Хегемонията на финансов капитал днес се представя като биовласт и като глобална имперска сила.
Но това не се третира като дисциплинарно принуждение, а по-скоро като ревизия на индивидиуалните свободи, избори и инициативи.
Третото явяване на капитала – като общество на дизинтегриран спектакъл
Трансформацията е резултат на множество условия.
Преди всичко трансформации в труда, в постиндустриалните условия за производствена валоризация и хегемоничната поява на конгнитивна производителна сила.
Когнитариатът като нова субективност на труда изисква неавторитарна организация, поне не в грубите й проявления, един офисен мениджмънт, внедрен заедно със съответната литература.
Когнитариатът не е само западен феномен, той прониква и тук, особено при младите поколения.
Много от активностите се пренесоха в сферата на услугите, търговия, туризъм.
От руиниращата социалистическа индустрия оцеляха само отделни
заводи и предприятия, отделни енергийни мощности.
Оплакването на разрухата е приключено, един нов офис-дух и морал е на път да преформира ситуацията.
Този биополитически бекграунд е фрустриран от неизлечими дефекти и монополни доминации.
Нематериалният труд, разбира се, не е само когнитивен, към него се приспадат и всички тези мошеничества и спекулации в един комичен зловещ паралел.
И все пак биополитическият аспект на икономически и културни активности е очевиден.
Ако не точно нематериален труд и когнитариат, и тук голяма част от работната сила е случайна, мобилна и флексибилна, на краткосрочни, непълни и дори еднодневни договори.
Прекариат е в по-голямата си част и трудовата миграция.
Неравностойност в постиженията, където действат скрити привилегии и облагодетелствания, внушаваната вина и срам пред собствената ти мизерия и непосилни кредитни задължения – при по-младите всичко това не е такова непосилно бреме както в началните години на демокрация.
Дори не е характерно за техния стил на мислене и живот.
Но тези биополитически натрупвания и когнитивна валоризация, в каквато и слаба форма да са проявени тук, в глобален план се подчиняват на доминацията на корпорации, банки и на глобалното управление на социална рента.
Финансовият капитал узурпира благосъстояниета на цели държави и приватизира публичните достояния.
Този капитал излъчва и послушни правителства с рестрикции на социалните фондове и политики на оскъдицата.
В Щатите този процес е още по-мощен и насилствен, сингулярен екстремизъм на искейпистка империя, загрижена за щастието на своите граждани, но всъщност за една незначителна част от тях.

Българският капитал е паразитен, от феодален тип, неспособен да организира общество за печалба, а разчита на пасивното улавяне на социална рента чрез данъчни хитрини и освобождаване от такси, на какви ли не облекчения, фалшификации и облагодетелствания, като бремето се прехвърля неизменно върху бедните.
Откъде идва самочувствието на администрация и замогнали се прослойки? Те просто знаят, че навсякъде по света е същото.
Дори освежителните нотки на нова бизнес-менталност и стил не са способни да разведрят дълбоката депресия.

Но парадоксът е, че колкото повече прекариат (дори бог е такъв, според Ватимо), толкова повече синекура.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s