СИМПТОМЪТ

Както жената е симптом на мъжа, така мафията е симптом на обществото, заместител на липсващата социална връзка. Една компромисна формация, където си дават среща нормалност и перверзия. Това обяснява афоризма, струва ми се, на Адорно, че при капитализма всичко е нормално, освен самия капитализъм.

Коя е новата нормалност на симптома? Отговорът е на Кафка – капиталът е условие за света и за душата.

Мафията е перверзия. Всички сме мафиоти, защото сме лишени от средства да поддържаме социална връзка. Сведени до неизлечими пациенти.

Надценените животни обменят възгледи в спектакли на жертвеност. Тези спектакли са станали мафиотски.

Загубата, която  създава  истинската социалност в спектакъла на жертвеност (Julie Reshe) е присвоена от мафията. Ние не забелязваме най-очевидното – криминалното Нещо, с което бе зачената демокрацията. Смятаме, че е поправимо. Но то е непоправимо.

Това няма ли най-после да спре? Не се ли питаме точно това в повторението на травмата, която не спира да се записва, простия механизъм на влечението към смъртта, изначалната негативност.

Симптомът е начин да се наслаждаваме на несъзнаваното и тъй като никога не се разпознаваме в това несъзнавано (ние всички ме пролетарии, лишени от собственост),  симптомът винаги идва от бъдещето.

Агамбен търси  теологични причини за твърдението си, че капитализмът е най-анархистичният строй. Бог е изначален, но Синът… все пак има баща. Той също е анархос, така се решава диспута с арианството. Случило се е в Сердика през 375г., рождената дата на капитализма.Звучи нелепо, все едно да твърдиш, че в православието е залегнала негативна теология или че bg litter-ататурният метаболизъм страда от анорексия.

Ритуалът ни среща с нищото на симптома, който ни обединява.

Сблъсквайки се с глобализацията на търгувания jouissance и по този начин със стандартизиран излишък на jouissance, идентификацията със симптома изтъква особеността на jouissance без носталгично прибягване до ценности от/на миналото, които са станали безсилни (Colette Soler).

Има ли литературна мафия? задаваме винтидж въпроси, докато се наслаждаваме в концептуалния затвор на стойността-симптом, в шиболета на самоизличаване. Ресентиментът е негативно наслаждение.

Литературата е задържащата се пустота от неуспеха на своето представяне

под формата на стандартизирана игра. Мафиотска игра. Нали все пак тя е Реалното на желанието. Литературата е съставена от дупки и изтривания (Лакан).

Дамата поиска

Тръбата  й да излижат

Не уточни коя