ПЕТРОХАН

Капитализмът не забранява, а принуждава да говорим.

Имплантация на перверзията в самото средоточие на социалното тяло, в механизмите на културно производство – в бълг. случай производство на некултурна фантазия

Сексът е дигитализиран, оцифровен. В подкаст броудкаст, накратко радиовечеринка.

Имплантация  на перверзия между социална норма и сексуална аномалия

Такава сексуалност проличаваше в образите на истерична жена, мастурбиращо дете и възрастен развратник.

Фуко: нашето общество не е репресия на секса, а неговата експресия.

Признания на плътта,  книгата на Фуко не е преведена.

 Паралелно с това Фуко подкопава репутацията на психоанализата като инструмент за освобождаване на секса; психоанализата се оказва една от властовите стратегии – „процедура на признание“, конфесия, изискваща от секса саморазкриване: вярно, вече не под лупата на хирург, не на легло в психиатрична болница, а на гостоприемна кушетка в затворен кабинет.

Властта изпитваше и усъвършенстваше механизмите за следене, потискане, принуждаване към изповед, като беше убедена, че в сексуалността се крият ресурсите на тайнственото друго, и разкриването на тайната, зашифрована в секса, ще отвори на властта познание за самата нея, за нейната тайна.

Сексът беше конституиран като залог на истината.

И смъртта – също залог, тя не подлежи на сублимация, дори  не е и  репресивна десублимация.

Жалко, ако мъртвите от Петрохан са приели всичко това буквално.

Власт-знание се нуждае от антидот. Жалко, ако този антидот е МВР.

Управлението е невъзможно

Преподаването е невъзможно

Психоанализирането е невъзможно

Това са думи на Фройд, последната бариера.

 Само че какъв антидот?

Само ако разберем съществуването на всички човешки същества като принадлежащи към един и същи свят, тогава можем да се съпротивляваме на реда на капитализма и парламентаризма, който използва процеса на глобализация за въвеждане на различия, основани на изключване и неравенство. Друга версия на тази теза може да се намери при Жил Дельоз, който твърди, че връзката между човешкото същество и света е била разрушена и че в определен момент на модерността сме престанали да вярваме в света около нас.