Розенцвайг казва в The Star of Redemption: “Една равинска легенда разказва за река в далечна страна, която е толкова благочестива, че спира да тече в събота (Sabbath) . . . Но Бог не дава такива знаци [или неща? Zeichen]. Очевидно е, че бог се стряска от неизбежния резултат: че тогава именно най-малко свободните, най-страхливите и най-слабите ще бъдат “най-благочестивите”. И Бог очевидно иска за себе си само онези, които са свободни”.
Българското правосъдие в случая с гражданството на Кирил Петков се държи като благочестивата река.
И резултатът е стряскащ. В най-правовата, но всъщност правоверна държава, където откровени престъпници остават недосегаеми извън закона, подсъден ще се окаже само този, който е гражданин на света.