртните Сибили плачейки
встрастено да се молят
повторно да им се отпусне умирачка
и ти ще трябва да избираш
кои изпаднали обекти са движеща причина
за нихилизма на днешната епоха
криптични ангели на озарението свише
повторно анулирани или отхвърлени
от корумпираната типография
шансът между две хвърляния на зара
като ефект на отменена празнота която
отново в плота на игрална маса се втвърдява
така държавата не само трябва
в предразсъдъка си да отмира постепенно
но и да бъде радикално заличена
в комунистическата хипотеза
като липса на самата липса
в която политическата кауза е невалидна
церемонии без трансцендентност
общности без идентичност
и Принцът сингулярен на тълпите
извън масовките на фарс във фарса
на мошенически сборища глупаци
и колективна глупост на негодяи
психоаналитическите сесии
репликиращи Свето причастие
и метаморфозите на манипулация
когато чрез истината лъжат
и краят на предишните идеологии
е идеология най-чиста проба
модерните гадателства
на консултантските компании
терор на политиките оформян
в поругаване на общи достояния
цинични мафии на кръвни братства
трафикантите на дрога и на хора
а така също и на редки птици
демистификатори погребани
под новите фетиши
на своите разобличения
… и ти ще трябва да избираш
в изнудваческите схеми
зазиданите статуи на свободата
и светове на полиморфни преселения
в глобално производство
на социологически реалности
дигитални сърфове на прекариата
вместо логото на сърпа и на чука
реални хора във фрагмент на оцеляване
посред драмата на негативност
сингулярности прищипани
в полето на флуидни композиции
и свобода на избор в слюнката отровна
на дрогирани оракули
… ще трябва да избираш
на какво равнище идеите колонизират
под авторитета на Едното-Цяло
и във фалшивата тоталност
на изначална нестабилност и крайно мислене
между събития на реакционни новости
и обскурантизми на неслучване
и между тези които не съзнават
че актовете на пазарната размяна
са безпросветен солипсизъм и тези
които знаят но поддържат
същата набожност на търговци в храма
във фетишистко разцепление
консервации на безидейност
и оргии на либертенските издънки
прошките под сянката на непростимост
да преговарят за помилване
предприемачи склонни
към умишлени фалити
отчитано за прозорливост
както при фючърсните сделки
спекулантите са само тези
които никога не спекулират
и мошеници са само тези
които никога не са измамени
и активисти само тези
замръзнали в бездействие
в дистопията на септична яма
една финална искреност светът си обещава
в режима на фалшивите претенции
и обетована земя без референции
… и затова те призовавам
да кажеш Да на хвърления зар
и на нехвърления стиснат в дланта
на капитана на кораба потъващ
при обстоятелства на вечна катастрофа
безкрайна лудост суспендирана
като в сонет на Маларме
разтребен толкова грижливо
че гибелните знаци се стопяват мимолетни
в пяната разпръсната подир крушение
или пък в зрака на пустеещото огледало
където една жена посипва с перли
своите съмнения
… о те не изчезват отхвърляни са само
от катастрофата която въплъщават
господари на менливото окаменение
пресмятащи в хазартна треска
властта над случая как само
с едничък жест се скапва
при изконни обстоятелства
на вероломни произволи
но никое запращане на зара
не отменя шанса
и резултатът винаги е нечовешки
въздигнат в девствения профил на съзвездия
над безразлични океани
мрачни принцове на позите
в хамлетизация
сирени с гибелните рифове сгодени
като венчавката на шанса и числото
единствено и само реалното число
извън числата в нечовешки алгоритъм
излъчващо спасителната мисъл
която в урагана на крушението трепка
… ний можем само да се обзалагаме
върху събития неподплатени с нищо
руската рулетка на презарежданата празнота
с чупливо съвършенство
комбинираният ужас на извън-местата
в матрицата продънена на синестезия
от процепи където морските сирени
и боговете на балистиката обитават
и бездна скланяна извън спрежение
в прахта безсъдържателна
на кремираните рози
в градини на пламтящите желания
и окултни изпражнения
микробният барок на кожата
докато сексът трае
и перлите в черва проституиращи
на бесове извън подбор естествен
загадката на сфинкса в солта
на киселинни дъждове разядена
алефът в утробата на Девата
и фениксът на революцията сготвен
еднократно за дадена епоха
в предсъбитийната тъмница
да сториш събитие от мисълта за него
със залп на вярност в обратното броене
и под акомпанимент на колапс
в ехтежа на единично Не и множествено Да
числата са битийни жестове извън падение
Това е обективно-дизориентирано-пресмятане
the final countdown с виртуално
покритие на всички шансове в един
и вечното завръщане на шанса-господ
или хвърляне на зара като изваждане
на едно безредие от безпорядък с друг размер
на сериална звездна пустош
и сериални космически животни
в алегория пропадаща от една емблема в друга
преди блюдата на везните да замръзнат
посреднощ когато един и същ дух се явява
сред мутантите на неакордирана пиеса
абстрактен ужас все повече нарастващ
докато бива съзерцаван
в недипломатически имунитет на върколаци
о аз ще ти покажа крушения по-ужасяващи
от тези на обречените морски съдове
и сатанински страсти без в тела да са обвързани
призраци отказващи в отвъдното да минат
в шпалир на чуруликащ траур
нелепа смърт на сляпо покосяваща
подир родителя децата
политики на лицето в ставането-нелегален
насилствени хармонии на аромати
край магистралата клечащи проститутки
с обръснати горгони на древните си путки
или докато правят свирки
зад стъклата на колите
все едно че Яков с ангела се бори
и като противници неповалени
потъват в анонимност
след което повърхността е гладка
и нимфите в съзвездия застиват
… и нас ще ни отсеят с празни жестове
по своя воля да приемем това
в което сме заклещени
танцуващи звезди на дансинга
издигнат от фалшиви толерантности
всекидневните фрагменти
на холестеролни компоненти
годениците на Ахерон с потънали
на дъното венчални пръстени
захапката на избирателната урна
докато смила карантията в проценти
речници на корелация за следи
от гуми по асфалта и на монитора
постколониални нации в доразвиване
на своята недоразвитост
и посредствени държави
в неспособност за производство
на абстрактна стойност
тъгите на провинциални хитреци
че не могат да се издигнат
до международни шарлатани
католическите Коледи във виртуални ясли
докато животът се разпада
без определение в соларните си клетки
и корабите на глупците да се разминават
с корабите на прокажените в пролива
вътрешното езеро със скелети на лодки
в молекулярен режим на обяснение
и в трепкащата холограма
на огледални кръгове където
не само последен кръг не бива сключен
но дори и първият в развързването си
непроследим остава
послания на изгубената еднозначност
и тези които на епохата си пасват
комично пропускат срещата си с нея
О по-заслепени от ловци в засада бяхме
когато ято диви гъски
към мерника на пушките прилепна
докато си въобразявахме
че ги държим на прицел
отхвърлени дори от елементарни
поетически картини
решени да преминем в светове
на некартинност и атонален шум
от невизуализирани оргазми
как е възможно да сме толкова
противоестествени на всичко тук
в излишъка на своята излишност
и несъвпадане на съвпадения
от което извличаме печалба
както босовете профитират
от своеволия на несистемните играчи
как е възможно лобисти на любов
дисплея да разцъкват
на неестествени дискурси
в отношението външно към пейзажа
и това което трябваше да кажем
така че да не попадне в разпродажба
You must be passers-by!
дръж ума си в ада и не се отчайвай
плътно до един Орфей разсеян
с неволно кликване само
как бастисва Евридика
на геймърска програма
армии на либидиналните триумфи
външни на грандиозния погром
под триумфални арки
на космическото унижение
желания засекретени в своите обекти
и в наркоманските спринцовки
и високомерните езици
застраховани от посегателства
докато ни го начукват с думи
терорът на сепаратистки азбуки
с претенции за универсален код
и оцветени с етническо насилие
в отношение на неотношение
математа която сменя поемата
и от индивидуация предпазва
сингулярности в некомпозиция
и свободата в автоплагиатство
на своите цитати отчуждена
преди да ги деконструира
социални работници в подкрепа
на изпадналите безработни
в обмен на класови характеристики
и господари похарчили се за слугите
за да избегнат откровеното изнудване
писатели които на фенове се мазнят
за да засилят своите тиражи
футболните фенове диктуващи
играта на терена с димки и ракети
и правилата за промяната на правила
без да укажат източника си в сянка
и под предлог за своята непредложимост
мистичното фундиране на власт
в мистерия на нефугиране
разжалвани деспоти в празно означаващо
и постмодерните крале с бутикови владения
верноподаниците в развращаване
да бъдат управлявани чрез свобода
на рефлексивните обрати
и всичко тук ще е наред
до последната нередност
в отношения несолидарни
с орбитиращите в тях обекти
като присъствието на едно отсъствие
в дискретна реклама на цигари
и в манипулацията на пейзажа
преди да дезертира пикселиран
и под паважа плажът
на революция с неясна резолюция
защото бяхме вътрешни сираци
спрямо превъзхождащи конфигурации
и фригидните абстракции
бяхме много вътрешни
в цитатите които скриват пътя
който се състоеше от цитати
и външни клинични протоколи за амнезия
външни нелепи навици в обезсърчение
след тестванията за рутинност
и паникьосаното стичане
във външна точка на китайска капка
която вечността източва в мимолетност
и смъртоносно ни пронизва
и субективното решение да се прехванат
събитията несхватими
във вторично събитие на номинация
заедно с отслабващите трусове
и степени на интензивност във външен блъф
и колоратура на плешиви черепи
преди да ги кремират във външната леярна
на залеза където се стопяват
в градация на наказателна безкрайност
прешлените потрошени на животните-столетия
и лебедът на Маларме замръзнал в лед
бодлерианските цветя на злото
в хербария на винтидж аукциони
Кой господ на нимфи и обезправени класи
ги събира за да ги раздели и повторно анулира
пред безкрайната досада на явяване
в кафенето на изгубената младост
където се изтезаваме с видения
като Одисей размесен със слушатели
на собствените си подвизи в тълпата
пленителни изникват фигурите на провала
пророческите интервенции
между две епохи и две смърти
в събиране разделно на боклука
и разчленена казуистика
да бъдеш древен в своята модерност
и модерен абсолютно в доносите
на агенти от съвременните служби
абсолютно несвоевременен
сред набедени жертви и ченгета
в епоха на отречените абсолюти
и Реставрацията на евнуси
слепващи отново
пишките си срязани за да препикават
ветровете на божествено насилие
и Провидение което би трябвало
да предхожда пресметнати последствия
но в действителност ги донагласява
с ретроактивна наглост
и ще настъпят събития ти казвам
когато дори и мъртвите ще са в опасност
в една история без изповедност
и в руиниращи картини и пейзажи
един възвишен Поглед се отлюспва
и като тенекиена кутия на слънцето проблясва
ти виждаш погледа-обект
и той е сляпото петно
което в картината ще те монтира
с обърнатия конус на геометрия встрастена
при сенки солидарно напластени
и скотомизирани в могъща перспектива
или казано на етически език
защото нямаше кой да отмъсти за нас
възмездието ни обсебва абсолютно
защото нямаше за нас кой да се помоли
служението ни изпълва абсолютно
защото няма кой делата ни да помни
зад колесницата на абсолютната Поема
привързани сме ние докато Ахил
край крепостния зид в прахта ни влачи
и компютърният вирус
по-могъщ от дървения кон
виртуализира древно вероломство
Троянската война е всъщност пренесена
от Индия игра на шах
и битките са програмирани
страданията нереални в генофонда
на литературно образовани потомства
О аз ще ти покажа
вселени в телурично богохулство и разпади
онаниращото слънце във визьора
на шупливи вагини и тектонични плочи
претенции за девствен монопол
над еднократно рождество и еднократна жертва
в човешките селения отвсякъде протекли
таргет-групи на съборни църкви
и набожното фелацио на евхаристии
в подялба на социалното блаженство
вампири лъхащи на чесън
и кетъринг услуги на ангели-хранители
разпятието като реплика на древен демон
с разперени обятия как инкрустира
сърцето на вибриращата пустош
и девите на омерзение как ритуално търкат
катеричките си с тънки пръсти
авантюрата на розата непричестена
отхвърлена от означаващото което я закриля
за да обагри пурпурите на безкрая
светът на неопределените животни
който не само няма специален план
но и да си го спести не може също
в камуфлаж на реторично цвете
живот не под закон и не под благодат
в неотношение на произволните ухания
където симптомите от бъдещето идват
пролиферация на знаци в почит
към самоизличаването си напълно
разговори между грамофони
със стържещи иглички
и софтуерът като функционален
аналог на старите идеологии
и масите в революционния метеж изчезващи
пазачи на собствената си мистерия
подсказваща с подземен тътен
дрифта на гнева им тъмен
в неподслонени скитащи излишъци
причинители на липси повторно анулирани
в липсата на липса която тревогата събужда
в Реалното на времето където няма време
в Реалното на мястото където няма място
и сводникът на празно множество
в непозволен контакт със пустотата
уникален разредител на множеството Ø
(да се чете Делта)
в което не членува никой
освен нищото в скоби
и в картография на провалени абсолюти
нищото на умножаващо се нищо
в онтология на изгубен свят
заупокойно нищо на висшата поезия
която връща Сирените на бял шум
между дрогираните острови на Гърция
преди да колабират в стържещи сирени
данъчни събития с просрочени падежи
в чистия инфинитив на несъбираемост
събитийни профили скосени
в точки на изчезване
и в събитие на номинация
изплъзнати повторно
съставът на субектите мигриращи
в цезура между две неразличимости
компактна точка на нетотализираната истина
якобинския си трибунал издигаща
във формата на гилотина
… и затова ти казвам
не само думите на племето
са несводими до изчистен смисъл
но и пуризмът е противно средство
за препитание на етно-информанти
изобретяване на примитива
като претекст за метрополно самочувствие
постколониално отчаяние
на меритократските елити
и креолизирани езици
геополитическото несъзнавано
на петролни кладенци
войниците на кокаин поддържани
и провалените пропорции в монетен двор
между нечисти сплави
банките твърде големи за да фалират
и с навиците на Медея децата си убиват
свещени лудости и автоимунни
агонии на упадъчни изкуства
авангардни манифести
в инфантилно разчистване на сметки
хомосексуална паника на политиките
в колаборация заподозряни
бомби от обеднен уран
и речници на обеднен ресентимент
в стремежа да наложат своето признание
хейтъри на словоблудство
и употребите на българското изгравирани
под псевдоепохални индекси
в аспекта на родов елемент мутиращ
под знак на изличаване
или изваждане на минималното различие
между не-българско и българско
и в онтологизирането на съдбата
да бъдеш не-не-българин е събитийна зона
на преселенчески брожения
и фолклорни рецидиви
… О ний сме нищото за да станем всичко
кибер-сенки на вечни пролетарии
бунтуващите никога не са измамени
от миниатюрните пролуки
в една и съща масивна кастастрофа
записът в сърцето на невъзможното-Реално
непреставащ да не се записва
законите деактивирани с таен код
на месианските предчувствия
пълзящи контрареволюции
във вътрешно изключване
тъй както нощта оттегляща се
е липващият термин за идолите на деня
без да имат нищо общо помежду си
розовобузестите херувими
със зъбен кариес и едрогърди
секретарки с профилактични сутиени
сталинската комуналка от стени във Фейсбук
маркиз дьо Сад преди да мастурбира
срещу купищата златни лири
задомени проститутки и разведени мъже
които няма кой да ги издуха
анонимните алкохолици замесени
в публични скандали
боксьорите без секс държани
в подготовката за мача на годината
кризите на капитала като повод за молитви
комисии които насърчават приемане
под масата на комисионни
купони на куфеещите юпита
в които изтласканото се завръща
неспособно да се припознае
собствените имена колонизирани
във вреслива нарицателност
където Маркс не е марксист
и Лакан не е лаканианец
звънлива празнота с крепежни панти
изкъртени от множества невъдворени
готическият пънк на смъртни маски
миленаристки кукли паднали зад шкафа
изповяданите сделки на мумии и пирамиди
в спа-центрове на метафизично отчаяние
… въртим се в кръг под свода
на сгрешени сублимации и невротични
фиксации на вечното завръщане
в купюра на една и съща травма
и нищо лично в разопакованата нощ
на негативните съседства
с отявлената некромантия
на татуировки и фолио разгънато
на аналната архитектура
снадки на ноктюрните каденци
в брожението на дискорда
папарашки снимки на плейметки в акция
разчекнати около пилона
телата в all inclusive категории
на безпорядъчни сношения
и еднорозите на лов за нимфи
в монолитни фрески на гоблена
това е осъществената перверзия
за която невротикът само фантазира
това е същностната нощ която
поглъща мраковете без остатък
недиалектическата нощ извън компромис
поезия работеща на празен ход
в затворено от бурята пристанище
където призрачните кораби изхвърлят
на брега съвсем реално карго
и пипалата на октоподите раздиплят
империалистическата си метафора
това е делириум картотекиран
в дискретни анжамбмани
неравномерно пикселиран дъжд
в ленив джам-сешън
все повече затворен в своя
стил миноритарен
това е клубен джаз
на фазови саморазпади
като душа на педераст
внедрена в друго тяло
виреещи в гора дървета
и струпаните птици в полет
имбролио на клиентелистки звуци
и рондо на молекулярните спирали
сърфиращи из клетъчните ниши
подобно на влечуго усещане за секс
при виртуално мастурбиращи евнуси
чудовища с конфузни люспи
да мимикрират изумруди
тъй както проститутката в мига
на групово проникване от погледа се губи
сонетите затиснати
под коафьорските винетки
в реанимиране на фурора
от своите обездки
∞
Първична мисъл на физическото слънце
и скрита ерудиция на океана древен
екзотични логики на световете
с ограничено приложение
хаоси зациклени в клаустрофобия
на самокопиращи се инсталации
и апартейд на реторичните издънки
в дизюнктивните синтези на монтажа
О не само че това не е животното-поема
но тези линии на бягство не обещават друго
освен меридианите на мрака
и вицовете древни с които
делфините се забавляват
заедно със сондите на плаваши платформи
между ресурси и присвояване без връзка
принтиращи устройства симулират
реплики на мозъци промити
и фантасмагория на търговски брандове
в хипермаркети на изобилие
като обсада на военизирани машини
при мирновременни условия
генезис от свръхестествена начална точка
даваща накъсо с фигурите на тоталност
в прашен космос със смачкани бомбета
на антени и фланьорите в скафандри
агенти под прикритие на пост-Антропоцена
в умопомрачението на сателитни
навигации без пилигримство
изведените в орбитална крива
нетематизирани агонии
на преселващи се в космоса колонии
сатанинските бенефициенти
на офшорни банки и компании
Вторият живот на дигитални мрежи
върху костницата на земята
и каптираните биомаси в пулпа
на размесени култури
свръхпроизводството на стоки
и излишна популация
в незатрогване пред господ
и пред катехона на Анти-Христа
и фундаменталната фантазия
на провалените държави
от която се издържат пряко сили
неделна кухня за социално слаби
в поругаване на гастрономически капризи
киборги избягващи да посещават тоалетна
освен в случай на повреда
недоброжелателното отношение
към помощите за бедняци
защото така се развращават
кучи синове на черния пиар
търгуващи с влияние
зомбираните шоумени
на виртуалното безплодие
възнасящите се в ефир пророци
публични признания на травестити
препикаващи дрескода
богатите които също плачат
и работническата класа литнала към рая
успехът извратен и рядък
като оргазмен гърч на малолетна
перверзията да менажираш протежета
и чужденци в астрална връзка
дискусии поддържани на живо
от ментални масажисти
и публичният мързел
на общественото мнение
впрегнат като работна сила
безплатно шоу монетизирано изцяло
в игрите на късмета и щастие за всички
нихилистите в капан на предубеденост
обективният цинизъм на масите
непостижим за схващане
поради същите причини зарад които
те не могат и да се раздвижат
и гражданските общества комични
като реклама на тоалетна хартия
медийните филтри с дялово участие
на неосветени бизнесмени
и прекупвачите на дългове
блъфиращи спекулативно облекчение
компютрите които нямат своя друг
на отрезвяваща засечка
и търсенето се компрометира
с некреативните търсачки
и всяка идентичност оттук нататък
в пряка връзка с Аушвиц
славата съмнителна във всяко отношение
на напъващи се самозванци
безпаметство на олихвявани проценти
и степенуван код за катастрофа
която всъщност се е състояла
геоцентричният raison d’être
на дестинация Европа
и следата на българската връзка
засечена сред мързеливи идоли за вечност
и папагалите колаборатори
които от отворената клетка
не смеят да излитнат
О хелиади и плеоназмени плеяди
нимфи със звездни хълбоци
и дъщери с утроби на сурогатни майки
родилки на смъртта в пустотно изобилие
прочити на слънчевия залез провалени
тъй както първичният баща на орда
осуетява циркулацията на жените
осеменяващ съпровод на богове
в стерилитет на вечно минало
невключено в сегашното
непорочно зачатие или зачеване
чрез анална содомия на Месията
Платоновите диалози искрящи в мрака
като зодиакални знаци
Сафо изваяната във фрагменти
и Данте който любовта обратно
във филология издишва
хамлети-омлети в хабилитация
розариум на спинози-еспинози
Рембо насилен край барикадите от комунари
дикенсите-дяволи и персоните на Песоа
преображения на кафки-чавки и лакан-канкани
стандартното издание на Фройд
в завръщането на изтласкани цитати
Дельоз в последното си ставане-дефенестрация
Фуко с глава на постмодерен сфинкс
самотата на Ленин проснат в мавзолея
и Тюринг преди да му израснат женски цици
господарите-слуги и слугите-господари
на диалектическите парадокси
и садо-мазо изпълнения
смърт поради неумението да изплюят
въглеродния си биберон растенията и животните
некроза на подвеждащи лазури
хайверното либидо на рибните пасажи
и таралежи с конвулсивни топологии
лепкавите мрежи на паяци и пясъци подвижни
тропизми на покорни слънчогледи
и ъндърграунд на къртици
смърт като край на всички възможности за край
в арбитраж на деспотичните системи
и фашизираната трансцендентност
студени светове на дисфория
соларната плацента скрита
в земното ядро с ретроактивния терор
на несъзнавани афекти и опреснена травма
флаш-данс на алтернативните модерности
и лагерните херменевтики на подозрение
магмени флуиди на плутонична конспирация
войната между въглеродите
и силикона на изкуствена интелигентност
вибрираща материя на звездните масиви
в асимптотично усещане за хипер-обективност
тотеми на екстимната интимност
революции без революции и органи без тяло
в нощта на тялото без органи
светът е собствената си привидност
и настоява за чистата си стойност без причина
Като терапевтична заповед нощта се спуща
над дереализирани градини
с блуждаещите птици на паметта ни провалена
във виртуални хакерски атаки
безсмисленото оживление бяхме ние
в местата издълбани за очите
на гръцки статуи и тунингованите мумии
диагонали на проваления синтаксис
в сцената на четенето прекратена
dead letters които не пристигат в назначение
хиазмични черни лебеди и албиноси-гарвани
котката на изтривалката пред къщата горяща
догми на деня в следобедния сън
прощален плач на оркестрирани литании
като спонтанно помятане на имбецили
порцеланови звезди на изкупление
народи в ексцентрични преселения
и храмовете с оглед на техните руини
сезонните перуки на дървото
във вътрешен ефект на частите
които надвишават сумата на цялото
нещата несводими до отношенията само
когато вълците дори и в глутница са единаци
и произведенията са естетики сами по себе си
извън графата обща на дискурса
интензивни четения на конкретните солфежи
чиста актуалност извън репрезентация
винената жилка несводима
до никое от своите ухания в букета
аромати на черната анархия
минералната активност на камъните
преговарящи фосилни азбуки
и Повторение което гримьорната си бърка
… О демократизъм на нещата несводими
до карикатурния им достъп за човека
фикцията за глъбинна материя
с посадъчен материал за всичко
в което постфактум се превръща
сякаш е родилка без зародиш самостоен
с вменените абстрактни семена
от които конкретните дървета никнат
като замръзнала гора без автономна сила
или реката търсеща обратно своя приток
светът на виртуалните благовещения
задвижван от ръката божия
или ръката скрита на пазара
с поразяващи крошета
обектите похарчени заради анализ
на елементарните частици
или синтеза на надграждани модели
като съвъкупляващи се в ливадата коне
с акробатичен фитнес
поведението на небесните тела
в екскомуникация и незодиакалност
забъркан от пияни бармани коктейл
в червата експлодиращи на залеза
бездарна етикеция на блюдолизци
ръсещи с кристални соли
кръвотеченията на таланта
и налитащите протежета в протокола
на безвкусни комплименти
безбрачните машини на езиците
неизкушени и некопирани едни от други
в универсалната непреводимост
на прокълнàтите си дялове
и тези призрачни коне оплакващи Патрокъл
на Троя под стените които никога не рухват
изцяло на страната на реториката цвилят
троянските пословични коне на спама
в хакерския Хор на аnti-сopyright-а
… ще ти покажа лицензирани страдалци
в траура по абсолютната поема
която до себе си не ги допуска
екологическите ниши във вертепа
на тъмната материя
и тварни войнства в меланхолия
на произволна еволюция
светът забучен в травма на контекста
референциалната машина липсваща
на хиперхаоса необуздаем
дивият парад и танцът във вериги
нещата в тяхната непоправимост
и каталози на щамповано страдание
текучеството в мястото на Другия
и в долината на сълзите неспестени
потентността на капитала сведен
до необезпечени кредити
и трансценденталните илюзии
в самата им изопаченост
корупцията като метастази
на провалена революция
и дарът като индекс на битийни липси
в свръхдетерминация
божества на трансгресивни форми
агнецът в лъвска кожа и лъвът обагнен
от чудесата на пластичната хирургия
заготовките на колективната душа
в поточни линии на популизма
законът като политическото име
на староверско отмъщение
развъплътени окуляри на древни статуи
и митомания на неотгоними маски
нещата излизащи от употреба
за да напомнят за виновните причини
в анаморфоза на изопаченото разбулване
лъчи на секналата благодат
в наличния запас на реалните фалити
О животински логос на Great Outdoors
(да се чете Голямото Отвън)
несобствено и неразкрито
докато налагаме печати
и предложения за преводи нелепи
и всяко нещо в интериора
на свойта магма се оттегля
за мистериозни залагания извън света
където привилегирован достъп липсва
човекът в своя сбъркан вид
доколкото се проектира
в антропологическа машина
и алергични телефони към отвъдното
лесбийски фалоси на наслаждение
извън кастрация и репродукция
катастрофизъм на желаещи машини
в последните едиповски виражи
агресивните билбордове
над патриархалните огнища
ръждиви куки и ламели
на спазареното либидо
мъжете са от Марс жените от Венера
доматите със свински гени
и дините-кратуни
една митохондриална Ева
и хромозомният Адам
прогонени от рая заради овърдрафта
в генетичната им банка
бъдещето на разрушените лица
и дрехата на благодат раздиплена
във фешън-каталог с проспекти
генетични палимпсести на живота
надживяващи оригинала
което значи че спасението е преди света
подир който би трябвало да следва
неистовите програмисти
и балетисти на абстрактна стъпка
увлечени от вътрешните сили
които ги скулптират
което значи че истукани теглят
суверенните конци на кукловода
макар реално да са под негова диктовка
призрачният двойник с изличени жестове
предхождащ пантомимата на живо
макар реално да я следва
морзовата азбука на Библия
в кладенците на пустинята заровена
… ще ти покажа психотичните зандани
на желанието да броиш и изброяваш
алкохолизмът и смъртта
в очакването на числото
ликвидните брожения
в решетката на скъпоценен камък
труд и капитал в мъртвешка схватка
като наказанието на етруските моряци
живият привързан огледално към трупа
в симетрия на разложение взаимно
не по-различно от пакетиране
в поточни линии и машинни интерфейси
и нано-префасоване на чаркове
за травмите на биологически субстрати
техно-тръпката на машинните пълнежи
провайдъри на футуристки копия
със същите инструкции за преждевременност
лилипути с претенции за гигантизъм
и принизени великани в холограмите
на виртуален принтер
Това е неконсумираното изкупление
което би трябвало да е подир света
макар в действителност да го предхожда
и свят в очакване на катастрофа
макар реално в нея винаги да е поместен
логики на светове без корелация
с човешки мозък
защото могат и без него
природите като ефект на нано-софтуери
плът развъплъщавана периодически
в машинния автоматизъм
на самопринтиращи се гени
и еднократно чудо на слово въплътено
сведено обратно до разпилени букви
на първични алфавити
и десетични дроби на хроматична скàла
възкресни трансформации и виртуални
екстракти на анонимна креативност
творци в капана си заседнали
и неспособни да го изоставят
призраци на ипокетирани владения
и наркодилърите на кошмара
в капилярни дози на чистата обмяна
монадите пронизани от общ дизайн
и с барикади на себичност ретроградна
диктуващи упадъчния избор
спиралите на захари дублирани
от буквите на тъмно наслаждение
възприятия в саморазпад на аперцепция
брутални истини на обезоръжените пророци
в интериор на илюзорна субективност
неконзистентни множества извън дискусия
като матрица на обременени аксиоми
селектирани под натиск
сеизмични трупове на Апокалипсис
в очакване на апробация
и матрьошките на колекционерски страсти
в лудост на последното изваждане
∞
Това е средата на света защипана по края
от дъгата на Завета в обратното броене
и призракът на кораб потопен наполовина
неясно дали пропада или се надига
хипнотизиран от мига режим на бдения
и сборищата на twitter-трубадури
популисткият презапис на жабата в принцеса
и дамите на куртоазната любов
в разгръщане на студенокръвното ветрило
и без да стане ясно дали това е
консумация на флирт
или визиране на химен
Това е омфалос на свят в режим на перфорация
това е мантрата на ОМ в халюцинация
тибетски дисни-ленд на позволени инкарнации
това е сляпото черво в режима на виталност
това е сляпото петно на Погледа
в режим на визуалност
визионерства слепвани с монтажна пяна
откритост към радикалната случайност
на оголената плът зад телени прегради
взаимното изчезване на бог и на човек
влечението към смъртта с борбата
за признание в света заклещени
това е пъпът вързан на пиратски възел
в прекосяването на фантазии за съпротива
в които обръчът се възпроизвежда стегнат
невротични избори на разхлабената примка
червата на един последен бог провиснали
в бесилка за последния човек
и съвършените слуги на нищото
затъващи в хипер-активност
за да не допуснат радикалното деяние
и в целия им блясък освещения
и литургични такси в разгъната манифактура
безработни негативности и скрити
апокалипсиси на нерадикалните представи
светове в които бог не е пристигнал още
и богове без светове
преди да изтъргуват своята харизма
богове напуснати от други богове
и богове които макар за миг са атеисти
надеждата за бог който не съществува още
невинен спрямо предходната жестокост
и неразпънат на виртуалната си кука
забавеният бог недоизлюпен
в божествена неекзистенция
в която всичко е възможно
включително и невъзможното
за божиите пътища неведоми
без превод и транзакции
движение на кредитните карти и епикризи
патологичните артикулации
и миметичните инфекции
и тъмни жестове на Големите Деления
патологични множества
недеградиращи в обект на мисъл
и към явяването си безразлични
вибрации на чисти интензивности
отвсякъде струяща абсолютна
невъзможност за битие необходимо
и по-могъщ от гигантизма на смъртта
чудовищният принцип на неразум
как дълбае точките на неекзистенция
във всяко нещо
и светове в които изкуплението
все още не е взело повод от греха
и грехът не е намерил основание в закона
желанията да приведе в легални щения
тъй както жрецът срязва обредни животни
и само част от тях ще се превърнат
във виц за Тайната вечеря
… ще ти покажа ставането-невъзприемчив
извън черните кутии на обскурантизми
и несубективизирани перверзии
на джуджета върху гигантски плещи
костенурките света крепящи
по целия му път надолу както и нагоре
разиграната лотария на генофонда
в непорочно зачатие и приснодевство
и в натрупване на капитал фиктивен
субтрактивни онтологии
на авантюрата с числата
и първата лъжа за попечителския фонд
от златни кюлчета
преоценени призраци в зомбиране
и киборги в реанимиране
влечения морбидни по-атрактивни
от автоматизма на жизнени импулси
и без да имат нищо общо
с фолклорното безсмъртие
ще ти покажа абсолютната необходимост
на абсолютната случайност
отвъд хазартната игра на зарове
и вероятностни прогнози
светът и мисълта за него
докато обезсърчена го повръща
в картезиански водевил на корелации
и как сами не позволяваме
да има бог несвързан с нас
и реалност която да не резонира
с нашите представи
независимите измервачи
на квантовите феномени
в компрометирана зависимост
като наркомани на метадоново лечение
необходимост разпоредена
от свобода неразпоредима
независимите от ума реалности
положени от ум изтляващ
в мрачната си морга
нещата извън усета за тях
в обект на усета изопачени
необяснимото изчезване на видове
останки и фосили на невнятна древност
по-стари от самата мисъл
чистите математически величини
извън приложното измерване
безпричинни светове в които
грижата за оцеляване е непозната
извън дълженстване и дарове на битието
които като зрели круши капят
сърцата да заситят в угоение
хаоси които разрушават хаоса
в непечеливши серии безкрайности
където Едното на безкрайността не съществува
еднаквата случайност на ред и на безредие
в освещаваното лоно на материя
като последен пласт на непласиране
за археологии и дълбоки екологии
и логики като последната инстанция
където мисълта се скършва във възможност
на собствената си невъзможност
и в отношение на неотношение
презрение към всяко крайно нещо
и мисълта за него несводима
до тоталността на силогизми
разликата между шанса
който се усмихва изрисуван върху зара
и абсолютната случайност
в ноктите на небитието
ще ти покажа перверзните галактики
как безпричинно резбата сменят
и времето е безразлично към своето понятие
в колапса на хипер-хаос
танцът даващ ново име на земята
истории на цикличен феномен
в циклонопедия
тъй както дижението на капитала
приема форма на пари и стоки
и отново в нищото на капитала свършва
и движението на Духа през алгоритми
нищото на Духа преизчислява
експанзия на чиста стойност
с величини променливи как морфира
абстрактният субект в самоотношение
на радикална негативност
като обърнатото цвете на хиазъм
обречените забавления
на човешките животни
стискащи едни и същи карти
в които жокерите липсват
ще ти покажа безизходицата на кръга
докато в спирали се разраства
с тенденцията да се смалява
и няма никаква причина
нещата да останат същите
или внезапно да отпаднат
в случайно стечение на обстоятелства
тъй както фокусник жонглира
пръчките с въртящи се чинии
и някоя от тях извън съмнение
ще превърти и ще се счупи
с принципа непоклатим
на достатъчния разум на парчета
и ти ще трябва да избираш
между абсолюта на кръга
и Голямото Отвън извън кръга
но всъщност в него
измежду странни чужденци
и чужденеца в теб
на интимно отчуждена травма
какво от туй че като чинии се трошим
и акробатът се превръща в клоун
мухата в стъкленицата жужи
и хамстерът превърта сферата
на звезден фитнес
неизчислимото не се брои
и грешката не е нито в нас
нито пък в звездите
сферично отчаяние на светове
в отхвърленото знание за абсолюти
с довода на циркулярни аргументи
връщащи това което сам си вложил
и чужденецът в теб загробен
как след смъртта ти безнаказан се измъква
той няма нищо лично против теб
защото ти си само средство
на мигриращите гени
при обстоятелства мигриращи
на вечна катастрофа
в царството на средствата без цели
и лудия купон на погребалните агенти
които панически разграбват
бутици със сезонно намаление
по брега на Хадес
… и затова ти казвам
бог е травма в каталога който
след себе си повлича каталози
бог е травмата в предлога който
повлича след себе си предлози
бог е травма на земя която
повлича след себе си земите
бог е травма във времето което
след себе си повлича времената
бог е травма в името което
след себе си повлича имената
бог е травмата в костта която
повлича в костница костта ми
бог е травма в славата която
повлича славата му умножена
и като червей без сексуална връзка
бог е заченат в техно-червей
и сияен в техно-парадите възлиза
блек-метал хеви-метал бог
помилуй have mercy
в нашите видеомолитви
О точките на неекзистенция пронизващи нещата
като мяра за явяване в различна интензивност
тъй както сънят в момента
на пробуждане е най-дълбок
и в снежни преспи на пътника му причернява
и измежду жените сбрани
най-красивата е грозна
и кръг от кръгове на ада разпрострян
до степен на минималното различие
ченето в чашата катранена вода
което беззъбата уста надъхва
с делегирана причинност
люлеещата се походка на моряка
в чиито кости до гроб ще скърца бризът
с инвалиден превод
поточни линии на социалния флуид
в десените на либидото и капитала
порнография на чистата размяна без остатък
и класова борба която безкрайното докосва
под незалязващото слънце
над Британската империя
нудисти на запорираната благодат
и стриптийз на фетишистката оскъдица
както жената само под дрехите е гола
и както стоката не върви без опаковка
политиките на невъзможност
за социална връзка
поръчкова измама на спам-имейли
и победителите в нагласени избори
флуктуации в квантовия вакуум
със спонтанни аборти на частици
фракталните мембрани на залеза
и кривината на църковната камбана
по ръба звънлив на празнота
в екстазна принадлежност
и древните числа мигриращи
във феноменалните си силуети
без нищо да ги спре
защото в противен случай
би имало число без връзка
с числата за броене
и рефлексия без връзка
с мисълта за мислене
желаещи машини на тунелиране
в иманентен план на конзистентност
затъващи в непроходимост
поради неимоверна алчност
събития в изчезващата точка
на своята несъвместимост
и в траектории обременени
със случайна благодат
на низпослани флайери
и други форми на небесен огън
оттегляне в непотенциалност
с отсъждането да не бъдеш
като способност за неспособност
по-актуална от всяко биване
и реализации пасивни
опълчените дисиденти срещу
диктатурата на предикати
като футболисти оставени в засада
да ръкомахат срещу съдията
вулканите в колаборация
с отдалечени острови
махмурлука си да крият
залезите в себе си залязващи
и в неизваждането на последен залез
истини в разкритие единствено пред себе си
и в неизваждането на последна истина
Последен Съд в безплодното самосезиране
относно последното изваждане
дори и първото без да е прихванал
неразличимото което става различимо
без арбитър в изваждане
на последния арбитър
и nihil на Откровението
в неоткровения на nihil
трудът в поточна линия изстискван
от анонимни камикадзета
визьори на оптическото несъзнавано
с експозиция на сънища заплетени
преди да ги подложат на анализ
нови биометрични шиболети
на кредитните карти и фейс-контроли
неосчетоводимите баланси
на принадената стойност
с възвишен пик без измерение
вуду-магии с куклите на стойността
и агентите на циркулация деактивирани
публичните дългове като негативна
форма на богатство
до която имат достъп всички
и демократични кредити в неравностойно
зомбиране на абстрактни притежания
новата Империя на креативни митове
в свободен софтуер на учредяване
и линии на бягство сред нефронтално
враждебно обкръжение
асиметричните войни в неясни битки
заради самата дефиниция
на война без наполеоновско величие
хроноси и логоси увиснали
на темпоралните бесилки
извън хронологизъм
поправки на историцистките дефолти
и релси разкривени от внезапната спирачка
на революция която е възможна
само в турникета на изпиляващите
устрема й контри
автоимунна болест на живота
като репетиция за пълно изличаване
в което по начало сме замесени
оздравителните планове
на иманентната разруха
и въртележката на другостта
в космополитните си ускорения
с дискретна резервация
на запазени места и ложи
незавършени проекти на модерност
с по начало анулирани презумпции
за състоятелност върху по начало
анулирани бекграунди
конститутивни негативности
във вътрешния гърч на масивната тоталност
с нарко-депа опразвани и заредени
асиметрични разминавания
на недостиг и излишък
с минималния аванс на конюнктура
негативна алгебра на невротика
който в пресмятането несъзнавано се вмъква
топологии на (не)разположение
преосукани от пласираните вътре сили
в друг плацдарм на неуниверсална окупация
чучелата на медийни платформи
фибро-оптични кабели и сателити
спектърът широк на честотни ленти
и високочестотен трейдинг
рекламни джингъли и шиболети
комуникативните излишества
от ноздрите на китове рапиращи
с гигантските си диафрагми в океана
субекти под запор на емпиричния баласт
заради онтологически предимства
масовата демокрация на обекти и актьори
в постхуманни асемблажи
множества на бунта с принадлежност по-могъща
от включването на корумпирани водачи
дизайни на съксес-истории в тренда
на пролетарско cogito последно
и правото на бунта оправдано винаги
комунистическата хипотеза
като липсващия елемент на неекзистенция
която сторва лицето на света възможно
в имагинерна конзистентност
и единен интерфейс на смъртна маска
… о салютиращите точки на екзистенция
спрегнати в неекзистенция
изчезващи преди самата си поява
събития под формата на кибер-фокус
като минималното различие
в предполагаемия профил
на издирвани престъпници
или съмнителният реваншизъм
в рецептите за спиране на косопада
и като препаската на благодат
зададена преди падението още
за да покрие липсата на сексуална връзка
смрадливите отоци на екстаза
в кошмара на невъзможната интимност
кастинги на исторически превратности
любови с несъзнаваната множественост
на нехвърления зар в маниер на изключение
сношаващи се ветрове в горящи храсти
браузиращите вундеркинди и хлебарки
инвестициите във фантазми
за кристализация на шанса
както пясъчната буря е една и съща
в пренареждане на своите частици
износвани клишета в машините за хипотези
метафизичната уседналост на светове
в случайна гравитация
чиста семиотика на отсъстващия знак
и минималистичните изкуства
допълвани с максималистки манифести
бездейни общности на свалените доспехи
гранитни стълбове във вътрешна лабилност
макар частична
пазари на активен нихилизъм
в обобщена метафора за Литература
устремена към своето изчезване
множества прищипани
със субективни аксиоми
и колапсът на аргументи като функция
на тяхното разгръщане
ненарастващи безкрайности
във фитнеса на господ
да топят излишните калории
алергията към естетики
подобна на търговия с ипотеки
педантични протоколи
за всички опции на зара
и за нехвърления също
принципи от възклицания на разум сринат
и темпорални маркери на артикулация
в които абсолютната случайност
подложена е уж на излагация
дебют на повторения
и повторенията на дебюти
в некалибрираните катапулти
на вечното завръщане и други култове
гостуващи ghostwriter-и
които вписват смъртта на автора
в книгата за посещения
инскрипции върху тялото на девствена Поема
с имитация на дефлорация и пенетрация
фигури на справедливост невъзможни
освен в процеса на деструкция
Изходи отворени към новите изгнания
закони по-несправедливи от неправдата
срещу която се опълчват
величието жалко на моментно здраве
анахронизмите на разжалвана победа
над източниците недостъпни за прослава
почиващи връз лаврите войници
в нарцисизма на изгубената кауза
напуснатите градове поезии и богове
в играта лего от рециклирани пастиши
със статуите повалени и подземия зловонни
и ангели замръзнали във въздуха
на стоическото си алиби
народите затрупани под своята легенда
столетия които по-светкавично от миг се нижат
и бързотечните руини с такава скорост
че краят началото предварва
и пристигането на Месията
е винаги на следващия най-последен ден
на Шàбата отместван в педантична Тора
и рождествата на децата-мародери
окичени със срязани небесни пениси
галактическите трътки в абстиненция
пронизвани от клизмите на турбуленция
и сноповете брейди облигации
с разповити краища
на нерегулираните си фиксации
противни дарове в екстериор размазан
на първото противно Нещо
което в лицето на ближния откриваш
хъркащите астматици
в сражение със своята прозопопея
мъглата спусната над бойното поле
като същност на войната
офшорните компании и засекретени сметки
и сбирките на илюминати
разхождащи се по черни слипове
ловецът на нечовешка плячка
с главата на Горгоната отрязана
в общества на прекъснатите митове
кредитори с правата на емисии
и ценните книжа с които
длъжниците си палят огън
удвоените тела на самодържци в interregnum
професори възбуждащи се с текста
на деконструирани закони
история на извънредни състояния
между комунистическите петилетки
и конспирацията на Антихриста
да налага вето върху обещаните пришествия
стабилизация чрез нестабилност
където всичко може да се случи
освен закона за достатъчното основание
и няма как нормална власт да изкълни
където изключението се превръща в норма
… светът на новите тоталитаризми
и либерални фокуси където
сам в клетка се набутваш без чужда помощ
омлетът магически приготвен
преди яйцата да са строшени още
и как свободното движение на стоки
означава всъщност контрабанда
свободното движение на хора
нелегално имигрантство
търговия с проституция и дрога
движението на идеи – хакерски лудизъм
единната Европа в кошмарите на Ницше
проспекти на статистическата грешка
в рамките на недопустимост
и колективният живот на изключения
където суверенът се разпада
в сериалните препратки
на изкуствено поддържан рейтинг
към референциалната си зануленост
и в недопустим контакт с тълпите
търсачи на неувредима фигура
в която социалната си немощ запечатват
фантазия за еднопосочно задаване на власт
и производство на закони
без да се опираш на закона
опитомяване на нищото
от което редът ще произлезе
комичната легалност на управляващото тяло
и конституция формирана от хора
с друг формат на самозванци
и аз ти казвам
държавата на извънредно положение
трябва да се превърне в норма
на ненормираната пустота
в която се съдържа суверенното решение
свободна свобода в склонение
на самолишеност
неистов либерализъм без устои
на собствената си нищожност
и в протоколи на изкризваща ликвидност
свръх-азът на вътрешния суверен
монтиран в тялото за самобичуване
в перверзно наслаждение
което не подлежи на избор
потискан глад за цялостни герои
и пълни истини извън кастрация
и диктатурата като единствен
проводник на пряка демокрация
образовани съсловия в примитивизма
на първоначалното натрупване
деца на комунисти анулиращи
наследственото бреме
потомственото знание на себични гени
лихвари в субективна деституция
и споделена власт която развращава
сатрапите със жертвите наравно
краят на класовите общества
без да отменя алармата за генерална стачка
балсамираната справедливост
която от бъдещето идва
с колесниците за спешна помощ
виртуален Клондайк за новите колонизации
колумнистите на пошли остроумия
адвокати с виртуозни пледоарии
сякаш проблемите са само процедурни
относно закона изгубен в своите владения
кодифицираните сводове
на юриспруденция с пиратско съдържание
и с лубриканти на изначалното насилие
в библиотечната си подвързия
… и затова ти казвам
това е сфинктер-дизориентираният ад
на правосъдие с лайняна справедливост
гностическите дрипи на свят непознаваем
дислексията на юридическия мир
в пословично скандиране
етически императиви и облози
на симулиращи играчи заради Божията слава
преструвайки се на преструващи че вярват
репресивна толерантност на шантаж
когато можеш да избираш
при условие че сториш правилния избор
от другите наложен скрито
вдъхновението жалко на слугите
да ексхумират апатията на спящи властелини
и ужасени да се разбягват напосоки
неясната виновност на лишени
от оправдателна присъда
кентавърските демокрации маскиращи
волеизлияния със социологически анкети
и масовите заблуждения като симптом
за ментално здраве на народа
Дори и плесенните гъбички по-суверенни са от нас
в решението си да тапицират свода
отровните цветя изпълнени са с намерения
но както нафората под езика си държим
като чип на тялото Христово
така отсъстващата воля на народа
в имагинерни стойности вирее
легитимна без да е легална или обратно
о звярът-суверен с мистично тяло
линеещ във фетишистката емблема
с празни жестове на юридическо плашило
непогрешимите авторитети
уязвени в тленните си маски
и Въплъщение помръкващо
в литургическия чин на ритуала
волеизлияния на висшия закон
неузнаваем подир хирургическа намеса
суверенности положени
върху прокламацията си единствено
и форми на живот с безсмисленото
донорство на смисъл и терор
на биополитики
в милитаристки реквизити
легална пустота на законите вулгарни
в юридическия вакуум
който ги подхранва анемично
като рибките в аквариум
неустоимите закони които припознават
заварените си деца за да ги отхвърлят
изидите-темиди с отказано лечение на катаракта
несигурно да се полюшват
в дефиле от произволи и контакти
… защото историята на потиснатите учи
че обитаваме тук извънредно
и разривът ни всмуква
без приложимо правило към хаоса
освен печата на суверенните решения
в узурпацията на бандити
като върховна симулация на ред
в зоната на неразличимост
където ищците деградират
в ответници на злото
суверени във фигура на homo sacer
и агонизиращата церемония
на трансцендентните намеси
ще ти покажа съдебната игра
в която всички съдят всички
без да има потърпевши в крайна сметка
престъпници навлекли магистратски тоги
палач и жертва в едно и също
некротично тяло
на танатофилски биополитики
и ксено-икономики на нечовешкост
тайната на беззаконието скрита
в произвола на самата суверенност
с отхвърлени блюстители
мрачната държава на съдебно разтакаване
където законът сам по себе си е престъпление
и моралът най-тъмна конспирация
помията на един последен Съд
разливана на кюп великодушно
като в неделна кухня за бездомни
самогаранцията в мястото на първата лъжа
да проявява негатива си
защото точно под лампата е тъмно
и затова ще трябва лампата да счупиш
за да се разлее светлината
О аз ще ти покажа кулинарните
предимства на славната епическа поема
с угоявани четци по рецепта на Цирцея
голямата депресия преди смъртта и свършека
предхождани от неимоверна плодовитост
линии на експресивности извън света
докато на мачтата оставаш вързан
спекулативна лудост и писклива врява
усилени до непоносима степен
неотбелязани на карта корозивни
космогонии със смътна резолюция
алергични струпеи на звезден прах
вискозни налепи в мехурестите клетки
и желатиновата каша от древни уроди
външните емоции на стенд-бай
инжектирани в стенд-ъп артисти
неразум на божествена неекзистенция
запечатан в анулирането на човешкото
безкрайности затиснати
от други с по-голям размер безкрайности
виртуални интензивности поместени без място
и реални без да бъдат актуални
галактики в изпуснати стада
на пълна безстопанственост
рециклирани субекти в кариатидно
износване на истини в невъплъщение
ограничени акции
в метафизиката на присъствие
и дезертьорите привикани в запас
от превъзхождаща ги армия на постоянство
или работниците влизащи в протеста
като в око на бурята без уговорки
извадени от сметки и от интереси
килъри с оптичен мерник
на безогледен фатализъм
лихварство което цивилизова
варварската памет
и опущенията на господаря в траектория
от неразрешимост към импотентност
дискурса си да договарят
липсата на суверенно име
в което именуването се проваля
и проблематични множества на идеи
в друго измерение което ги овъгля
немислимо е невъзможното да е немислимо
в негативни индекси
на непреодолимите препятствия
и точки на абсолютната дисфункция
където Бог сина си жертва
за да скрие собственото си безсилие
зловещите пролуки и изваждания
от търсена комплектност
на неприключваща дедукция
битие на чисто множество нетолериращо
размножаването си в корупция
или пък множества на частните пороци
които обещават общо благоденствие
във фалшив универсализъм
тъй както печалбата обрязана на капиталиста
е пречка и условие за общо благо
в Реалното на формализираната безизходица
непостоянство на дистрибутивните закони
измервано от нестабилните инстанции
пресявани през чувственото ни броене
в зачеване на мисъл и поезия на мисълта
извън аурата на благородните метали
дегенерати с нотабилски претенции
раздаване на имена в изкуствено форсиране
и всяка щедра мисъл заплашена от сталинизъм
великата поезия която потомството потиска
и старите орли които не променят късния си стил
за да загинат вместо него в невъплъщение
… ще ти покажа главоломни пируети
в които клоунът е неразличим
от акробата надвесен на трапеца
и терористи в ролята на бюрократи
пресмятащи с формална страст щетите
морфизмената сцена на живота
без ясен план в триумфи на ексцес
и самотрансцендентност
ферменти в смеси на разтвора
как ускоряват екстремизма
на кристалната решетка
и статистическата вероятност не изключва
безкрайно много пъти разхвърляните букви
да се съчетаят най-подир в поемата за Троя
метаморфизмени превратности
в сиянието либерално на нефрита
и блясъка на болшевишката стомана
грапавините на гранита и на кадифето
във флексия на усреднена гладкост
мидена манифактура
на перлите с ядра от песъчинки
тъй както аналният капитализъм
се загръща в дизайнерската дрога
и танцът векторира оголеното си понятие
в раздиплянето на ветрило
дресьорът на бълхите който
чрез сърбежите по кожата си ги точкува
и как Реалното невидимо се изявява
в сценария на своето потискане
с цел измама или лечение с плацебо
тъй както науката за хранене
от изнемощяването се ръководи
и науката за музика от тишината
и в изтощаване на самото изтощение
светците на влечението крепнат
с нечовешки драйвъри
и в отчуждаване на самото отчуждение
демоните с хипократови лица агонизират
нещата които се лекуват с хронос
или пък другите с кайрос
на еднократна интервенция
неподправеното в обявлението заличено
коректорски намеси в палимпсеста
където ужасът се е оттеглил
в концентриран речник на знамения
посиняващите рози в бесилките на здрача
пропуснатите срещи с вероломните събития
защото в противен случай
нямаше да са точката на чезнене
в която решението се самоскулптира
преди да бъде присвоено в протоколи
и процедури на дотегливи истини
и от бездомни кучета в лоялност
към бунището на неглижирани остатъци
тъй както в отсъствието на господаря
слуги разнасят безсмислени послания
пропуснатите революции подир които
мародерите изникват
като полипите на корали
в съдружието на терор преиначен
засмукал бедствени останки
микрофашисти на локални бедствия
блюдолизци реагиращи на класова основа
потомствени маймуни на промоция
и порно-пролетарии в оставка
постколониални подозрения
относно всяка лицевост
в скалъпената прозопопея на Балканите
и западни хигиенисти в транс
върху скрити източници на нетолерантност
картографията на държави хлътващи
при изкривени обстоятелства
ритуално къпане в утопии
хазартни мафии и метафизики
с метаболизмени логистики
заради едни и същи комбинации
фалшиви икономики
на социализираните загуби
и приватизирани печалби
прекупвачи забравящи да плащат
и бедните които имат дисциплината си само
търговията с принаденото наслаждение
на содомитските лихвари
халюциногенните прекурсори
и митничарски кучета завряни
в задника на Предна Азия
машините на оцеляване поели
към своя холокост на свободата
демократичните субекти
подрънкващи като игрални автомати
в изобретените от тях самите
игри на щастие между две засечки
похитеният език на класова борба
в завръщане на изтласкани формации
които нямат нищо общо
с началната си мотивация
законите уронвани
от садистичната си успеваемост
престъпления увековечени
с несъответни наказания
психотичният делириум
на моралното себеотрицание
в театър на жестокост
ангажираните идиоти
в задръстения трафик
на обществени вълнения
кастрираната празнота
която от устите лъха
отричана за да бъде потвърдена
в словесни актове на разцепление
перверзията на слугите инвестирана
в обслужваното наслаждение
на набедените водачи и диктатори
тъй както дикторският текст накъсва
суверенните тела на произвола
в профанация
∞
с други думи Чуй ме
животът е цикличен феномен
процесорна машина на въглеродна база
сплитове и саморазпади
на огнените обръчи
които като клошарите
един от друг припалват
в космическата зима
на диктуваното недоволство
и запушват една лакуна с друга
гигантска манипулация където
дори смъртта е акт на вяра
с подозрителна честотност
на акомпанимента заглушаващ
цезури на недирижираните произволи
животът е цикличен феномен
което значи
животът разполовен е винаги
не само там където
Дантевият лес указва
на жизнения път средата
и всяко нещо със себе си неидентично
в графа с неусмъртим излишък
на конститутивна лудост
тъй както само полумъртва
звездата в аспектната си слепота
лъчиста се разлива
и както прокълнàти тръпнем
на свободата в задочната присъда
което значи
наистина свободни
в разминатост със свободата
разчистваната кухина
където се отваря просвет
въртим се в кръг
и пламъците ни поглъщат
светът на карнавална лудост
в срещата пропусната със себе си
Кои са тези сенки в алтернативните градини
и елементите на нетотализирани системи
задъхващи се в своята безкрайност
където всичко се подменя
в отношенията външни спрямо своите обекти
кои са нулевите точки на радикална трансмутация
и негативните ядра на позитивни мрежи
… о те говорят за края на човека
само защото краят на динозаврите
е свършен факт без нищо това да им говори
и струнните квартети
на вибриращи галактики
са честотен феномен и свършен факт
на закривените си орбити
без нищо това да ни говори
тъй както котката се качва
на оградата и слиза
и всеки свят е свършен факт
залязващ в себе си в имплозия
на чистата случайност
без причина
и нищо това не ни говори
Чуй ме
дори и шансът хлъзгав предполага
фиксираното множество
на възможни светове
заради явяването произволно
на един от тях но без възможност
от тази фиксирана класация да се измъкне
сякаш времето актуализира
вечно множество от идеални случаи
макар разхвърляни да са в безпорядък
с други думи шансът е метафизичен
дори в допускането за безкраен свят
законите присъстват неизменни
изхождащи от предположена тоталност
на възможни резултати
но от законите случайността е по-могъща
от всеки случай в множество от случаи
на множества без граница
и чисти сили в хаоса без ставане
дори не както Атина-Палада
от главата на Зевс катапултира
с войнствения шлем на fait accompli
случайност извън инавгурация
и детронация на достатъчния разум
която пред нищо не се спира
защото тя е самото нищо
на свършен факт деабсолютизиращ
безпреходния път към абсолюта
мястото му за да заеме
в безкрайно незаемане на място
случайност с безкрайно
повече потенции на импотенциалност
от шанса на хвърлените зарове
безкрайно повече лица и светове
и свобода на чистото решение
Безразличният неразум е способен само
да приеме факта че има свят
и той е безпричинен
в местещото се око на урагана
и нелогичната фактичност
отвързана от мисъл
защото един напълно логичен свят
до мисълта не ще опре за да го има
задръстената от вторични факти
мисъл на вакуумирани човеци
в издигане на ангелогласни бариери
глупавите пирамиди и айфелови кули
за качване и слизане
в асемблажа „котка и ограда”
случайност заложена в света
неоткриваема и неразкрита
подобно радиоактивните разпади
и звездните емисии
които нямат нищо общо
с нас като свидетели
схватими само като напълно безразлични
към мисълта която ги предвижда
и само случайността е неслучайна
и единствено необходима
но ние се страхуваме
че ако произволните закони
се сменяват безпричинно
тогава самонастройката се губи
за смислена картина
и приемаме за необходимост
това което се повтаря често
Материя и Провидение
шанс и вероятност впрегнати
във фази на цикличната игра
вербувани в повтарящи се феномени
и неотложност на периоди
поради самата им честотност
масонски клубове и клъстери
на износената мантра
възвеличени трансценденции-деменции
за добивачите на смисъл
в асансьора който се издига и пропада
в усреднени платонизми
и кантиански катастрофи
когато обектите се конформират
към понятията или обратно
в игра на котка и ограда
и въртящи се на пръчките чинии
хармонични вертикали
и мелодични хоризонти
между Академия и Църква
и Едип и Сфинкса
и между две звезди в неотношение
катастрофичната метастабилност
на орбитиращия хаос
докато човешкото отпада
във волята на глъбините
като мрачна плазма
О атрактори на нечовешкото
в орбитиращия разум
с катахрезата на неразумност
докато под купола на хлипащия череп
сънищата прожектират древните си филми
в които фигурата на света минава
сиротна в своята непоправимост
отсрочката на дуализми и циклизми
в сферично отчаяние без изход
докато абсолютизираме кръга
или пък стъпването си в него
посредством аргумента на кръга
да ползваш огледалото за лампа
на заслепена херменевтика
в колекция на консумирани слънца
с одрано тяло Космосът свисти
и ни подхвърля златното си Руно
ний стъпваме по мъртвите звезди
все още топли и с останки се тешим
в неделимия остатък на своя жребий
случайността е всичко тук
извън противоречие
защото иначе тя щеше да е нещо друго
и следователно необходимост
случайността е всичко
в не-всичкото на своята фактичност
и липсата на мисъл
и без от нас да се нуждае
защото иначе не би била случайност
докато си въобразяваме елейни
елексири на живота и сгряващи субстанции
или че сме пастирите на битието
и като на Йов ни се отнема всичко
за да се приумножи отново
в повече блажен живот
ала от чистата случайност Йов е сполетян
която е способна и бог да покоси
дори и бог зад паравана
на несолидарни множества
на черната анархия
и във фракталния делириум
на геодезични и небесни карти
и монетарни принципи
на неуниверсалната размяна
без да касаят тези
които с живота единичен
разполагат само
и все едно кой мъж
ще тръшне последната овца
и с розата последна
коя жена ще се окичи
не само че тук нищо не се равнява на едно
но дори и новото едно не влиза в сметки
и в номерирани пришествия
хиперхаотично времето без ставане
поддържа своя принцип на неразум
О аз ще ти покажа страховете
на проституиращите капитали
и разочароващи желания
подведени под рециклирано броене
на сървайвъри в износени клишета
несъзнавани пролетариати
под еквивалента на парите
и плебсът без социологическа реалност
като мухъл по стените
в наказателна колония
дигитална суверенност
на самопринтиращи се гени
съзнанието като интериорна визия
на машинните стандарти
перфектна слабост на събития
в способността им за нереализация
и фигура на чиста потенциалност
народи липсващи на себе си
за да се превърнат в предикати на държавата
която липсва на себе си
и се обръща към суверенните си намерения
които липсват на себе си и се обръщат
към висшия закон на конституция
написана от хора които не я предхождат
до степен на самозванци
танцуващите с обръчи
учители на вечното завръщане
просвещенски начала с религиозен свършек
количествената анархия
на демокрация без качества
номенклатури под тирания на числото
перверзия на властниците да погазват
наложените от самите тях закони
ревизионизъм без авторитети
окръглящ стила на постмодерност
в умишлена безстилност
учението скрито зад булото
на странни строфи
и ужасът до дъно консумиран
сред отломки на суверенно наслаждение
където корабите от Илиадата
на пристана се люшкат
в монотонен списък
и ти ще трябва да избираш
на борда ли да се качиш
или пък корабите да подпалиш
с артистите да плачеш за Хекуба
или да влезеш в ролята на Хамлет
с реалния трагизъм извън самата роля
на ситуацията нерешима
каква ми е Хекуба
и на Хекуба какво за мен й пука
палячьовци с претенции
за всекиго да се раздават
и в действителност за никой
в общества на дизентигрирани
спектакли и в ремикса
на бюрократично листване
в търсенето на решения
относно как решението да се избегне
в отложения цикъл
на капиталистическия рай
и комунистическата хипотеза
… и всеки Бисмарк
ощетяващ малките народи
заради велики политики
ще продължава да се пита
в инсценираната вечност
Каква ми е Хекуба
Каква ми е България
в привилегированата сфера
на политическа невроза
поредна отвратителна
размазана държава
Избирай
при неподходящи обстоятелства
с неподходящи доводи
в световъртежа на търкалящи се сфери
които се заместват
на кой окаян род
окаяното назначение му съответства
и в неподражателната логика
на кои изтънчени изкуства
кои сурови политики се намесват
безцеремонно
с индекса на невъзможното-Реално
и в сцената вградена в друга сцена
корабите на кои триумфи
потъват в декорите
на кои реални катастрофи
и на кое отсъствие
бушуващият свят придава
актуална невалидност
в платната на кой отплаващ кораб
бризът със струпеи запълва
попътното си обещание
дермична сила в ставането-кожа
на метафизичен свят и мисъл
задължени на своите константи
и нарцистични котви във флирт
с неутралните води на урагана
докато резонансът е тяхна идентичност
в крушението непрестанно
и както великите любовници
замръзват в невъзможното си бягство
и разумът загърнат е с неразум
изборът с оловно топче в зара
чии залози извращава
суверенът залязващ в избирателната урна
на чия аналност смисълът
от другата страна пропуска
и котвата на легитимност
в коя легалност корозира
на войнствени армади
антропологическа машина
на кое полезно действие придава
безполезните си обороти
в зацикленото несъгласие
между спирачка
и предавателна кутия
скандалът на върховенство където
местата на властта са празни
и тронът също
мисъл която не може да приеме
своята случайност и това че
извън нея всичко може да се случи
без всякаква причина
незадължителната мисъл
спрямо света и световете
и постерът на децентрираната
в космоса Земя който се откъсва
без корелат на мисълта
на кой човешки свят
ще припознае нечовешките прекурсори
О спекулативните пейзажи
на абстрактно изкормения свят
в математизирана поезия
тъй както за да свидетелстваш
ускорение на светлината
трябва в ангел без криле да се превърнеш
суспендиране на гравитационните полета
и фиксираните точки на генезис
елиминирани безпрекословно
където неконсумирани субстанции
в субекти на смъртта не свършват
некапсулираните абсолюти
в индифирентни степени на свободата
и навигиращи атрактори
на звездни срастъци
в нагажданото безподобие
на фалшиви зодии
електромагнитните сияния
във флорални огледала на отражение
сред гравитационните разседи
и развлакнени снопове
на несъзнаваните бездни
остеопорозни фосфори
и проповед на камъни
за отвикване от земното притегляне
в астероиден анархизъм
тъй както истината е отвикване
от комфорта на дискурса
туширането със соларна пепел
на ангажиращите паралакси
и обективни оптически измами
където началото на ужаса е също ужас
… аз призовавам не ангелите
на сияйната явеност в съюза на Едното
а устояващите в чиста шлака
с ужаса на безчинното си войнство
и бащите неоплакани
на мъртвото достойнство
О само този писък на ангели в афазия
и прекосяване на фундаменталната фантазия
аграматичност на граматики
и матеми неусвоими в математики
от слънцето по-древни теореми
и от камъните за броене
неовещественост на формални страсти
в растения и минерали и династии
клонираните аутизми на предлози
спонтанните аборти на възторзи
хай-тек ангелите със зарядни флашки
и мултиплекси маниашки
воюващи за авторски права на абсолюта
сред иманентни бездни как се лутат
зареяни в свободен полет без падение
извън гравитация и утежнения
и обръчи от сключваните изненади
на палиндромите в саморазпади
развалянето на годежите вдовишки
с непогасими различия длъжнишки
падежи на просрочените вземания
кортежи на публични падения
свещените съюзи в скандал на несъюзяване
свещени лесове на предразсъдъци
в обезлесяване
и Девите на изнурение да се тресат
със суспендираните ханшове
на последното изваждане
и в субективна топология на риска
Ангелът ще се въздигне неизискан
от присвоителски претенции
на труд и пол и на деменции
и в пиксели на чистия език увиснала
абсолютната поема ще се саморазлиства
без копистите си да орисва
под клетва да я приподписват
тъй както при всяко друго име
уханна розата ще салютира
дори извън стиха на Шекспир
свръхексплоатиран
… което изглежда наивен реализъм
е най-дълбоко О търсачи
на органичните хармонии
въобразяващи си бог и битие в отсвета
и събирачи на мрака битпазарен
в урните на новите забвения
изтеглена в компютрите интелигентност
на абстрактните машини
хитрините на нискогнездящи птици
да избегнат космическия вятър
и плъховете тунинговани с урина
как през покрива излитат
когато пожарът ги подгони
и ангел който гроба
с безсмъртен стих гравира
смъртта да суспендира
с алегорично отмъщение post mortem
поезия на конформистка дързост
под протекцията на държавата
споразумението за уседналост
в обезлюдяващи селения
и некротичните обложки
на тези мъртви книги
които не зрение изискват
а плач за да ги схванем
и отмъщението на Птолемей се връща
в стародавно центриране на мисълта
спрямо еректиращото знание
от проснатите възнак книги
защото изправени са безполезни
безкраен цикъл на звездни колапси
и ядрените пещи без хлебари
извън соларна траектория
теодицеята на примирение
между сгорещени плазми
и врящите котли преди да се излеят
върху стъпките на най-последния
човек с протезата последна
на ребро Адамово
в буквално онагледяване
на рай изгубен
О емигрантска философия на чужденеца
да мисли светове отвързани от мисъл
тъй както корабът на Рембо пиян се слива
с либералната си линия
извън координатни оси
за да разтовари пространството
за нова навигация
или билярдът на звездите
който съсипва игралната си маса
фалшиви претенденти
в съревнование на слънцеядство
с танцьорите на мрака
различни светове да обитаваш
и всъщност никой
това не е достатъчно
не е достатъчно да бъдеш свършен факт
защото могъщата фактичност
на безкрайно свършващите
крайни светове
не ни говори нищо
несключена в тоталност
и като свършен факт ще ни отхвърли
Чуй ме
Бог е пастир наш и епилептичен Гугъл
и той ни води в онтологиите плоски
на пасищата и стадата в MySpace
в места за всички в Етернет
и в инфлацията на уебсърфисти
и в скрития неразум на всяко нещо
който не задължава с нищо
дори със своята незадължителност
и не налага нищо
освен самата неналожителност
на болнични легла
за сменящи се пациенти
честотност на невалидни пропуски
с илюзията за реалност
където само пренареждат столовете
върху палубата на Титаник
и с несъзнаваното си въртят любови
в доткоми на продуцентските фалити
флаш-силуети на препогребвана история
и доброволно кръвопреливане
на виртуална плазма
в уикилийкс на разсекретените миазми
уики-требници за всекидневни нужди
с изтънчени морфизми
на наплюнчените пръсти
и телепортирането в клира
на електронни племена
и хейтърските групи
с онлайн приятели в онлайн света
на онлайн Осанна
и уебсърчъри на глобално село
с грижата за гугълиране
и в требването да си преследван
и преследващ да имаш грижа
за профила във Facebook
на електрически овце
и дигиталните мъници
и времената в чистата разруха
на анулирана уикипедия
когато всеки уики-Йов е сполетян
от съкрушително прозрение
за бог без акаунт и без профил
и без търсачка за невменяемите
уики-богове в кресливото токшоу
на комуникативните капацитети
оставайки безмълвен в своя вопъл
с очи и глас разединени
като ария на призрак под оперната сцена
и отклонената покана
за дует с капризите на божеството
между числа и фигури в дисфигурация
и при светилищата на света засмукани
в квантовите ускорители
патос на прекъснатост вибриращ
в първичните идентификации
на пищното явяване
и кой брои и кой обича
е отваряне на достъп
до нечовешка мисъл
и затова ти казвам
трябва да допуснем чудовищен неразум
който дори и себе си опропастява в разум
размножаване неудържимо на безкрайности
под егидата на трансфинитните алефи
и немислимата тоталност на мислимото
в олющената вечност
на скъсаните транспаранти
и в мрежите от хиперлинкове
където чужденецът недостъпен
лобира за разменната си стойност
в разминаване на сбъркани метафори
и няма специален план
светът от никого незаплануван
∞
Това е отговорът на невъзможното-Реално
това е пъпът на света и той ще се развърже
в пазар на символния дефицит
сънят и стоката във фетишистки ступор
на прекосените фантазии
о аз ще ти покажа автономната душа
как господаря си изобретява
за да запълни слугинската истерия
тунелите на патологично бреме
червясалата сол на невротични запеци
и кашлиците на орално наслаждение
и вълците със светещи очи
на латентен хомосексуален страх
ще ти покажа звяра-суверен
залязващ под корниза на барокови аркади
с гербове на пепелната слава
университетският дискурс
с експертен монопол над мисълта
и мощното суфлиране на импотентно знание
в опразненото място на властта
въдворените тела на Език и Капитал
в компромиса на вътрешната схизма
как се сражават за Едното
на империалистическата фикция
кибер-бебета жонглиращи
в царството на екологията без природа
спектралните анализи на Другия
оттеглящ се в загадъчното си желание
под знака на заместване и скуката
нехуманните call-центрове
в набиране на доброволци
за тестове по инструментален разум
куфеещите геймъри и матричари
на процедурните реторики
като правила за писането на сонети
браузиращата диаспора
на обгрижваните репликанти
с клозетна база данни
сякаш лайната на Венеция изплуват
бързохранещи се нации
с изкуствени хормони
от бързоугоявани месища
и бавноумиращите пациенти в коматоза
заразна свобода поради липса
на език да артикулира
генетичната обремененост
превратното усещане за конкуренция
на deja vu истории и феномени
скъсени актуалности които
не задържат усещането за случайност
емерджентни махове на липсващи криле
в ангелология на падналия свят
с претенция за ново извисяване
практическата медитация
когато самураят се напасва
в удара на меча си извън накрайник
и метафизиките на присъствие
с неъпдейтван логос
векторният рог на изобилие
с анорексични жлебове
диференциални уравнения
във високочестотен трейдинг
под праг на възприятие
и повторения в които
винаги се случва нещо друго
жестоката случайност на живота
подведена под несъщностния траур
на смъртните говеещи
в спектралната дилема
как призраците да отлъчат
в немъртвешко измерение
ще бъдем абсолютно мъртви
само ако живите изчезнат
или пък абсолютно живи
само ако мъртвите възкръснат
но дотогава траурът ще бъде
упражняване на недискретност
и провалено изплъзване на мисълта
извън комфорта на живота
о задушница неразопакована
на абсолютната случайност
непринадлежаща на никого и нищо
в спекулативния си натиск без задръжки
неистово и неогледално
докато призраците си броим
и собствения сме пропуснали фатално
безпочвен траур на безпочвената смърт
ужасна смърт оплаквана
от очевидци с ужасяващо алиби
и анимираните върколаци
в праймтайм откупен за реклама
преди в мъртвешки час да ги прогонят
свалени автоматично от екрана
оказионна къща в разпродажба
на неповинните имущества
и постните истории за пред- и постчовеци
с привилегирован достъп до света
имагинерните трофеи
на неуниверсализирана История
О аз ще ти посоча сключения кръг
на неуподобимите влечения
около безкрайно подминавана мишена
и овластената инстанция на куха буква
претопяваща невзрачни съдържания
аскетични дисциплини като друга
перверзия на булимийната съблазън
орхидеи на изгубена невинност
в басейните на тъжни тропици
козите с разранени от роса езици
и плъховете в метонимия
на сплетените си опашки
да прекосяват водните басейни
квантовите сигнатури в очните дъна
на прелетните птици
светиците в убежищата диви
да бозаят от изпосталелите си цици
в автопоезис на съвършена интеграция
сканирането на света
с възможно най-голямото число очи
в дискретното насилие на светлината
и белязаната с незаселеност
суверенна клоака на безнадзорен Поглед
в сляпото петно на непроявени нарцисизми
… ще ти посоча валидните авторитети
преобладаващи над стойността си
и бисерите на неоценената работна сила
дори когато се заплаща справедливо
веригите на еквивалентност
в диференциала на безразличен ход
как трият автономните различия
жените следващи една след друга
в актуална процесия на манекенки
към недостъпната мадона
липсваща на себе си
оказиони на дистрибутираната благодат
и нехуманни оператори на земно щастие
корективите на неидентични цици
имплантите на лизинг и колагенови инжекции
варакосаните смъртни маски и ламели
отпаднали от въплъщенска травма
разжалваните младенци в аксесоарите
на педофилски мрежи
октоподите на вагини и апликации на клитори
в либидото на тъмен континент без откриватели
и сексът като място на безкрайна
контингентност в тялото
от полиморфни контингенти
имагинерна непрекъснатост
с реални сепарации
на разграфена плът под знака на кастрация
натрапени бащи на нации с обратна дата
на прекроената си датировка
и самки с частни матки в миграция и овулация
да гнездят по феминистките фасади
на своето високомерие
стърчащи възвишени обекти
от гърлата на едиповските означаващи
и проституцията на туризма
като формат на древни преселения
единния регистър
на лайната боговете мъртъвците
готовия флуид от вагинална
кръв и донорската сперма
в сатанинска инсталация
аутсорсинг на органите без тела
в локални тумори на новите империи
имагинерно сливане в глобалното Едно
и крауд-сорсинг на пролетарско cogito
шарлатанското броене на липсите
в държавните резерви
изтощените епохи които се завръщат
към старите си идоли
и ги намират изпочупени
и сцената на любовта от Двама
в която ще прокарат секса
по-скоро през иглени уши
отколкото да влязат в Божието царство
… субекти празни и надъхани
с известност заради твърдата й дрога
и в печалбарски напъни
заради самата им безцелност
на пагубно влечение
по ръба на събитиен аутизъм
и профили на рядка кръвна група
във фанатични сплави
минаващи за родови ентусиазми
бедняци демонстриращи просперитет
и маскираните богаташи
като социално слаби
архаични изгубени обекти
компенсирани със заместители
ситуация на първична прямота
неусвоима за представяне
в обществата на капризна симулация
и демократичният уъркшоп
за бивши комунисти
и актуални либертени
които повторно на мизерия обричат
декласираните маси
ефектите на див разкош и изобилие
зад първоначалната оскъдица
усещането за недосегаемост
подхранвано от чуждото страдание
негативните терапии
на здравомислещото простолюдие
вътрешното обзавеждане
на катастрофични жилища
влечението към смъртта
дегизирано в любовни страсти
протестът никога неполучаващ
политиките които е заслужил
преценки почиващи на самовнушения
за да заместят колабиращия център
докато назадничавите се престрояват
в авангард на публични дебили
аферисти на корупционни схеми
шокови администратори
и медийните брокери
на рециклирани отпадъци
егоистични настоятели
на благотворителни фондации
актьори унижени в характерните си роли
дори когато плачат за Хекуба
и тъкмо поради Хекубите
на несъстоятелни емпатии
от които ресентиментът се усмихва
и нарцисизмите на малките различия
в лифтинг на западащите първи дами
… защото трябваше да се измисли нещо друго
в моментната обсебеност от свобода
на инкриминираните революции
и делириумите подменени с фанатизъм
мрачната лоялност в регистрация
на якобински чистки
непостижима вярност към събития
фундирани в безследната си точка на изчезване
страховете на еснафи от помилване
на тоталитарните абстракции
смачканата памет за потушени бунтове
социалните конфликти
калкулирани пазарно
шизофрения на окултни стоки
в очакване на черен петък
реакционни новости на иновации
в културните индустрии
граматиката на родовия интелект
във виртуалната обсада
на корпоративното невежество
абстрактната хуманност
на наемните войници
в необявени граждански войни
със странични поражения
планетарна дребна буржоазия
на турбулентните фрагменти
конкуренция на креативни градове
с впилите се в тях бордеи
творци на уникати заради статуквото
на монополните цени и ренти
джентрификацията на бордеи
заради спекула с имоти
арт-сцените като моменти
от циркулацията на капитала
в прецакване и мръсна конкуренция
платените артисти и плейсхолдъри
на публични очаквания
фешън-сводници и сутеньори
на необузданите печалби
рекламирани като влечение на красиви умове
козметичната активност на Young-Girls
с темперираната гъвкавост на капитали
за отдаване под концесия
естетическите саботажи
на елитистки ъндърграунд
в клаустрофобия на доминантни кодове
и рекламата на лоши репутации
като постмодерен знак за преуспялост
договорените халюцинации
на разменни начала
в публичния транс на шарлатани
и в колапса на вътрешни пейзажи
целогодишно изложение
на конете восъчни в музея
и ти ще видиш
в брошурите на каталога
как конете също плачат за Патрокъл
или за конската Хекуба
на своя късен стил и все едно не плачат
оттеглящи се в рутината
на мумифицирана полезност
и кондензираната смърт
в асимптотична визия на хипер-смърти
несводими във всяко отношение
и без да знаем на какво
телата са способни още
и с древните се питаме
за свършека на времето в несвършек
на месиански пасианси
∞
Нощта привиква пословичните призраци и сенки
изтръгнати от ненадеждните местоимения
в нелепи стилове на поетическите съглашения
накъсани драстично строфи
като вагони нагънати след катастрофа
на руиниращи прозодии
и анжамбмани с отрязани гръкляни
това е обективно-пропадащата-нощ
на автопоетически задействани камбани
това е нощ това е нощ непоносима
като коприна на арктически морета
хипер-обект хиперболичен
и извън пропорции
в мафиотския консорциум
на плужеци зарити в безнадеждна киша
клошари със зашити джобове
защото са излишни
и травестити в queer-маскаради
отчаяните трели на славеите неспособни
да се превърнат в саксофони
самотниците дисекцирани
с хирургическа игла на грамофона
желание и власт на узаконеното двуличие
в двуглавите орли на имперско величие
О полиглотска нощ на цвилещи
цивилизации в компоста
на джаджи от компютърни устройства
гигантска пивоварна в тренда
на дисни-ленд и невър-ленда
паразитни сценарии на искейпизъм
обектите спасени в последния им комунизъм
спасена нощ нощта спасена
от всяка непристойна сцена
спасение и от самото намерение
за спасение и избавление
в регистър на последната инстанция
където разумът от принципа на разум се изхлузва
в контрапункт на възвишени изкуства
и в човките на папагалските дискурси
и нищо лично нищо извън текста
на библията в стаята хотелска
където най-накрая ще откриеш рая
евангелските есемеси в клетъчните телефони
и благовещенски джипиеси и СРС-та
на патрулиращи в нощта автоколони
това е мрак на катаракт порьозен
блуждаещ огън на потиснати неврози
стените на плача с нелепи некролози
булеварди излизващи мълниеносно
клипове на Лейди Гага и Бийонсе
момичета на маскарадната еклектика
с кръвоносна система от козметика
Лейди Гага в чатала си подута
във фалическа гаргара с унисекс кошмари
на транссексуален миметизъм
в обратно-дизориентиран феминизъм
порно-клипчета с аксесоари за тематично
профилиране на сбърканата еротичност
бягството от секса и от пола безконтролно
когато в норма се превръща самата произволност
скандалът като самата липса на скандали
нарастващ в количества индустриални
тела навити на всякаква издънка
за да се вместят в кибер-пънка
и лейди Гага с джисиема-дилдо
навсяъде да се опипва водевилно
Това е момичето в откъслечната реплика
на филм за репликанти и литийната еклектика
Мълхоланд драйв отворен за интерпретации
в сейфа на холивудски ценни акции
и режисьори на перверзната им неустойка
жени несъществуващи освен като стока
истината на обсцьонните ексцеси
носталгията по изгубения секс и
как да го покажеш на екрана плазмен
във филмова индустрия на оргазми
това са момичета за чукане
в лезбийски сцени на тотална симулация
и чувствените модули на пропаганда
това е танцът на чифтосване сюблимно
танц на голите девици с крепки химени
край крепостния зид на Троя
древните прекурсори на унисекса
пред унисекс стените на земно обитание
и похищението на жените в преиздания
на унисекс-вибратори и унисекс-кошмари
унисекс парфюми и бестиарии
… пунктираната лента на Мълхоланд драйв
в автоцитати на изгубената магистрала
това е момичето това е фаворитката
а другата ще гние в стаята си тип бунгало
като фас на недоизпушена цигара
това е запис който се повтаря
докато певицата припада
в шарж на нефалическа агресия
сякаш никой в нищо тук не се замесва
където властват анонимните пари и унисексът
мъжете унижени в своята мъжественост
жени под булото на неестественост
тя ще плати убийството на своята приятелка
без да намери идеята за привлекателна
преиграни сцени в симулация
с липсващите референти на координация
и в кино-разказ под надвиснала угроза
да се разгърне в още по-банална проза
това е момичето това е само запис
и презапис на записващи устройства
в хипер-панелите на сториборда
с безшевни снадки на монтажи и аборти
или препратки толкова безцелни
сякаш са кърпежи на зловещо хипер-намерение
Мълхоланд драйв в кошмарно протежение
на включено изключване без досег
до ключа на фабулиращия мозък
макар ключът да е в наличност
в кутията без дъно ала Хичкок
и в допира си с него телата колабират
и в месмеричен транс вентрилоквират
думите на непознат език избълвани
като паразитна тения
в нас обитават множество тела и съобщения
метеоритен дъжд и нечовешки реквизити
ключът е клитор и корепетитор
на една и съща фалическа мистерия
в една и съща раздухвана истерия
и световете са случайни реплики
от възможен набор посредствени уроци
по актьорско майсторство
на обсебени актьори до припадък
във вентрилоквизъм и silentio
и ефектите на саундтрака
да каза Моли Блум в съня си неприличен
да да светът е ставане-момиче
Партенон партеногенезис
и ставане-неразличим без цел и диегезис
това е мултиплекс на медийни пейзажи
и вечно настояще на сезонни разпродажби
био-арт на дигитални кодове и паразити
фиктивни сделки във виртуалните матрици
със силиконовите чипове и цици
и стоките със структура на знаци
надървящи рекламни афродизиаци
хай-тек послания в мултиплексни опаковки
хай-тек синтетична дрога и спринцовки
мумии които сами се ексхумират
и комунисти които се самолустрират
купонджии в караоке барове
припяващи на стари шлагери
и бойни клубове за млади бизнесмени
жадуващи за битки в реално измерение
реален секс без презервативи
реален чай без консерванти
и минималното различие
на постчовешките импланти
за супермени и симуланти
момичета с оголен ханш и задници
и дигитално бельо от филигранници
реални деви на унисекс руини
и световете в ставане-неразличими
Да каза Моли Блум да да
в съня си на ставане-момиче
завръщане на винаги едно и същото
и нищо лично
∞
… и затова те призовавам да кажеш Да
на списъка с целогодишни песнопения
и всички трейлъри на богоявления
Да на саундтрака и другите употребления
и на горепосочените освещения
Да на продуктовото позициониране
при носителите на покрова
в деня на Възнесение
Да на застрахователните списъци
и родилни отделения
и всички поменици и осведомления
Да на професорите емеритуси
с изписаните звания в табелки
ветерани на изгубени войни
и пропаднали артисти
озлобените интелектуалци
и салонните матрони с удебеление на таза
фитнес инструктори с атрофия
на стероидните си бицепси
академичните завистници
на поетически успехи
жлъчните преподаватели
в полупразни аудитории
ксенофобите от всякаква порода
старите ергени поръчващи си
нощем пица без да я докоснат
мафиоти алчни за разточителни бижута
свещениците-педофили
писанията на чиклит-лолитки
писателските клики
в извънсъдебно споразумение
и всичко отнасящо се за ясновидство
а така също и за кривогледство
джуджета склонни към подагра
пломбирани осеменители на минотаври
алкохолиците със сдържано повръщане
върху непоносими мебели
манцинеловото дърво от Лотреамон упоменато
(виж по-долу)
парфюмираните твърди шанкъри на сифилис
и болни панкреаси
взискателни към температурата камелии
флегматични храчки върху свещени аксиоми
виновни писатели с липса на респект
търкалящи по склона обръча
на планираното си овехтяване
Да на агонията неспособна
спазмите да отброява
тъй както жените не умеят да добавят
и мъжете да изваждат от шавливото либидо
Да на лесните памфлети
които дялкат радост за народа
и цензорите с хлевоусти дискусии
относно своето мълчание
дегизираните безработни
като дядо Коледа
в пристъп на депресия
подаръците да разхвърлят по леда
възрастни съпрузи заети с расова дресура
на гранясалите си достойнства
скърбящи слонове относно
подложено на геноцид потомство
да да … достатъчно
достатъчно достатъчно
Да на прескачащата рима
в заформения стил
на старинната сестина
Да на сецнатите анжамбмани
забиващи се като нокът
с маникюр олющен
и Да на напомпаното с ботокс
изкуство на ретуша
тъй както трубадурът в скута
на капризната си дама
надува клиторното рогче
Да на ключа за предалата се крепост
поради проточена обсада до нелепост
и Да на ключовата строфа
като внезапен пробив
в края на поема
и като преялата пчела
без дъно на корема
Да казах Да това е само запис и презапис
на извън нас еректиращото тяло
и нано-технологии за твар наизустена
в гласа-обект-реликва
и прашните листа на стайните растения
о нощ на негативен бонус
несъзнаваната нощ извадена на показ
като експозиция на неразучен град
преди разсъмване боботещ
в анаморфозата на спящи великани
спящият Ганеша с чакрата в ухото
на виртуален принтер
метаморфично световете сгъващ
във винта на интериорните екстериори
зловещо непознато и познато
(да се чете unheimlich)
където назидаващо се вместваш
в пророчески припадък на телата
с викачите които вика опропастяват
пазачите които не спастриха нощта
пастирите които стадата си бастисват
стаената перверзия в крилете
на ангелския полет и този фонов шум
от костници на звездни сфери
и ужасът че точно когато вече знаеш
как да се измъкнеш се оплиташ
в пародийните пастиши без ирония
в безкрайно размножаван тумор
на последната агония
и затова те призовавам
да кажеш Да на пристрастените
пред слот-машини плюещи монети
и нищо лично в ударите на джакпота
нищо лично в коефициента
на послания без код и ангелите без плацента
бог е един от възможните цитати
в сбора на абсолютната случайност
която бродира истината за нещата
с цензурата на иглата
истини под формата на фикции
в баналните препятствия
на политики и полиции
глобални серийни изкуства
във фатализма на саморазпускане
и снопове гравитационни лещи
в танца на космическите пеперуди
да преоткриват своите заблуди
аномални спесимени за олигофрени
в автоимунен срив на последните защити
срещу желанията паразитни
и конниците на Апокалипсиса в скафандри
марионетки на редакторски войни
и потребителски заблуди гадни
в асфиксия на административна наглост
темпоралните пророци на future anterior
в ретроактивна примка на тормоза
да сканират напредничавите си прогнози
градини на революции изнежени
с ваксина за хилавите си цъфтежи
общности сплотени на безроден признак
в структурираната празнота да се натикват
самопринадлежащи си събития
извън аксиомата за учредяване
напасващи се към астралните влияния
самотрансценденции капризни
да се набутват в капана на иманентизми
и крепнещата конюнктура
с крепнещата в нея буря която я разтуря
блокираните страсти в мрачна пантомима
на светските учтивости
до степен на разминатост
филантропи на анонимна мерзост
чрез великодушие да мародерстват
постхуманизъм на генеричните лекарства
до нови болести да се докарва
тела на наслаждението в татуси
със символни декрети и gender troubles
влечението към смъртта да нищи
размяната на фалос срещу логос
на символно равнище
женските лица преминали през фотошопа
във виртуална изопнатост на кода
снимки на мъртвите поети в YouTube
дагеротипните фосили в анимация
на дигитална рецитация
Езра Паунд престарял и в черен лоден
при скулптирания гроб на Джойс забоден
на фона на господстващи идеи
фалоси обрасли с топките на орхидеи
и кантосите пренавити в чакри
в ухото на Ганеша да потракват
светът е анонимна резервация
на случайната си корелация
в александрийски стих с верлибри
пламтящи обръчи с прелитащите тигри
съюз на необходимости и произволи
в невъзможната възможност на божията воля
вторична спрямо още по-могъщи протоколи
тоталност на неизповедими намерения
и неразкрита в подлежащите творения
разсъдъкът облечен в букви
да разиграва смешните си кукли
и нимфите окичени с плюмажа
от шапките на потъналите екипажи
и херувими мечовете да развъртат
над светове които свършват
Да каза мракът Чуй ме
само този вик е безусловен
несъвпадащ със себе си отломък
акузматичен глас в мистична опаковка
непринадлежащ на никого
в опазване на вътрешното колебание
когато всичко се решава
в нерешимост от колебливи принцове
на импотентните дела в мига
на абсолютната случайност
и неусвоените резерви скрито блесват
възможно е да бъде другояче
и без всякаква причина
възможен е възможен е друг свят
възможно е мигът на вътрешно деление
отново да се раздели
на косъм от пълната изчерпаност
която светът ни обещава
без да я изпълни в дните ни
които никога не се изпълват
Това е обективно-дизориентирана-епоха
на литературните сървайвъри
и царство на дигитални бегемоти
с анонимни промоции и бартери
светът на неизправимата профанност
в илюминации и просвещения
на медийни боклуци
когато на всички ще им пука
за всяка шерната Хекуба
в задръстените коментарни форуми
на голямото индустриално четене
и правене на литература
в акомпанимент на блогърски потпури
както се прави секс и бизнес
пърформанс на магическо изчезване
флаш-моб на протестърско изкрейзване
мултиплекси на хибридните поезии
кураторски дисплей на всички кретенизми
и сталинистки сървъри на Пролеткулта
и нека хилядите сайтове разцъфнат
в нови маоизми и дигитализми
в алхимията на свободен достъп
и кросмедийните аутлети
Broadcast yourself
и всички задници ще те последват
пост-едиповските самци
на виртуалното плодене
и содомитите изпържени
на вечен електронен огън
фармаконът който трови
граматологическите генерации
опаричващи се протежета
на медийно внимание
папараци в нарушение
на социалните дистанции
определени от съдебните инстанции
и тролове фамилиарно близки
с профайлърите на анални кисти
кодирани послания на комплексари
терористи извратеняци и гадняри
роботи секнещи се с носни кърпи
в гробища на сайтовете мъртви
и най-горещите жени на Мрежата
с аналогови тела по бански
сред дигиталните снежинки
да бъдат истински пропускат шанса си
О кристалите на нова видимост
които нямат нищо общо
с разядените древни хоризонти
колабиращите сингулярни точки
преди да се впишат
в друго колективно тяло
ненаселяваната пустота
като обратното лице
на колонизаторско пресмятане
клишета на бунтарското изкуство
в парадокс на съпротиви
срещу самите съпротиви
укрепващи това срещу което се надигат
когато наоколо гъмжи от демократи
които обичат само демократи
платените експерти в спекула
с хуманитарните права на тези
които не могат да ги упражняват
изпадналите в кома дисиденти
с поръчана от тях самите шокова терапия
музеите в архивна треска
да наваксат мъртвешката си хумореска
нощ на света и паднала ерекция
нощ на нечовешката инспекция
над актуалните деяния на глутници
поделящи си липсата на свят
луксозни колесници и палати
в късен стил на късните упадъци
и безсмъртни данъци
и първите неща загърнати в савани
последните руини на цъфнали поляни
писания в еклиптика на апокрифи
и всяка Библия и Илиада в новите тарифи
на random генератори за сбъркани поеми
червеят превратно с древности захранен
да се завръща във вируносни щамове
и нечовешките архе-фосили
наследниците си неоткрили
предателството като съдба на коментара
да изтощава силите на господаря
надменност на кредитори-длъжници
да обезсмислят печелившите позиции
подмолно загиващите ледници
със стопяващи се наколенници
ежедневия като хангари обтеглùви
за холестеролните масиви
инволюцията на местата
в точка на максималната компактност
и светлини които директно
са своята интелигентност
и чиста циркулация на схеми
извън нещата в тях умъртвени
и аз ти казвам ние ще преминем
в паради на последните разпади
и през хамбари с призрачни фуражи
в последната примамка
на зомбираната сянка
и в трейлъри на електронни червеи
и ние ще преминем
в градината без градинари
и в деловодства без архиви
и без книжа с изтичащи падежи
и в пролети от нас без да се нуждаят
в самия шум без битие
и в писъка от ангели непроизтичащ
в чистилището с неработещи перални
и в тронните слова без господари
и в неоглавени впрягове
на погребална колесница
казвам ти ще минем
през всички светове на високата реторика
и кризите на свръхдостъпност
и през порталите на софтуерни трафици
и облачни услуги за ангелските крясъци
последно Чуй ме
човешкото е брокерска система
повратни точки на несобствен профил
разсеян в съоръженчески хибриди
за този концептуален Одисей
уеб-фланьор към мачтата привързан
или Христос в регреса на Диòнис спрегнат
серийни фундиращи ефекти
в конструктивна нестабилност
неантропологически места на трафик
тъй както преди прожекцията да започне
салонът е потискаща чакалня
гарите хипермаркетите и магистралите
хотелите и обществените паркове
където досадата невидимо те смазва
балансът на убежища контрирани
и надценен преди да колабира
красивото настройване за свобода
в депресия ва алкохолни дрейфове
браузъри на поведенчески промени
и кликвания върху потребителски иконки
архивни облаци на плейбек
хоспитализираните светове
които противеят арогантно
и без да знаят как да се измъкнат
от инсталирания ужас
истините без подкрепа на единичен опит
сплути в девството на пергамента
знамения на древните огньове
и припламващите означаващи
на екранните фантазии
и плагиатският момент когато
Елена и Ахил разменят поглед
на ръба на крепостния зид
като недоволни продуценти
в интер-активната игра на нови версии
за бойната машина на поемата
и бягството в Египет с изравнени сенки
геймърските номера с Христос
за Индия запрашил
след вечеря с фирмените си агенти
сезонни скаутски маневри
с рециклирани скрижали
на аналоговите древни книги
в мултимедийни формати
пикселите на напукания мрамор
уинъри във формулата на успеха
орфически колажи и дисниленд-армагедони
и мъртвата материалност на обекти
в дисекцията на дисплея
непреставащото да не се записва
в несъзнавана друга сцена без герои
пристрастеност към мъртвите езици
в концептуалния затвор на алфавита
безпричинната причина
света да не приемаме изцяло
аватари на великите любовници и воини
направени с подръчни средства
и щитът на Ахил еквивалентен
на персонално компютърно устройство
с новите защити срещу спама
и ново разпределение на видимост
на равни порции в издигнатите храмове
неделимият остатък в жребия извън числото
за който пълният свидетел липсва
извън сумата на всички множества неокръглима
и трябва решение да се вземе
подобно на пролетариите осенени
за двата свята и че единият
е излишен книжен тигър
… префасонираните култови звезди
неусмъртимите Сибили в медийни кутии
изкуствата закрепостени в база данни
без авторска намеса
аналоговите дрипи на стари ленти
в презапис на дигитална пикареска
владиката който пее в YouTube
уеб-поведение на незначителни персони
секретни алгоритми и панели
за нивото на престижни клиентели
восъчните фигури в музея
заредени с тоталитарна логорея
коафьорските хаштагове
над стари класови различия и прагове
хватката на брандовите етикети
да репликират лозунгови демодета
разликата между Бог и Гугъл
за облачни администратори
на виртуален мухъл
математика и самоубийство
шернати в човешките животни
с нечовешка импрегнация
порнографските наръчници
и агенции за запознанства
където размерите се индексират
в регулация на едиповски желания
и тайната на господаря
да има фалоса на базата да го няма
защото момичето е фалосът
разцъфнал върху журналната корица
плагиатство под формата на почит
към паралелните активности
инфантили в стадия на огледалото
да прегръщат своята себичност
с помощта на призрачна вторичност
и огледални гълъби в червено оперение
на нарцисизмите без отражение
навиците на развратената прислуга
да плюе в блюда поднасяни на други
и ужасът с готически ченгел да корми
плячката на естетическите норми
недостъпните неща за приватизация
с плебейски техники на сублимация
народите които следват своите държави
в пушечно месо за преотдаване
поколенията с тайно съглашение
да бъдат чаканите на земята
без легалните услуги на нотариата
относно скапани наследства
провинциалната враждебност
към мигриращите птици
артистичните импулси изтощени
в момента когато договора им се оформя
в дългосрочно изтичащи лицензи
алиансът между политики и естетики
в шемета на шопинг-терапевтики
глобалната репресия на капитала
в миража за всеобщо благосъстояние
да се проваля
левите движения самоизнудвани
в опазването на статуквото
биополитики на здравословна хигиена
под форма на манипулиран мениджмънт
скандалните рецесии и кризи
в котиране на деструктивни оптимизми
метафизичните субстанции натирени
от кафе без кофеин и безалкохолна бира
безпомощните анализанти на дивана
опитващи се несъзнаваното да прихванат
върху сцената на травматична травма
която за присъствието
на едно отсъствие ще плямпа
неизповедими общности без облици
да драскат по генеалогически прозорци
и враждуващи поетики относно
благоволението безвъпросно
кой ще регистрира принцесата на бала
преди да се превърне в патка изкуфяла
Възможен е друг свят
макар че Другият не съществува
и всички тук сме поданици на тук
макар че тук е описание без място
на неуместни съпротиви
срещу постмодерните империи
в картография от линиии на бягство
и потоци на самоколонизиращи се
работници без документи
обезценяването на труда
в мрежите на дигиталните мошеници
офшорни корпорации
прекупващи легални форми на живот
в грабежи безогледни
и злощастните перформативи
където силата на правото
се деформира в правото на сила
шенгенски острови на свободата
в гротескната картина
на пословичния бик
вълните цепещ с препохищавана
на широкия му гръб Европа
… и бедствен свят
на пълното опустошение
където губиш самата загуба
и в примката на кръгово влечение
се забавляваш с превратностите
на постоянния пулсиращ натиск
в разнищваните бодове
от едни и същи разрези на еднакво други
зейнали пролуки в тебе
защото нито можеш да постигнеш
пълния цъфтеж
нито въглените в ада
да сведеш до изтощение
и ти оставаш празен в празнините
баркод на лингвистерия
с позлатени сливици
living dead в неусмъртимост
и с избора нелеп на рой анти-кръстители
кръжащи над покосени младенци
в безореолните предверия на Ада
където няма какво да се кръщава
и черното сърце на слънцето пулсира
в безсмислено гнездене на кумири
митичната чернилка на Озирис
черен бог и екзотичен
прекурсор за подправки
и черният Орфей на черна литургия
в черна профанация
и задниците неопрашени
на девици в черно
като най-чистата абстракция
… ще ти покажа самото непоказване
на Погледа въобразен от теб
в полето на Другия като фатализъм
без който воайорството е невъзможно
чист опит на изличените дистанции
в лоното на абсолютната модерност
как абортира и как желанието
се катери по стълбичката на закона
и слиза в роба на послушник
за да блудства пред амвона
тъй както пролетариат и несъзнавано
с еднакъв структурен генезис
съжителстват в неотношение
и както воюващите полове
умират всеки по особен начин
продухвани фанфари медни
и флагове на кървави държави
в тотално отчуждение
на всички отчуждения
зад тотемични маски
на любовни пирове
с оргиастичен свършек
битката между капитал и труд
все по-абстрактно калкулирана
последно благо подменено
с колекция от стоки
чисти стойности на експлоатация
в принаденото наслаждение
на потърпевшата работна сила
демагогските антени
на безчувствена емпатия
вирилното излъчване
на телевизионни страсти
превратности на висша добродетел
разсипваща се в принципна жестокост
на Велики инквизитори с безкръвни устни
симпатизанти на милозлива склонност
към дезертиращите популизми
от полето на големи политики
малкият човек уголемяван
в злорадост към чуждото нещастие
пасивното пренебрежение
към низшите съсловия от страна
на меритократските елити
О нощ на негативните екстази
в гонения на вещици
заради еманципацирането им
в пролетарски прототипи
лицемерни общества на мръсни тайни
за сметка на добри обноски
форсирани инжекциони
за финансови балони
от напредничави юпита
които с нови джаджи се оварваряват
големци с димящи пури
огромни като дирижабли
и популисткото въображение
без своевременни предавки
конспиративно дрениране
на социалните енергии
в тайни общества на идиоти
чието уродство е тайна
и за самите идиоти
биологическата монотонност на вида
в разбивките на екземпляра
стилизираните мутри
на колективна криминалност
колекционери на токсични деривати
в черна екология
на разорените потомства
и несводимите изкуства
в идеята за тяхното изчезване
която все още ни развлича
генеалогии на неконтактни древности
които крият своите нередности
и пакетираното време
като куфари във влака подменени
и мумии на котки пепелно изваяни
в хирургия за начинаещи
авангардите във фронта сключени
на пролетарската неученост
и класовите разлики сторирани
в спектаклите дизинтегрирани
на тролове и мародери
с демократични маниери
на откровена проституция
да смазват всяка надигаща се революция
режими в разделение на власти
които се наблюдават безучастно
пиротехника за богаташки пирове
за да изглеждат по-навирени
нещастници в обществени градини
да си внушават че разходките са необходими
криминализирани легалности
да ароматизират своите аналности
рециклирани анархии в бутилка
на суверенния си дух да се умилкват
контекстуалното размиване
на клинични случаи и прецеденти
за първия Адам и неномерираната Ева
в необяснима склонност към падение
и конформисткото внушение
на радикални еклектизми
вместо бруталните антагонизми
на класова борба и унижения
и демокрация с кокетните разбивки
на доминация с меки китки
контрабандата на слонски бивни
сведена до сафарита перфидни
и конкуренция на слепите нагони
отчетена за лов на покемони
глобални империи с нагласа
за локални интригантства
и производството на терористи
за покриване на казионни липси
играта с конюнктурните закони
като друго дебилно заместване
на бебешкото fort /da
призванието да управляваш
чрез самата липса на призвание
и революции които секват
след избора си на водачи
изкуствата в регреса на своето изчезване
открили повод за неочакван прогресизъм
екзалтираната страст по чистото изкуство
в разчистване на сметки
с обявените за догматици
гримаси на недостъпното Реално
блудстващи със своята привидност
и лудостта на последното изваждане
в ужаса на чистия терор да се издънва
геният на празните места
да не присъстваш никога
където са твоите противници
сам винаги и в сянка
ще ти покажа елитарни множества
сънуващи кошмара за чуждото нахлуване
който над членството преобладава
разфасоване на истеричната мизерия
във всекидневен рецидив на несполука
както алкохоликът трябваше да спре
при предпоследната си чаша
и както Месията още се мотае
в темпоралните си толеранси
на забавени каданси
на филм познат до болка
със всяка извъртяна ролка
ужасните съобщества
на спекулативна идентичност
и разнопосочното изнудване
и новата експлоатация
в интер-активните формати
на юзъри които по-скоро са готови
да авансират края на света
вместо края на играта
∞
Това е обективно-дизориентиран край
във времето на края и край на края
и смърт на смъртта на смъртите на Бога
в деня когато денят не ще настъпи
ще бъдат само малко по-различни
процедурите неясни
по прекратяване на този свят
под малко по-различен ъгъл
масата ще е изместена
отвъд блуждаещите жестове
на всекидневна употреба
букетът във вазата поставен
малко по-различно
с неразпоредимите цветя
на малко по-различно
въображение флорално
мъжете влизащи в хотела
с малко по-различен профил
от излизащите по едни
и същи стълбища на десублимация
и покрай номерираните стаи
като редуващи се лайтмотиви
на една и съща невъзможна тема
малко по-различна
в скрита теология на пустотата
проститутките навличащи със зъби
кондоми на анестезирана вирилност
ще бъдат само малко по-различни
от Месия на повикване
между все още не и неизменно късно
компютрите в режим на стенд-бай
и телевизорите денонощно бълващи
сиамските близнаци
на желание и образ разчленени
във видео-апел към неорганично тяло
и протоколи на отложени оргазми
командите на милитаристко порно
ще бъдат малко по-различни
на свят преди изчезване
в пределното оголване
непостижимо
ще бъде само малко по-различен
трафик на бездушни санитари
в разминаващи се асансьори
на чистите и мръсни потоци
със спалното бельо
в хигиеничния обмен
на желание да принадлежиш
към чиста раса
разпятието на стената
под малко по-различен
ъгъл на избавление
хитрините на застаряващи мъже
около пилона на паднала ерекция
и смехът на платени компаньонки
само малко по-различни
от невинност на първото причастие
и декларациите за любов
в интимна връзка
с политическите речи на омраза
защото една и съща
трансферентна фигура ще споделят
о те го правят не за себе си
а защото Другият го иска
и зачертаните желания
увисват в отложена аудиенция
и графи на сексуация
със солидарни множества скрепени
върху непризнато изключение
и множества аморфни
и непълни в пропускливост
суровите мъже на пазената тайна
и жени проникнати с признания
ще се разминат
малко по-различно
в несъществуващата
сексуална връзка
чужденци на себе си
наблъскани в телата чужди
на шпионска клиентела
защото Другият не бива
да е в течение какви ги вършат
и от него ще прикриват това
което на самите им убягва
че Другият не съществува
извън обявения си титул
скрит бог за скрития човек
привикван като никой
в стерилното си обявление
ще бъде само малко по-различен
в минималното оттегляне
на абсолютната си спънка
и неизведен в композиция
като торс на разчленено божество
или цитат изваден от кавички
внезапни чувствени картини
от преходността си наранени
и той е само фигура на пренос
в изникващите точки
на вълнение несподелено
малко по-различно
и Другият е вечно липсващ
ново славно тяло пронизано
от точки на неекзистенция
по пътя си към цялост
в свят на ограничени акции
и субективни липси
в залог на неговата липса
в комедия от грешки
извън прикачените артисти
Другият им трябва невменяем
и в пасианс на пренареждане
неразличим и ненаблюдаем
скрит бог за скрития човек
в оттегляне и на дистанция
бог на несъзнавано броене
за всички косми на всяко теме
безсмъртната украса
на преходно плашило
и нищо лично тук
защото Другият
е който релаксира
и депресира
в хипер-обект законспириран
на неекзистенции в неотношение
с неестетиките
на дизориентирани изкуства
Другият бродира
апокалиптичните табла
на страстна седмица
интензивните консумативи
на тайната вечеря
в композицията на дебили
и протоколния делириум
за някакъв почти Един
през който се оглежда
почти самото нищо
онтологии на изгубен свят
като водени дела срещу
неизвестен извършител
и блудствени деяния
на неустановена сила
която в истерия на духа
прехвърля исковете
и ги запорира
несъответствията бяха
прекалено много
относно фигурите на закона
и в заповедния му отпечатък
калъпите на вяра
в туитър чатят
с месианистичния остатък
на неочаквани обрати
изпълненият закон
като неизпълнение
и неизпълненият
като самото му свершение
и беззаконният вселил се
в сърцето на законния
и нечестивия в сърцето
на праведния и благочестивия
и винаги навън
във фигура на Другия
безправството в управство
чака разтълкуване
борбата с ангела и с всяка
непроизносима сричка
и борбата на поемата
с последната й рима
и последното нареждане
срама попиващ и греха
на неподреждане
и абсолютната игра
навън изнесена невнятна
в самоизваждането от играта
на последното изваждане
неосъществимо
защото който и да било
брои различно
които и да било величини
на драматизирани анонси
и на поетически трофеи
които Другият на наслаждението
без страст финализира
защото той е почеркът
на машинални динамизми
без атрибут и признак
а ние сме психоаналитичната
поема на деституция
като леке в чаршафите
на несъзнавана полюция
сервирани ще бъдат
малко по-различно
купите с димящи детски мозъци
в закуската на плагиати
с ментална анорексия
и познавачи на дада-поезия
в контакта малко по-различен
между шевната машина и чадъра
на маса за дисекции
обменът малко по-различен
между океанските течения
и пощенските картички
извън обръщение
на анонимните любовници
и неприбрани трупове от морги
туристи страдащи от ехолалия
на колективните фантазии
в дисциплина на случайна стъпка
и скандирането на зяпачи
сбогуващи се със света
сред оредяла група
възрастни туристи
където вечно липсва някой
в множествата
моделирани от липси
докато Реалното нахлува
и ги затиска
като липса на самата липса
светът ще бъде същият
но малко по-различен
като едва отместени предмети
и прическата неуловимо
променяща лицето
извън високите градации
на спекулативна диалектика
и времето в контракция
поместено в друго време
с невидимото напрежение
което в погледа се отпечатва
и както младенецът в яслите
отваря втори план
за екологията на спасение
Спасителя ще бъде
напълно неразличим
в профанното си обкръжение
дори с най-малък жест
присъствието си незагатващ
като закона който
с клетвата върви
и няма всички дни да стигнат
и всички съдници
един от друг да разделят
кълнящите се в закона
от клетвопрестъпници
това е дидактична схема
малко по-различна
в нисък стил поднесената тема
на висока пледоария
изречения за края на света
в амплитудата си окошарени
епитафии измъкващи се с клизма
от обречената парадигма
езиците-тела в консервативна
процесия на моментни точки
в атонален свят на дизориентация
с пришити вечни истини
на фанатичните проблясъци
в отчуждения спектакъл
на Божията слава
и капиталистически рецесии
на облаци и на държави
и търсене на славно пълно тяло
за нацията града и бога
но всъщност незаситено-банално
като смяна на автомобилни гуми
или правителствата корумпирани
в света на хипер-малоумие
и в малко по-различното блъфиране
на естетически хирургии
и псевдо-демиургии
на постхуманните протези
и операции за издължаване на пениса
събитие на своето изчезване
предадено и подменено
под субективната си максима
месианистичното различие
което няма свое царство
в царствената си потенция
Месията е вицът
на частната ни екзистенция
вълшебна приказка
за най-малкия от братята
Иван глупака
ябълката златна хакнал
в превратните детайли
на надменните лайф-стайлове
и инфантилното изместване
на закостеняли ценности
светът е деконструкция
на стенещо Творение
очакващо осиновение
като болните от треска
в инфекциозно отделение
където всеки другото легло
си пожелава
докато се пекат на същата жарава
или пък минималното различие
между труп и тяло
при свърхкоматозни
между агония и кататония
където в търсене
на чудодейни еликсири
границата на живота
се деактивира
и кой е жив или пък
мъртъв по начало
не може да познае
дори мухата в стаята влетяла
и трябва много малко
за да си повярват че са безсмъртни
ако прегърнат първо
съвършената безжизненост
на от изневиделица
приплъзнали се мълнии
о точките на неекзистенция
препикани от Месия
защото той ще дойде
когато всички пречки липсват
и никой от премахването им
няма да пострада
защото нищо тук
в човешка форма
няма да затиска
липсата на самата липса
и гробниците сами
ще се отворят
без ничия намеса
в деня извън
календарната прогресия
и хронология извън самото
месианско лого
на явяване без алиби
ще дойде когато няма да е нужен
с абсолютната случайност
абсолютно наложителна
като изпуснат таен жест
в колективна халюцинация
на телохранители
в суверенна аномалия
Месията закона носи в себе си
като туристическа палатка
в пейзажите запецната
на могъщите империи
като неумишлена ерекция
и извънредно положение
на малко по-различно изключение
преди Второто пришествие
подир засекретено Първо
след като всички минат
кратък курс на обучение
по кратка история на Коминтерна
и той ще дойде презачеркнат
с призрака на още двама
във ветхозаветната си рента
облечени в Христа
и всъщност вече трима
за да обърка всички сметки
и премахне старите деления
навсякъде ще инсталира
бюра за безработни
и за месианската безделност
и като крадец в нощта
ще точи кредитните карти
или в тоалетната ще се заключва
като изваден Шабат
от дните на седмицата хомогенни
в специалното си време
и по специалните коктейли
папарашки ще се мъкне
и питиета ще поръчва
чисти и без разредители
и във визитките ще фигурира
като офшорна анонимна фирма
с подизпълнители
месианските агенти
на шокови монтажи
в невинните адвенти
на фигурките оригами
и заешки уши потайно
изнизващи се над тревата
дяволът е в детайлите
и в деленето на атома
и в минималното различие
с такава крепкост
че ускорителят забива
в опити да го разцепи
епохи разгромени
в страст по абсолюта
и поколения неотличени
похарчени за нищо
пропуснали да забележат
че ставането-неразличим
е най-голямото предимство
и дните лоши на света
в подем за предоговаряне
напразно търсят поемните лица
на документирани кошмари
и формулите животворни
на мъртви интеграли
преди да се разгърнат
в ДНК спирали
машинна тъкан на живота
от произволни знаци
безсмислени и необичайни
издигнати до степен
на вечната случайност
процесорни машини
в сляп ефект на монотонност
и в автоматичната готовност
да предизвикат
от нищото броене
което нищото завръща
за да го укрепне
в чистата непотенциалност
и чистата си проба да не бъде
и в отказ надвишаващ
малко по-различно
ограничените присъди
на замрели общности в очакване
в безделността на Шабат
който преговаря дните
докато те повтарят неуспеха
на едно Творение
в лаицизирана прогресия
с трансфинитните фрактури
на канонизирани
безкрайности в рецесия
историята ще получи пълно
притежание на своя смисъл
в последното изригване
когато Месията пристигне
но дотогава без уточнения
несвоевременно и неуместно
светът ще се разгражда
в наследствата от ограничения
и раздалечени апострофи
и всички предложения
за всички престъпления
и страховити катастрофи
и нищо няма да пропусне
дори самия пропуск
на пропуснатите ползи
и всеки миг ще хлопва
нечия потайна порта
през която Месията
ще се изнизва
в безчислена кохорта
и пантата ще ръмжи и скърца
проядена отвътре
и в стаята с години неотключвана
вазата ще се наклони сама
и върху пода ще се счупи
светът ще продължава
да се гъне и да хленчи
в страст по изчерпване
върху постлани трупове
на безцелна еволюция
и в моментни озарения
на триумфиращите видове
и вой на хищниците
с електронни гривни
обсебени в хибридност
ще търсят знаците
на нечовешката намеса
в утопия на интегралното спасение
докато в утробите им
ларвени месии ще размесват
безкрайния разпад
на диференциални изчисления
в теологическата сигнатура
той сигурно се чувства неуютно
и като наркоман се чисти
от зависимости защото
как би влязъл в отношение
с неразум безразличен към спасение
и уравняване на означения
защото има събития
извън хронология и теодицея
за които всичките свидетели
по двата бряга на Стикс немеят
и върху ръб на свръх-история
тронът празен е издигнат
на смазваща пасивност
в най-чистия си отпечатък
докарващ до зенита кратък
профанното богоявление
необходимо по случайност
и случайно по необходимост
и в несхватимото различие
под клетва боговете крият
тайната на човешката активност
и господството защо
със слава окончава
в самата безукòрност
на чистата си ненаправа
как иначе би могло да бъде
без подканяне да се изпълнят
всички обещания и съдове
и темпорални кълнове
калта под ноктите и другите
възвишени обекти и кошмари
и пресолена френетична вяра
дори в урината ще пàри
и в зоната на неразграничение
между перверзни страсти
и загробващи влечения
апострофът тънък на Месия
накрая всичко ще отметне
и ще излязат верни всички сметки
и вярата пренесена ще бъде чиста
и бог ще ги допусне в своята почивка
това е толеранс
и декаданс от класа
в антагонизма на Едното
и в апотеоза
на мистична квота
предоговаряна
малко по-различно
в логическия бунт
на световете
безкласовите общества
на родовите множества
и генерични истини-събития
извън подвеждане и спрягане
с проклятието на закона
отпадналите заграждения
на суверенни запрещения
и в минималното различие
на последното изваждане
и на последната картина
когато ще се открият
винтидж гледки ненадминати
и те ще бъдат същите
и само малко по-различни
изместени на косъм
пътеките и пътя
и фенерите на моста
оградите и къщите
растенията и тревите
жените срещу залеза
и чашите и вазата
картините и книгите
неизтощими в своите аспекти
оттеглящите се обекти
и всички неумишлени агенти
на репресивните системи
популистките писания
в ревизирани издания
финансови балони
и летателни машини
и другите устройства
и списъците на ектения
за всеки час и служба
и видеокамери вградени
за нощни посещения
бактерии поглъщащи отрови
автомобилни гробища
моралните чудовища
и нелечими болести
и стъпилата на скалата
в самата безпричинност
винтидж църква
еднаква за евреина и гърка
в една поточна линия
за винтидж аксесоари
обрязаните и скопците
слуги и господари
жените и мъжете изравнени
в унисекс смешение
и цялото свето Семейство
с винтидж влъхвите
и блудницата-феминистка
под солидарно изличаване
и сексуална чистка
защото казано е
негово е небето на случайност
в истории на консумиран хаос
и негово небето на невинност
като допир несъумяващ
до самия себе си да стигне
и месианска слабост на езика
света на нищите да разисква
като безкрайността и нулата
които са едно и също нищо
разсеяно навсякъде
в космически бунùща
и математическият фокус
на множеството
като първична клетка
на число в роене между скоби
и алгебрична тъкан
с краища имагинерни
подобно партии които мерят
масовата линия и бъркат
държавните статистики
на тоталното броене
в архивирана еклиптика
на падналото време
разсеяни истории
на колабиращи рефрени
и блудствените действия
на публични олигофрени
незабравими
защото са незапаметими
наистина ли бяха
чаканите на земята
само за да се логнат
в повредената й простата
земята ще ги изтърпи ли сплута
в посмъртните си интервюта
случайна секс-играчка
на слънчевата плазма
и защо да не я смачкат
преди топлинна смърт
да я разпръсне в пепел
тъй както космосът
от смърт отекъл
в дизайна на протеста
за кратко тества
фигурата на човека
и ти ще видиш
Херкулесовите стълбове
на светове надигнати
и светове погълнати
в милитаристки реквизити
терор на биополитики
и спектакъл от спектакли
непристойни
да развяват своите достойнства
и самоцелните богатства
на компании и корпорации
заради държатели на акции
и свръх-натрупани абстракции
и горници на труд и капитали
в рециклирани фекалии
афективен труд по всяко време
умовете да държи пленени
икономическите шемети
да произвеждат
паника на черни лебеди
благата в стокова одежда
фетиша да зареждат
с нищета на свръхизобилие
и мръсни бизнеси захлебени
с пера на черни лебеди
и изкупителни ремисии
на вредни газови емисии
и безпартийна радиация
в двоен смъртоносен удар
на климатичните промени
и данъчните атмосфери
разредени
Sky is the limit
за комерсиалните решения
да променят света на капитала
така че нищо да не се променя
защото трябваше
да се измисли нещо друго
когато всичко се обърква
и бъдещето се показва мъртво
и с дългове червиво
в най-добрия от световете
на длъжнишките Завети
топящите се ледници
и банковите дефицити
в очакване на медийно спасение
от мозъци промити
безсмъртни ипотеки
и частни хегемонии
и посегателства безцеремонни
над общи достояния
платната и надежди рухнали
в неравностояние
на кредитните досиета
и безработните конвулсии
пазарът на деривативи
с книжа спекулативни
абстрактен труд на контрагенти
с хипер-абстрактни дивиденти
от глобална рента
отмъквана безпрецедентно
успешните държави
приравнени с неуспешни
в една и съща
извънредна спешност
и капиталът абсолютно външен
към благата се придържа
и в собствен сос се пържи
без изгледи да свърши
преди да ни довърши
и без да вникне
в нашите молитви
неисторически разнищван
като самата нищност
в Гаусови гърнета
и Кондратиеви цикли
наистина ли чаканите бяхме
на земята под нея и над нея
в ангелска прозопопея
в чудовищни разломи
и зациклените строфи
на соларни катастрофи
изполичари на падежите
изтекли в мъртво русло
и заработващи артисти
на опошлените изкуства
които пътя за Дамаск изпускат
наистина ли чакани
като в засада и за какво
освен като работна сила
и изпосталялото либидо
в мрачните семейни спални
животът сплул се в чисто средство
на профанните наследства
и в стоическите манифести
малките промени
ще станат ли големи
светът е собствената си булимия
по всички мерни единици
логистики и сигнатури
и всичките схолии
с бележките под линия
ще ни презират ли дори и мъртви
за произволните ни смърти
в обещано редактиране
и генно програмиране
на това което без програма
противоречи на клетките и щама
нелепо плътско покривало
в неопределеност и нецялост
неорганичната нирвана
и слитъци на незапаметена травма
кората мозъчна и нервите
и пипала на червеи
навсякъде внедрили
индустрия на преработвани фосили
не беше нищо както трябва
не беше нищо както трябва
отхвърлено каквото трябва
отхвърлено каквото трябва
дори каквото трябва
не беше както трябва
в неразума на случайността изплюти
деабсолютизираните абсолюти
и в нарцистичната първичност
на земята и телата
в изнемощение
на изгреви и залези
в опровержение
скапани и изтощени
от ветрове и от дървета
въглероден прах и газ и лава
и цензурирани лайната само
от дяволския сфинктер
от Лутер привидян
във версия на принтер
на негативна благодат
и преобърнат ад
в безбройни копия
на приумножение
и симулативното брожение
на отсъстваща причина
и кауза в оказиона
на мъртвите звезди
по т. н небосклони
това е само някаква игра
това е само някаква игра
във фосилната решетка
на мъртва мозъчна кора
и мъртви клетки
слепваните кости
разкоствани и пак слепени
с нелихвоносни пипала
възпроизвеждащи това
което ги е произвело
в съсиреци на вирусна мъгла
и седиментна смърт
на натюрморти и реторти
и феноменалните заблуди
в оскелетена лудост
не трябваше да се събуждат
не трябваше да се събуждат
сред живи мъртъвци
и в караул на смени
да се зареждат
със същите промени
на мъртвините оцветени
в неусмъртими феномени
и блуждаещи ексцеси
лобистки логики на световете
в трансцендентална скáла
на компоненти индексирани
в различна степен на блъфиране
и неразличимото убягва
в нерешимата си точка
и разумът на главоноги
в нимба на отвъдни интелекти
изпросва отсамните проекти
и в чуруликащите кости бог е
чуплив и крехък
като панти на врата
и сринати огради
и пръснатите букви
на субективни Илиади
не беше нищо тук наред
не беше нищо тук наред
не беше нищо както трябва
не беше както трябва
тъй както римата
опашката захапва
на несвършилото изречение
в апостроф на въплъщение
чрез развъплъщение
и туморът на скрита кататония
добива външност на агония
като поема без четец
смъртта на Космоса
в самоцитиране
с пламтящите сертификати
на некредитиране
вибриращата необятност
в матрица на невнятност
непоносимите ектения
и конвулсивните шептения
в студени прочити
и обективен преглед
на скоротечните процесии
минаващи през огън
и огнените обръчи на откровение
кълбата огнени
на небесните тела зашеметени
маймуни-воини
в Христово обличение
и сериална порнография
на непълното изобличение
и чистото виреене на мозък
в рефлексия частична
на вечна слава
самоблокиращите се спирали
на кръговете намотани
в свят на анулирани акаунти
обезлюдяващи като ресторанти
за бързо хранене
и само адът с удължено време
ще работи на пълни обороти
и след последната вечеря
ангелите ще се намерят
безработни и безделни
и шестокрили серафими
понесли последните поеми
в книгата с печати
и пурпурна драперия
на последната мистерия
последните отчаяни залози
и клиничните симптоми
и липсващите перли
в имперските корони
заложената поп-икона
на земята ще изтърпи ли
роящата се гмеж от знаци
ще изтърпи ли Мона Лиза
сателитните мустаци
плугът стоманен
на анжамбмана
дали ще корозира
преди последната бразда
да избродира
в черната й роба
и последната поема
в самохвална синекдоха
любови с несъзнавана природа
и школуваните жестове
на учители непоносими
упражнения в несвойственост
и актове на войнственост
в отхвърленото благочестие
лицето изкривено на света
от криминалните съзнания
и тумори на частни притежания
и след последните осъдени
ще има ли друг свят
светът ще бъде ли свят
или разсипани от критики
ще бъдат ангелските светове
окончателно изтикани
или отново чудовища ще плъзнат
на демокрация летална
осветила франкенщайни
на въплътена слабост
обществата на спектакъла
в безкласовата си пародия
пазарът с невидима ръка
на мастурбиращ идиот и
автоимунна структура на допир
без усещане за себе си
фалиращ в идиотско наслаждение
консумираната проститутка
с външен акт кондомен
на неспазарим уровен
перверзните изкуства
на капиталистическия реализъм
с тайни спонсори и ментори
на надпартийна цензура
и комерсиални трикове
не си ли на пазара ти си никой
и абсолютното произведение
като абсолютна стока
и с абсолютното покритие
на търговската си неустойка
и в зоната на неразграничение
и неуговорено спасение
кризисният мениджмънт
в абстрактна стойност
ще въздигне всички рискове
относно дългове и фискове
фалиращи произведения
и свършили творения
и вечни песни и мониторинг
на всички духове блажени
и тези в неразположение
и както поемата четеца си поглъща
и свиня пояжда своето прасило
славата след Деня последен
ще погълне човешкото котило
под облака и вътре в океана
и без това да доведе
до видима промяна
светът ще си остане същия
и като Йона в утробата на кита
или в търсачките
на дигитални митове
безпаметно ще бедства
изплют обратно
в склоняването да хвалебства
посято тяло в тление
възкръсващо в нетление
в безчестие посято
заради благочестива слава
упълномощено в немощ
над силните
да преобладава
коктейли от безидейни
и анемични хроноси
разбъркани елейно
с дрогирани кайроси
в обърканите времена
и времената подравнени
с погазени закони
и законите втвърдени
мистични инсталации
в които вкиснати господства
дестилират слава
и като амфибии да се държим
ни принуждават
в плерома и пълнота
на минерални терми
и изсушени в паника
енергийни призраци
с паднали батерии
пред втория закон
на термодинамика
и в пълната безделност
изникващи банално
инструкции за живот
и смърт потискана анално
заради една последна авантюра
в последно шествие литийно
и в балотаж за празен трон
на който не царува никой
и чистият език
изхлузен от жаргони
привиквайки отново
обичайните си идиоми
в профанно щастие оголен
съншайн ваканция
на францискански орден
и в струване добро на всички
и в изкупуване на благовремие
ще потвърждава
краткосрочните си намерения
с последното число висящо
на декретираните липси
и имагинерни вземания
на разорени финансти
защото казано е
колко време Той негодува
срещу тези поколения
в сърцата заблудени
и в пътищата Му без да вникнат
и се закле в гнева си
да ги не допусне
в своята почивка
и в славата на чистата безделност
от всичко друго по-могъща
сияеща в безцелност
и в нея той гневи се
все едно че не гневи се
дори и „все едното”
(на гръцки hos me)
накрая е изчистил
в гнева със себе си съвпаднал
на огнен ангел
и в обръча от пламъци полазен
и възсияние на пълен Шабат
който не познава залез
в славата си безработна
и славата на вечен осми ден
когато през всички арки и абсиди
демони от сумата
на страстно тяло
ще излязат и ще видят
и ще венцехвалят
и пак ще се разпръснат
в неизходяща бъдност
и неприхождащо начало
в извънмерност
на меки връзки в нищожения
(да се чете Nichtigung)
настройващи се празнично
по-древни от идеята за свят
и древнопросияващи… достатъчно
16 юни 20011
28 октомври 2016
*In Girum Imus Nocte Et Consumimur Igni – въртим се в кръг в нощта, поглъщани от огъня (латински палиндром, заглавие на един от най-известните филми на Ги Дебор)
healing happens at times through chronos, other times through kairos
Посещения от Реалното
Когато прочетох фейка за Хитлер, че е прекарал остатъка от живота си в българския град Плевен, си казах – колко вярно все пак! Всеки град гъмжи от микрофашисти, ларвени субекти, планктон с отровен цъфтеж и т. н.
Всъщност, когато живях за кратко в Плевен в началото на 80-те, вечер след работа сварвах по опразнените рафтове на магазините само консерви от акула, а по витрините се мъдреше братската дружба на руските и полските водки, както го е казал К. Павлов.
При режима на Живков не можеше да живееш, където си поискаш. Но на офицерите им давали възможност да изберат някакъв град. Баща ми избрал първо град Сталин, после Плевен, за да му е по-близо да си оправя документите.
Градовете винаги са били нашия биографичен симптом, а при оня режим – откровени карантинни зони, което е почти същото. Симптомът е карантина.
Още като съвсем малко дете бях преживял подобна фейк–новина, че Ботев е намерен жив на преклонна възраст някъде из азиатска Турция. Дори ни накараха да викаме Ура на селския площад.
От Христос, през Ботев до Хитлер това е фантазия за изплъзване, независимо от какъв свят: свят на символна кастрация, на перверзия, на мръсни тайни, на темпорални шизофренности или банално скудоумие.
Може би фантазия на фалократи, мастурбаторни фантазии post mortem относно изгубения обект.
Но липсата на бинарно означаващо вече е усетена и се правят опити да я наваксат. Успехът на Дан Браун се състои в това – репрезентация на липсващото означаващо, жената на Христос.
Чудото от Фатима е най-популярният случай през XX в. за слизане на земята на майката на Христос – Дева Мария. Третото пророчество се смята за неразкрито и досега от Ватикана.
Нека да наречем това посещения от Реалното, невъзможното измерение.
Всъщност жаргонът ме е изпреварил: посещения от Отвъдното, което сякаш подсказва скрития теологизъм в понятието на Лакан.
По-рано това го вършеше Ванга, сега това се върши от уфологията. Но не само. Надеждата за изкуствен интелект, саморепликиращите се клетъчни автомати на Джон фон Нойман, събитието на Хайдегер-Бадиу и още какво ли не, ако трябва да покажем по-модерно виждане.
Но почти никой не говори за идиоматичното страшилище на езика, за неговия затвор, зад който прозира лагерната матрица на Агамбен и който автоматично ни превръща в обслужващ персонал.
Между интерпелацията на гласа и сталинската мощ на езика отчаяно се опитваме да разчистим място за нашето писане, écrit.
Сякаш неслучайно тираните са лингвисти и филолози.
Когато попитали Сталин къде да постави езика – при базата или надстройката – той не дал отговор. Лакан го адмирира за това.
В постоянното си заемане на място езикът е непредикативен. Сталин е знаел това. И Лакан.
Симптомите са проксита на езика. В симптома плътско-корпореалното и лингвистичното са каращисани и интерферирани до неузнаваемост, жило в плътта.
Постепенно обрастваме със симптоми и общуваме посредством тях, сякаш сме ветерани или доброволци на Червения кръст.
Езикът е хаптичното докосване без допир.
Нека да си представим несъзнаваното и езика в яростна взаимна захапка, също както в китайска идеограма.
Но всъщност става въпрос за перфорация на Реалното в символни редове: кастрация, Едип, обект-причини на желание, мълчанието на боромеевите възли и на влечението към смъртта.
И всичко това е в отношение към езика като неотношение.
Също както при събитието, и езикът няма своя герой.
Извън езика е психотичната пустота, където никой не дръзва да се задържи, освен диктатори и душевно болни.
Симптомът те кара да се чувстваш като чекнеща се танцьорка на пилон, но фактически той е опората на твоя живот.
Лакан описва наслажденията jouissances като неасимилирани късчета знание, които действат като симптом и карат хората да изобретяват митове относно своите произходи, тела, желания и т. н.
Неговите обекти са различни от тези на Мелани Клайн, нещо като генерични съставки.
Пра-обекти Ur-objects на желание и влечение, за които не си даваме съзнавана сметка: гърда, екскременти, урина, имагинерен фалос, гласът, фонемата, погледът и пустотата.
Всичко това малко прилича на каталозите на китайските императори, които привежда Фуко.
Това не са феноменологични цялостни обекти, а по-скоро имат нещо общо със желанието и наслаждението jouissance, инфилтрирани в тях.
Наслаждението е единствената субстанция, която Лакан признава. Наслаждението, това трансформирано от Лакан либидо на Фройд, е лубрикант за корозиращи онтологии и екзистенции, свръзка между тялото и езика.
Оbjet a обитава наслаждението като негов лимит на съзнателна интерпретация. Той свързва отделните лаканиански регистри – реално, символно, имагинерно – чрез симптома.
Езикът се инфлитрира чрез objet a , тези странни обекти като реални точки на пунктуация, около които се струпват артикулирани матрици на желанието.
Чарли Чаплин, глътнал свирката, е може би най-добрата илюстрация за външен, екстимен обект като най-интимното нещо в теб. Днес това вършат айфоните.
Трудно ли е да си го представим?
В идиоматичните български псувни и сексуални обиди има достатъчно фекалии, пикни, фантастични сношения с частични обекти, които да илюстрират по-горното.
Псувните съвсем не са безобидни. Те са точкуване на Реалното. В повечето случаи под формата на умишлени прекъснатости и свиване-диерезис, пропуски и ретардации, цветисти синекдохи, чрез които се внушава цялото.
Натъкваш се на нещо неразбираемо и псуваш пред стената на Реалното, стената на плача. Маркираш неволята с дискретни междуметия и дефиксирано ломотене, малки порции вулгарни фонетични шумове и пръски от яд, перфорирани цинизми, с които се бомбардираме ежечасно.
Или лепенето на прякори като друг вид перверзно общуване със симптоми.
Това е българският отговор на Реалното в чист вид.
Псувните са българското несъзнавано пар екселанс. Там се издаваш, като скриваш, и обратно. Там си в стихията си, която всъщност е неотстранима зависимост.
И това е само началото – на фалшификации, доноси и клевети, шантажи, корупция, социопатия, ажиотажи, масивни злоупотреби с българското писане и екзистенция.
Но зад всичко това стоят фантазиите за изплъзване. Фактически фантазии на невъздържание – позволено ти е да бъдеш безнаказан мръсник.
Както преди това си бил безнаказана жертва на тоталитаризма.
Обект-причините на желанията се изместват незабелязано, алтернатори на фантазията като поддръжка на реалността.
Докато тоталитарната фантазия за затваряне и анулиране на неусвоими елементи е равносилна на лагер, затвор, клетка и т. н., сега неусвоимото демонстративно се излага на показ.
Това е разликата между лагер и спектакъл, една проста врътка.
Насърчават те да станеш волонтир на ексхибиционизъм, както някога са те принуждавали да ходиш по манифестации.
Насърчават те да се включиш в перверзните забавления с педантично фиксирани правила, както на времето се е кандидатствало за партиен член.
Нищо не е загубено, дори провалът може да се преобърне в евтин триумф.
Затрупват те с наръчници от трикове за безопасен секс и как да станеш богат, както някога с идеологическа книжнина.
Не можеш да определиш кога животът ти е провален, но Хитлер в Плевен те изпълва с непризнавано наслаждение – дори и най-големият злодей се е измъкнал, прекарал е спокойни старини.
Когато погребвахме баща ми, един от вуйчовците ми, който никога не губеше чувството си за хумор, се опитваше да разсее потиснатите роднини: Във всяко село има по един столетник и защо това да не съм аз?
Фантазията за изплъзване е повсеместна, особено щом се касае за безнаказано измъкване на бандити, както е повсеместна и пословичната конспиративност на симптома навсякъде, където има социален живот.
Когато Честъртън се отзовава за християнския морал като най-тъмната конспирация, очевидно е имал нещо подобно предвид.
Конспирация и изплъзване – това е джойнт-симптомът, с който политическите върхушки се дрогират в обсесивни церемонии.
Веднъж видях по телевизията двама поамериканчени в спор кой има по-здрави топки.
Топките – какъв прекрасен частичен обект!
Светът неизменно клони към злото в сублимираните си клоунади – войни, спорт, секс, зрелища – светът се наслаждава по най-идиотските начини и не иска да знае защо.
Когато държавата изгуби монопол над насилието, то се завръща като изтласканото под формата на немотивирани изстъпления и всеобща криминализация.
Или както лично чух от устата на Живков при един от последните му приеми в Бояна – Ще видите, че сега ще избие мръсната пяна!
Именно, неусвоимото нищо, анихилиран обект, при оформянето на симптома.
Изтласканото и завръщането на изтласканото са едно и също пенесто нищо, в което откриваш това, което самият си вложил в него.
Натрапливо повторение като репетиция на влечението към смъртта и в неговата накъсаност изникват зловещи фигури – Хитлер в Плевен и навсякъде по света.
Закодираното от държавата насилие е симптомът, с който се забавляват дисиденти, угояват се с него, без да подозират, че това е орална страст.
Но и в най-простия случай, когато някой каже – да ти го туря в ушите – несъмнено става въпрос за симптом на умишлена глухота, който трябва да бъде разобличен с находчива псувня.
Турянето и вкарването са толкова изобретателни в псувните, че моят пример е направо дразнещ.
Фантазиите изобретяват обектите на Лакан, облечени в някаква привидност, семблант, за да бъдат възприемани. Те са особени обекти, сбъркани и нелепи, точно както в псувните.
Симптомите идват от бъдещето, някъде отвън. Те са на стенд-бай и празните креатури ги ползват, усвояват и отричат по собствено усмотрение.
Да извлечеш неуловимото от недопустимото, както казва един от героите в английския филм „Декан Спанли”, един изтънчен филм за декана, който си спомня предишния си живот на куче под въздействието на токайското вино.
Светците на влечението винаги са били свързвани с екскременталното. Примери колкото щеш от Достоевски до актуалния все още сериал „Младият папа”, където на Лени Белардо му доставя необяснимо удоволствие да пере лайняните пелени на бебето, родено във Ватикана.
Екскременталните забежки на Хитлер правят ли го светец на влечението? Тук дори психоанализата губи своята репутация в опитите да сведе всичко под общ еквивалент.
Днес всички говорят за аналното влечение на капитализма да трупа и акумулира, но защо това влечение липсва при комунистическите фантазии? Отново проблем.
За това, което сега наричат фейк и пост-истина, Лакан ползва неологизма poubellication (publication). Да направиш боклук от буквите, прибавен вербален боклук в коша за боклук.
Неслучайно Маккензи Уарк започва книгата си за дизинтегрирания спектакъл с огромното Саргасово море от пластмасов боклук насред Пасифика.
Затънали сме в боклук и опитите за аскеза и абстиненция изглеждат не по-малко подозрителни. Примерно, когато питат Хайдегер в присъствието на Агамбен за живота на Аристотел, той отвръща – това, което може да се каже е, че се е родил, живял и умрял.
Или пък разговорът на Хайдегер с Целан в присъствието единствено на шофьора – какво са си казали не е документирано. Твърдят, че същото, което и в публикуваното посмъртно интервю в Шпигел. Всъщност имаме работа с нацистките или антисемитските симптоми на Хайдегер, от които се е стараел да се изплъзне на всяка цена.
Всички сме на ръба на poubellication, боклук-ация: публикация.
Постмодернистите прекаляват именно с това, което върша в момента – как да вкарам белетристичен трик в боклукчивата новина за Хитлер в Плевен.
По ред незнайни причини темата за фашизма става актуална и в България точно през 80-те, благодарение предимно на известната книга на доктор Желев, която за съжаление така и не прочетох никога, но също и в поезията на много официални поети на режима, където интригуващото е метафоричното изместване или дисплейсмънт на темата, което сега налага да говорим за симптоми.
Симптомът е означаващо за изтласкано съдържание от съзнанието, но изтласкването е в зависимост от контекста. Тоталитарният човек изтласкваше различно от днешните, ако изобщо това му е минавало през ума.
Живков сравняваше перестройката с тайгата – върховете се клатят, отдолу е тихо.
Психоанализата смята обратното – Acheronta movebo.’ If I cannot move Heaven, I will raise Hell.”
Психоаналитическият дискурс присъства във всички останали, но това съвсем не означава, че задвижва ада под тях, както очевидно смята Жижек, но не и Лакан.
Съзнанието днес е интериор на медийни или идеологически стандарти, зад които не се крие нищо, освен самото нищо на света в кипежа на мръсна пяна и сгрешени фантазии.
Симптомът – символ, записан в пясъка на плътта и върху булото на Майя, символ, който участва в езика със семантичната си амбивалентност. Но той включва неизменно дискурса на Другия в секрета на своя шифър.
Симптомите като първичен език на символи се разпукват в твоето тяло посредством споделена икономия на гласове и несъзнавани картини в прогресиращ процес на травестия.
Хитлер в Плевен, Ленин в Полша, или ранното ми детство в град Сталин са такъв първичен материал.
Несъзнаваното не в нас, то е между нас, то е винаги някъде другаде, посещение от Реалното, Great Outdoors.
Несъзнаваното нахлува през пунктуацията на езика, по-стряскащо от летяща чиния.
Симптомът е това в теб, което е повече от теб и се стреми да те разруши.
Ние попиваме конзистенцията му на тъмно просмукващо се наслаждение, сякаш сме в симулатор, докато стъпваме върху трупове на удавници. Хората мрат като мухи около нас и какво от това? Влечението към смъртта задава екзистенциалното равнище на живота.
Влечението винаги си знае работата и не допуска някой да му се бърка. Влечението обитава Acheronta movebo, без да се нуждае от клакьори. Там потъват изгубените обекти на желание и самата загуба се превръща в обект, около който влечението кръжи безцелно като сомнамбул.
Но там е и краят на психоанализата, край на всички възможности за край.
Психоанализата е смърт. Смъртта е психоанализа.
Лакан има теория на обогатен симптом sinthome.
Примерът тук е Джойс.
Същият, който за да не изпадне в откровен психотизъм, поиска да замени имената на бащите с фигурата на артиста. Дъщеря му Лучия – името етимологично означава светлина, богиня на светлината, – казват, не е успяла да избегне този капан, и нейният психотизъм несъмнено е свързан с името на бащата.
Така писането на Джойс среща на границите си objet a, дъщерята Лучия в психотичен мрак. Не само за джойсоведите, но и за самия Лакан изборът на името Лучия и фактът на нейната психоза са улики за енигмата, която представлява нейният баща.
Намирам го за пресилено, както вероятно е пресилено и това, което се старая да извлека от Хитлер в Плевен – може би отмъщение за неизвестната младост, която преживях там.
Нашите епифании и озарения най-често са тривиални вулгарности.
Младостта е странна парализа, причинена от лошата работа на имагинерните и символни диференциали.
Симптомите все още са неразчленен планктон, флорална маса, симбиотични клъстери със заблуждаващата визия на живописност.
Всичко е свежо в твоите очи, дори очевидните гадости, на които ще се натъкнеш.
После неусетно прехождаш в царството на символните статути и фетиш-обекти, един от които са самият ти.
Веднъж в писателското кафене един тип ме загледа и каза: Няма такъв случай.
Моля! – не схванах аз.
Няма такъв случай някой да не е бил манипулиран, допълни той и се отдалечи.
В случая бях третиран като симптом.
Всички се съобразяваме със съответния символен режим, превръщаме се в негови неумишлени агенти покрай откровените доносници, лакеи и ченгета.
Възможно ли е да отблъснем и отхвърлим този режим на легални фикции, спасяващ ни от клиничния психотизъм, докато скришом изтискваме нещо от симптома, както се стиска гнойна пъпка или както котката се пощи на припек?
Символният режим те притиска да лъжеш, понякога да лъжеш чрез истината, защото такава е природата на този режим. Както Чаплин си глътнал свирката, глътнал си си граматиката – това е твоят обект-глас.
И това няма как да не се отрази на твоето писане.
Желанието да извършиш предателство спрямо писателския занаят изниква едновременно със самото писане, както суверенност се харчи заедно с узурпация и както цивилизацията с варварство.
Ние сме съзаклятници в илюзията на трансфера и дори в психотизма на контра-трансфера – един блинк в очите, един туист в жеста ни издава фатално.
Инертните енергии на наслаждението-либидо, атрибутирани от Лакан към Реалното, конституират болезнения мълчалив симптом като обратната страна на означаващото – означаващото вдъхва живот, симптомът сочи към смърт и екстимност като интимно отчуждение, извиращо сякаш вътре от самите нас.
Изкуството е сублимирана холофраза, с която се надяваш да пробиеш покрива на света или да раздвижиш глъбините, но накрая се оказва, че това е свирката на Чарли – ти си разцепен субект на изгубеното желание.
Инфантилното наслаждение на махленските деца да произвеждат прякори е само началото на играта, когато несъзнаваното захапва езика и го изкълчва в съвсем небезобиден жаргон.
Или както когато торсионната трансмисия на симптома продупчва и изпилява плътта и превръща татуираното животно във велик диктатор или смешник, все едно.
Социалната връзка, този злощастен лубрикант, трябва да бъде поместена на фундаменталното равнище на наслаждението-трансгресия, чиито корупционни ефекти плуват по повърхността.
Но аз казах, че Лакан приема несъзнаваното за нещо външно, изфабрикувано от езикови практики, утилизация и аранжимент на думи и означаващи, както се утилизира склад с боеприпаси. Известно е как свършва всичко – взрив, катастрофа, бедствие, травми и жертви.
Хитлер в Плевен сякаш утилизира точно такъв травматичен ефект, връщане на изтласканото като фантастична измислица.
Обществото се състои от ритуализирани инстанции на наслаждение за предоговаряне на симптоми.
Когато си възмъжал, договаряш своя симптом, сам си лепваш прякор, нещо като езиков тик, или търсиш примирие с чуждите симптоми и тикове.
Ставаш разпознаваем – само каква заблуда! Фетишът е приетата от всички лъжа.
Така се формира поведението на едно поколение, чиито песни, татуси и жаргони сякаш нямат друга цел, освен да покажат колко демодиран е афродизиакът на предишните.
Фактически това е несъзнавано позициониране спрямо името на бащата, за да се произведеш в баща на името.
Симптомът е съучастничество, съзаклятие с Другия в комични шифрограми, каквито са си обменяли германския и австрийския генщабове във вица, разказан от Жижек.
Германците пращат телеграма: Положението е сериозно, но не и катастрофално.
Австрийците отвръщат: Положението е катастрофално, но не и сериозно.
Това са нашите симптоми като нелепи холофрази – като на онова любезно шофьорче от Плевен някога, което се заплете в обясненията си как да стигна до нефтозавода и приключи неочаквано: После вървиш все направо на пууууутка му майна!
Това е отговорът на Реалното в чист вид, докато се клатим по ръба на пустотата като дрогирани саламандри.
Изкуството е начин да обитаваш като субект на несъзнавано желание и да декорираш пустотата като сървайвърска акция. Тоест, младият Хитлер като художник във Виена.
Реалното, което се връща в симптома посредством сингулярно писане или вулгарни обекти-холофрази-псувни, фактически задоволява правото на свръх-аза да се наслаждава в символното поле с повече или по-малко имагинерни фантазии.
Всеки има право да се наслаждава на своя симптом. И сега това е станало задължително, както идеологическите директиви някога.
Finnegans Wake е блян, енигма на означаващи, мълчанието на jouissance, както се изразяват джойсоведите. Несъзнавани означаващи мрежи, които сякаш изплитат своя автор на дистанция някъде отдалече. Аз не съм поет, аз съм Поемата.
Лакан е харесвал Джойс заради опитите му да разбие академичните митове и конвенции, да направи боклук от буквата, litter of the letter, poubellication.
Но най-вече го е харесвал за способността да преживява симптомите си с чистата сила на думите.
Неговият дискурс е на контингентното, казва Лакан.
Голямото му желание да бъде Артист е допълнение, някакъв вид objet a на sinthome .
Симптомите са пратеници на Реалното, неподчиняващи се на законите на разума, но на които несъзнавано се подчиняваме без да го знаем, и това има нещо общо с нашето минало, история и битие.
Едно отсъствие на знание като Реално присъствие, което ни тласка да пишем отново и отново и да запълваме луфтове, докато се разпростираме в псувни и идеология. Добре дошли на острова на копрофилите!
Днес нашите жизнени опити не само са се отделили от нас, те направо са ни отнети посредством медийните ефекти на интерпасивност.
Ако не чукаш нещо като плейметка, това е срамен опит за несподеляне.
Ако пътуваш в автобус, а не със собствена кола, това е срамно изживяване.
Ако не печелиш много пари, това е унизителен опит.
Ако си възрастен, възрастта е дискриминация, лишеност от всичко.
Хитлер в Плевен ли – това е невъзможната конзистенция на един симптом, блуждаещ в пустинята на Реалното, и защо да не го прихванеш и ти?
Пълната случайност и условност на една екзистенция трябва да намери заместители, субтитут, опора, дори това да е предимно в негативна форма.
Ти си това, което мразиш, казва Лакан.
Реалното е неработещо и незаконно, кълвящо бутафорните стени на нашия психически затвор, както птиците на Хичкок, тази манифестация на наказателен свръх-аз.
Изпитваме безпричинен тревожен страх, чужди на самите себе си, погнусени от това в нас, което сякаш е привнесено от някой друг, подчиняваме се в неподчинение, разположени в неразположение – клонинги на Реалното, както се изразява Ларуел.
(Национал)социализмът бе перверзното предложение как да се избавим от екзистенциалните си тревоги, от модерното, нестандартното, мръсното, съпротивата, стачките, дори и земетресенията, които приемаше за компрометиращи, само за да скрие расисткото си наслаждение.
Тоталитаризмът наглед поощряваше към законност, съдружие, реализъм. И точно в това се състоеше ужасяващият му семблант, привидност, без който симптомът изобщо не съществува. Тоталитарният симптом превръщаше хората в живи мъртви, те едва се движеха и работеха, след като перверзните обекти на желание им бяха забранени.
Сега хюбрисът е станал норма. Сега всеки трябва да се научи да се наслаждава на своя идиосинкразен симптом.
Симптомът не може да се премахне, защото с него рухва и всичко останало. Но можеш да извличаш наслаждение, капка по капка, мизерно, идиотско, мастурбаторно наслаждение.
Дори Жижек напоследък се е загрижил дали не трябва да се включи в комунистическата хипотеза възмущението, несанкционираното, трансгресията.
Лакан изобрети своите холофрастични матеми, отнесени към логиката на нелогичния симптом. Те са в услуга на сингулярността на субекта, казвайки нещо универсално.
Матемите са преносители на загадка, те са ъндърграунд на математическото, което прави математическия език непредикативен като всички останали езици.
Матемите са експресии, а не решения. Да ги наречем яйца на Колумб, един философски трик, където апориите и парадоксите се оказват самото си разрешаване.
Матемите със своите букви демонстрират наслаждението на Реалното, където математическият език крие и разкрива блокажите в себе си.
Тук това вършат предимно псувните, но целта е същата – да се отвори другата страна на живота, амбивалентните норми, unheimlich странности и зловещност, неудоволствие и терзания на цивилизованите животни.
Наслаждението е пратеник на Реалното, единственото посещение на Реалното.
Лакан е този, който е схванал, че само Джойс е схванал това, и дори му е прикачил прякор – Джойс the synthome – нещо като симптом с обогатено съдържание.
Нищо, че казват, че семинарът му за Джойс е провал или полупровал.
Моето младежко обожание на Джойс все пак намери някакъв израз, когато написах пастишите Бдение над Финеганю, пуснати с много зор в един вестник.
Спомням си, че тогава ме срещна един писател, днес покойник и забравен напълно, който ми каза: Златанов, снощи слушах Пиер Жув по Би Би Си. Аз не разбирам нищо, но той каза, че твоята интерпретация на Джойс е коректна.
Още тогава схванах, че това е един невъзможен комплимент. Точно тогава, през мрачните 90-те, когато се превръщахме в разорени обитатели на разорена държава (изразът е на Джойс).
Джойс-Фройд – ирландецът се е забавлявал с тази етимология на съвпадение в имената им.
И двамата ни донесоха чумата, това са истинските емигранти, пратеници на Реалното,
Веднъж в Охрид един македонски писател ме побутна в гръб и ми каза: Народно събрание, което е употребил Джойс, е име на цигарите Парламент.
Бях сигурен, както бях написал в едно малко есе, че на въпросното място, където е единственото споменаване на нещо българско, Джойс бе струпал имена на парламенти – тортинг, райхстаг, а нашето събрание бе изписано на руски Народное собрание.
Не, не, това е име на цигари – продължи да настоява македонецът, който освен всичко друго се оказа и преводач на Елиът и Паунд.
Да, наистина има такива цигари. Цигарите Sobranie са на английска фирма за руския пазар и направени по руска рецепта, както всеки може да се увери в Гугъл.
Македонецът се е надявал, че ми сервира българския симптом като непростима грешка, но всъщност демонстрираше расисткото си наслаждение под формата на цигарена кутийка, по-точно на един бранд, от който самият страстно се е нуждаел.
Никой от двамата ни не бе прав. Самото производство на закони и идентичности, на легални фикции, е условие за възможност за наслаждение, превръщайки го в политически фактор.
Същото, което Джойс се е стремял да разруши в психотичната си фантазия за изплъзване под друга форма на осмислено наслаждение с интелигентен дизайн. Тоест, това, от което се нуждаем не само тук.
Не гледайте как идеологиите – тоталитарни, демократични – произвеждат смисъл, а как се наслаждават.
Кажи ми кой е твоят фетиш, за да ти кажа кой си. Съветите на такива като Жижек сигурно изглеждат перверзни, перверзия на перверзията може би, но в случая той е прав.
Само по този перверзен начин Джойс беше моят биографичен симптом или фетиш. Декоративен, както ще заподозрят ония от ордата с автентични симптоми, българи, македонци и кой ли не.
Освен всичко друго, перверзията за Лакан е игра на думи – пер-версия, преобръщане на името на бащата.
С какво ще сменим тоталитарните бащи – в това е проблемът.
Трябва ли да пледирам за перверзия в чист вид?
За възвишената неспасяемост на писането с бранда на Джойс.
Всички тези ритуализирани инстанции за групово наслаждение – държави, партии, мафии и т. н. – се компрометират и разпадат, но пилонът, около който танцува голата Артемида, продължава да стърчи.
Събитието-истина-наслаждение Артемида ще избере нов Актеон, за да го разкъса с насъскани хрътки.
Защото наслаждението е форма на травматично забавление, стремящо се да надхвърли параметрите на живота.
То засяга едновременно либидото и влечението към смъртта, либидо и агресия не като антагонистични сили, външни една на друга, а като възел. Мълчанието на боромеевия възел като разнищваната опора на гласа.
За Ницше законите някога бяха политическа форма на отмъщение.
Сета законите са политическа форма на наслаждение, настоявам на това.
И казаното от Агамбен, че един ден ще си играят със законите като с детски играчки преобръща месианизма на това изявление превратно.
Законодателите под хаштага Кой очевидно са схванали преди нас как да се забавляват по най-идиотския начин.
Наслаждението е пътят към смъртта.
Хитлер и всеки диктатор повличат към това летално удоволствие, обект а на първичен мазохизъм, от който ръфаме всички, докато деменцията на садизма не ни залее с мръснишка пяна.
Само в този смисъл може да се говори за неизкоренимия ларвен фашизъм, за Хитлер в Плевен – надявам се да бъда разбран.
Сега масите се къпят в ресентимента си към наслаждаващия се Друг или Кой, сякаш само за да скрият трансгресивния закон на своето свръх-его, този паралакс на наслаждение, който ги кара да се кълчат и раздират вътрешно. Защо да не съм аз?
Класовата борба за надмощие се е изродила в конкуриращи се наслаждения. Господарят е подменен с анонимна перверзна инстанция за доставяне на наслаждения.
Опасните идеи трябва да се поднасят с интелигентен дизайн. Имам предвид Агамбен, разбира се. Неслучайно преводите на книгите му са престоявали с години в Зуркамп, което минава за интелектуално издателство.
Биополитическото измерение, откривателството на което приписват на Фуко, но фактически италианецът е важният му застъпник, и до днес изглежда съмнително. Показателни са усилията на Дерида да го деконструира като фалшива опозиция между bios и zoe.
Доколкото знам, Лакан не предицира наслаждението като биополитическо, не защото е изостанал от модата, а защото го смята за по-първично. Всъщност той смята, че наслаждението не съществува извън сурплус-ефектите на „винаги в повече, тоест по-малко” в един свят, където нищо не е наред, един свят в декомпозиция.
Не е възможно да разчетеш несъзнаваното на един текст, но симптомът може да се проследи, който винаги е със структура на метафора.
Задачата, която ни поставиха такива като Джойс и Лакан, е да третираш Реалното чрез символните диференциали, а не обратното, тоест да оправдаваш символния си идиотизъм със задънената улица или дедлок на Реалното, като второто винаги свършва в жалки оправдания – така стояха нещата, не можеше да се направи нищо, такова беше времето, хайл хитлер, червено знаме, вей се.
Фашизмът и тоталитаризмът искаха да премахнат симптомите, както и принадената стойност, един друг компрометиращ излишък, и така се провалиха безславно.
Страстта по Реалното е точно това – стремеж за директна реализация на идеи, напълно и безкомпромисно. Пред ужаса от изтребление, холокост и Endlosung светът предпочете да се откаже от каквито и да било идеи.
Капитализмът е точно това – презрение към идеите, независимо с интелигентен или вулгарен дизайн.
Като по правило приписват на диктаторите перверзии. Но какво означава перверзия в смисъла на Лакан? Тя е знание как да обслужиш наслаждението на Другия. Перверзният върши това, за което невротикът може само да си мечтае.
Дали това е обяснението за сполучливия трансфер между Хитлер и една цяла нация може би никога няма да се разбере.
Сега перверзният доставчик се е сменил – наистина ли?
Киркегор пише някъде за един Далай-лама, който имал навика да сервира на поклонниците собствените си екскременти върху сребърен поднос.
Също както симптомите, и перверзията е неотстранима – това е урокът на психоанализата.
Трябва да свикнеш със симптома и да се научиш да му се наслаждаваш.
Пред стената на Реалното – всеки със своя симптом, всеки със своя дерт, както казваше моята баба.
Ето как homo sacker се превръща в homo sucker, в груб превод безнаказаната жертва морфира в консуматор-гадняр.
Сега имаме същата посредствена държава като при режима на Живков, същото външно финансиране и чужди влияния, илюзията на трансфера за нови съюзници и благодетели, кастрацията на валутния борд, същите посредствени празни креатури, които се примъкват тук и там и се ослушват, и един идиотски език без интелигентен дизайн, мафиотски език пар екселанс. Същите посредствени мозъци, които не мислят за нищо друго, освен за титли и грантове, поръчкови писатели и конформистки съзнания.
Инерция на повторението ли?
РЕставрация, РЕпетиция, РЕсентимент – великата РЕпублика на РЕволвиране без революция.
Но е възможно, възможно е да излезем отново от депресията, тази демократизирана меланхолия, която някога приписваха на монарсите с болни души.
Възможно е да напуснем острова на копрофилите и да се отправим към артистичните острови, които Славейков ни завеща.
Възможно е да създадем един непрезрян български свят.
—
Джойс разруши писането, но не и книгата като обект-фетиш.
Има ли връзка между Джойс и Хитлер?
Да, ирландецът сериозно е смятал, че с нападението си на Полша Хитлер умишлено цели да развали впечатлението от публикацията на Бдение над Финеган, с което истински е ядосвал жена си Нора. Нора-Гласът, както я е наричал.
Светът е собствената си параноя без изход, освен ако не го съчиним сами.
Да помним, да преработваме и да трансферираме този горчив урок – демистификаторите са преносители на една мистификация пар екселанс, както лаканианските матеми пренасят и препредават колумбови яйца, които най-вероятно са запъртъци.
За далай-лама да не говорим, неговото искрено послание всъщност е законспириран коан.
Писатели като мен не могат да лъжат, но това съвсем не означава, че са способни да кажат истината. И аз знам какво говора – наистина ли?
Но все пак има смисъл, осмислено наслаждение, да воюваш за минималното различие между истина и фалшификация, да извличаш неуловимото от недопустимото, нали?
Има разлика между Артемида и танцьорката на пилон.
Б. а . Този текст е написан без институционална или грантова подкрепа
Нощни плажове 