Kein Sterbenswort,
ihr Worte!
Non una: parola,
o parole!
INGEBORG BACHMANN

Saying, Keeping Silent, and Showing: Notes on a Scandal in Frankfurt

Можем ли изобщо да си представим разрушителния потенциал на днешния “извънреден капитализъм” (“emergency capitalism”)? Социалната архитектура на системата за производство на стоки – която, както пише Валтер Бенямин преди повече от век, е истински религиозен култ, който, като такъв, изисква човешки жертви – преживява такова крайно неразположение, че само бруталната касапница на “справедливите войни” може да прикрие разпадането на нейния модус операнди. “Справедливите войни” на демократичния Запад действат като моралистки щит срещу “враговете”, които Западът съзнателно е отгледал или създал чрез безмилостно потисничество. Такива “врагове” никога не липсват, именно защото потисничеството никога не е спирало. Но още по-важно е, че тези войни са магнит за създаване на кредити. Те са умишлено задействани, за да може от компютърните екрани в системата да се изтеглят все по-големи количества ликвидност. В това отношение не бива да изпускаме от поглед факта, че днес повече от всякога политическите лидери, военните организации, разузнаването и контраразузнаването, координиращи военните игри, са повече или по-малко “оценявани” като стоки на пазара на капитала.

Към 18 октомври 2023 г. общата сума на щатските долари в обращение в целия свят е 2,324 трилиона долара, а държавният дълг на САЩ е 33 трилиона долара и продължава да расте. Дори интуитивно само това би трябвало да обясни защо предстои всеобхватна криза на ликвидността, което означава, че трябва експоненциално да се заемат още дългове. Нещо повече, когато повишаваш цената на дълга, без да имаш средства да го платиш, неминуемо ще трябва да измислиш причини за създаване на синтетична ликвидност чрез централната банка като “кредитор от последна инстанция”, поне за да покриеш обслужването на този дълг. Това е парадоксът на нашето време: икономика, основана на дълга, която се нуждае от още дълг (и причини за генерирането му), за да се преструва, че може да се изправи на крака. Както обсъждах в предишните си материали в този блог, реалният растеж днес никога не може да навакса дълга, тъй като той е все по-изтласкан от технологичната производителност, а данъчните приходи нямат нищо общо с растежа. Понастоящем никое друго събитие в този свят не генерира повече парични средства за системата от войната (включително фалшивите епидемиологични войни). Винаги могат да се издействат средства като пакети за “хуманитарни конфликти”. Между другото, това означава, че рискът на финансовите пазари – особено остър за пазарите на облигации – вече може да се измерва не само във fiat валути, но и в човешки животи…

Газа, както и Донбас, е бомба със закъснител, която чака да избухне. Не е ли основателно да се запитаме как Израел, държава, която буквално се основава на разузнаването и сигурността (Мосад и Шин Бет), е пропуснал войниците на Хамас да влязат на нейна територия по суша, море и въздух (с парапланери)? Историята за лесното проникване на Хамас в “несравнимата система за сигурност” на Израел (невидимо, безпрепятствено, без реакция или тревога) ще прозвучи на мнозина също толкова абсурдно, колкото и други официални истории, които са ни разказвани в последно време… Разбира се, не е задължително подобна атака да бъде изцяло фалшив знак. По-реалистично е, че може да бъде допуснато да се осъществи или да бъде улеснена. Но независимо от начина, по който се е случила, важното е, че сме останали с хаос и дестабилизация, които, когато погледнем по-общо, не могат да не изглеждат управлявани…

Това, което е от първостепенно значение за правилното идеологическо функциониране на спешния сценарий, е, разбира се, шокиращото представяне на ужаса, което функционира като точка на пристягане, която държи заедно сложните пластове на целия разказ. Официалната история трябва да бъде сгъстена в един-единствен образ на неописуемо отвращение, чиято непосредствена цел е да разчисти почвата за всякакво противопоставяне на легитимността на “пропорционалното” възмездие. За да разберем идеологическата употреба на ужаса, бихме могли да се върнем към определението за възвишеното, дадено от Имануел Кант в края на XVIII в. в “Критика на способността за съждение”: непреодолимо естетическо преживяване, което надхвърля нашите сетивни форми и интелектуални способности. Независимо дали става дума за самолетите, които се удрят в кулите близнаци, убийствата на ИДИЛ чрез обезглавяване, камионите на италианската армия, които превозват жертвите на Ковид-19, “докато крематориумите са пълни”, клането на украинците в Буча или клането в израелския кибуц “с 40 обезглавени деца”, ние се сблъскваме с това, което бихме могли да наречем UMO – неидентифицирани медийни обекти. Независимо дали са истински, частично истински или фалшиви, тяхната мисия е да уловят умопомрачителния ужас на реалността, като по този начин “надминат всички стандарти за разум”. Травматичната сила на безформения, невъобразим ужас – като “новината” за 40-те обезглавени израелски бебета, която се появи в инфосферата и веднага след това бе оттеглена – се състои не толкова в това, че ни трогва, а че подобно на Кантовото възвишено ни принуждава да пренебрегнем критичната преценка и да приемем официалната версия. Тук се сещам за един цитат, приписван на Малкълм Х: “Ако не внимавате, вестниците ще ви накарат да мразите хората, които са потискани, и да обичате хората, които потискат”.

Fabio Vighi

Всичко това изведнъж ми дава друг живот. Живот, който е нежизнен, натоварен с  ежедневни скърби, сдържани или пролети сълзи, пълно отчаяние, изпепеляващи мелодии, после слаб и празен. Накратко, едно девитализирано съществуване, което, макар и от време на време потръпва от усилията, които полагам, за да го удължа, е готово във всеки момент да се гмурне в смъртта […] Живея жива смърт.

Kristeva, Julia. 1992. Black Sun: Depression and Melancholia. Trans. L. Roudiez. New York: Columbia University Press.

Мисля, че го спечелих  с въпроса какво ще каже за неумишлените агенти на системата. Хареса му израза, но  за смисъла  не съм сигурен  в свободния превод на несвободния свят.

Веднъж ме повика при Римската стена, за да ми покаже досието си. То се състоеше от три страници, кога е заведено, с кои още други, и кога е било унищожено. Недоумяващата му физиономия ме накара да прихна, макар че не трябваше  да е никак смешно. И досега някои  трупат точки от това унищожено досие.

Месец преди смъртта си той ми каза – ще живея сто години. За пръв път ме излъга.

На втория ден след смъртта изгубих цигарите, които си бях купил, и си казах – пуши му се. На третия ден намерих ключовете си в кофата за боклук и си казах – той не иска да се прибирам в къщи. 

Чел съм много глупости за смъртта.

Единствено суеверието  й подхожда  истински. Само ти, скъпи приятелю, не забелязваше, че имам зависимости – алкохола, неумишления агент.

СВЕТЛОЗАР ИГОВ

(1945-2023)

„ … И ОПУСТЯВА МЕДЛЕНО СВЕТА“

    

—

Всички символи

Са  на кастрация

Дори това презрение

—

По релсите на влак

Едно хайку

Опита  се да ме премаже

—

Това момиче

Обречено на Киргегор

Когото не познава

—

Прекрасно тяло

И фалос неспособен

Да се наслаждава

—

Щях да бъда пуст

Ако владея

Всичките идентификации

—-

Не ми предложи изход

Само до вратата

Ме изпрати

—

Бог е самата

Структура

На  ада

—

Спасението е за малцина

Но всички са на борда

В принуда да залагат

—

За наслаждението

На системата работят

Всички са нещастни

—

Системата  е автомат

Гласувайки за нея

Гласуват срещу себе си

—

Безкрайността избираш

Не губиш нищо

В Нищото на смъртта  безкрайна

Няма никога да свършат

След крайността

Не-световете

—

Поетическият идиом

Или как се сменя

Името-на-Бащата

—

Наслаждението е сестра

На Истината

Която й  да си изчукал първо

—

Животът сведен до сурплус

Принаденото наслаждение

Също е отнето

—

Йероглифите

На стоката и на съня

Бог е несъзнаван също

—

Венеция е Другият

На неекзистенция

Поддържан от тълпите

—

Идиотът

Компромиси не прави

Те  го правят

—

Анти-социален капитал

Произвежда агресия

На свръх-популации

—

Копеле дрифтира

Върху жълтите павета

Тоест мастурбира публично

—

Успешното хайку

Мъртва  патица

Без изстрел на ловеца

—

Дзен-Вазов

И като каза

Сбогом

Заплака

—

Вазата  си ползва

Вместо  нощното гърне

Изкуството е содомия

—

Дори  и  в тоалетната

Той смята че е вършил

Възлияния

—

Наслаждението

Недостъпно пряко

Причинява завистта към

—

Бедствието

Им се сервира

Като общо благо

—

Балансът

Е постигнат

Айфелова кула

—

Пред  портите  за варвари

Се  вземат но всъщност са

Екстериора  на защита

—

С  ескалация

Деескалират

Шибаната ситуация

Реалното на желанието

Дамата поиска

Тръбата  й да излиже

Не уточни коя

—

Царят ни прочете

Приказка

За пияната княгиня

—

Различни   от бащите

Не събарят паметници

Музеифицират ги

—

Психоаналитично Нещо (das Ding)

С липсата на определение

Им нанася травми

—

В епохата на симулация

Праведникът

Е мошеник

—-

Ядрените бомби

От Апокалипсиса предпазват

Като го съдържат

—

Свещеното

Насилнически сдържа

Човешкото насилие

—

КАТЕХОН

Сатана

Отхвърля

Сатаната

—

За да си спестищ най-лошото

Го наглеждай

Често

—

В саморегулиращо  насилие

Сатаната ни премята

С пагубни ефекти

—

Машини на войната

Договарят

Дяволския мир

—

В руините

На злонамереност

Цветята  никнат

—

Нито  една от картите

На масата не липсва

За  ваденето на късмета

—

Мерзост на запустение

Репетиция

Между двете смърти

—

Буда срещна ли

Да го убия

Негодникът ме превари

—

Не казах нищо

В  това хайку

Така и трябва

—

Лайна им дадох

Върнаха  ми  говна

Искрено не-ваш

—

С хайку за бързо

Хранене  задави се

Клошарят

—

Мрежата

За пеперуда на сезона

Цялата е в бръчки

—

Вечен студ

Лодката без дъно

Ще поправи

—

Край нощен магазин

Пияни  Буди

Се  люлеят

—

Закачалка  на  отсъствия

Праха  ми

Консумира

—

Стъпканото Аз

На есенния

Червей

—

Работеше за кариера

После  тя за него

Почетно плашило

—

Гарванът отказа

Алкохола

Nevermore

—

Водка  и  айрян

Чудя се дали не водя

Руско-турската война

—

Чайки навътре в сушата

Към брегове

От кофи за боклук

Ако Лакан разпознава в Паскал пионера на капитализма, това означава, че  капитализмът се ражда от духа на янсенизма, от радикалния янсенистки  морал, който изисква да пожертваме живота си за Другия (системата),  въпреки че не можем да се надяваме на милост или опрощение от този Друг, защото  Другият ни презира. Това е Богът на Авраам, Исаак и Яков, непристоен и  капризен Бог, а не Бог на любовта или Бог на познанието. Не са толкова протестантската етика и свързаните с нея аскетизъм и труд, които рефлектират (ефикасността на) капитализма, а янсенисткият морал – и това става най-очевидно  в епохата на капитализма на бедствието (disaster capitalism), когато системното безразличие към нашите жертви е вездесъщо и Бог-капитал обещава единствено всеобщо падение под формата на  климатичен колапс, придружен от условия за глобална гражданска война. Адът е  навсякъде, системната принуда държи всички нас като заложници, а капиталистическата система е в състояние на явен хаос (overtly running amok). Човечеството не само е изгубено, но и излишно, и Маркс нарича тази излишност на човечеството в очите на капитализма излишно население (surplus-population). Всъщност капитализмът включва едно непрекъснато “ставане на свръхнаселение” на човечеството. Към това можем да добавим и случайното наблюдение на Лакан, че Бог е несъзнаван (т.е. нито е, нито не е) – това наблюдение, свързано с  Паскал, предполага, че Бог е самата структура на ада.

Както днешният отвързан неолиберализъм постоянно демонстрира, никой не вярва в системата по-пламенно  от либертарианците. Тези либертени на Паскал, трансформирани в икономически фанатици, апологети на социалното отрицание в замяна на нищо (социлната връзка не съществува, респ. сексуалната). Фанатизмът наистина е характеристика, която Маркс експлицитно свързва  с капиталистическото влечение за натрупване и само-валоризация – системен фанатизъм, който днес се изразява  под формата на  disaster капитализъм.

Само Томшич

Минамото-но-Томоюки седеше изправен върху животинска кожа,

извади мастилницата си и спокойно написа предсмъртното си стихотворение:

В продължение на  четиридесет и две години

се колебаех между живота и смъртта.

Сега хълмовете и реките се преобръщат.

Земята и небето се връщат в нищото.

Под стихотворението написа: “Деветнадесетият ден на десетия месец” и се подписа с името си; после остави четката настрана, скръсти ръце и изправи гръб. Палачът се приближи зад него и в един момент отрязаната му глава падна напред.

—-

По време на смъртта си Шиаку Шо’он е монах, въпреки че по произход е бил самурай. След поражението на армията на господаря си той предпочита да умре като воин, вместо да се оттегли, както би направил един монах, от суетата на този свят. Най-големият му син вече бил се самоубил, по-малкият син, Широ, иска да направи същото. Шиаку го спира и казва:

“Почакай малко. Не е редно един син да умре преди баща си. Когато аз умра, ти също можеш да умреш.”

Широ свалил кинжала си и коленичил пред баща си, който го погледнал  отвисоко  и се засмял одобрително. След това Шиаку наредил да поставят монашеско столче  наблизо и седнал на него с кръстосани крака. Извадил мастилницата си и написал предсмъртното си стихотворение:

Мечът с остри ръбове, разтворен,

прорязва пустотата

в бушуващия огън

духа хладен вятър.

След това сгънал ръцете си, навел глава напред и заповядал: “Удари!” Широ, съблечен до кръста, треснал главата на баща си; после изправя меча си и го забива  до дръжката в собствения си корем и паднал напред на лицето си, мъртъв. Трима придворни, които бяха наблюдавали, излязоха напред и се хвърлиха върху същото острие, и паднаха с главите си заедно като риби на шиш.

—-

Чикамаса е ученик на известния майстор Иккю Соджун (1394-1481). Според фолклора Чикамаса в часа на смъртта си бил поздравен от тримата Буди на миналото, настоящето и бъдещето, яздещи на пурпурни облаци с двадесет и пет придружители. Чикамаса първо наредил на сина си да донесе оръжията му, след което изстрелял стрела към Буда в центъра. Така воинът показал презрението си към небесната свита и незагрижеността си за бъдещия свят. Преди смъртта си Чикамаса казал това стихотворение

Един ден се раждаш

на следващия ден умираш.

днес,

в здрача,

есенният бриз задуха

—-

Оучи Йошитака (1507-51) е самурайски генерал и владетел.

на по-голямата част от остров Кюшу. Преди да извърши самоубийство  Йошитака съчинява предсмъртно стихотворение, чиито последни редове са  взети от китайския превод на будистката Конго-айо (Диамантената сутра), която учи, че същността на всичко е пустота:

И победителят

и победените са

са само капки роса,

удари на мълнии…

така трябва да гледаме на света

—-

Воин на име Акабоши е васал на Рюдзоджи Таканобу (1529-84). Последният заподозрял Акабоши, че иска да се разбунтува срещу него, и затова взел за заложници две от децата му – момиче на осем години и момче, чиято възраст не е посочена. В крайна сметка Таканобу ги разпъва на кръст. Войникът, който отговарял за екзекуцията, обърнал децата на запад (към рая), а очите му били пълни със сълзи. Преди да умре, момчето Шинроку попитало: “Къде е моята родина?”. “На изток”, казал войникът, след което детето отговорило с това стихотворение:

Моля, не ме изправяйте

на запад

за да не  обърна гръб на баща си,

Акабоши.

—

Тошимото извади от дрехата си свитък хартия и, след като обърса врата си с него, разтвори го и написа предсмъртното си стихотворение:

От древни времена идва поговорката,

Няма смърт, няма живот.”

Наистина, небето е безоблачно

И водите на реката са чисти.*

След това Тошимото остави четката и заглади косата си с ръка. В този момент острието на меча на екзекутора проблясна зад него; главата му падна напред, а тялото го последва, покривайки главата.

АНОНИМНО   ПОГРЕБЕНИЕ

                                        В памет на Светломира  Цанова

Смъртта казва всичко 

останалото са  мнения

освен совата дезертираща

на анонимното погребение

в което братовчедката се спомина

от роднините тайно кремирана  

Като  совата без сестра

катафалката  скри я в нощта

и в огъня  на пепелна сряда

земята която поглъща без  мяра

тела и езици   във  фосфор и сяра

Тя  ни спести сбогуване с мъртвата

в  която сама не би се познала  отхвърлена

да умреш в анонимност не е странност

в  епоха  на модерна рационалност

 и сега аз се  питам

в стила на хайдегерианското извращение

какво допринасят  светските  траури

в различието   с другата смърт

от  нацистките лагери

където превратно се сключва кръгът

на механизирано изтребление

геноцид индустриално развит

на масово погребение

Ще ни изтърпи  ли земята

глинената саксия в която

кожната болест на човеците  е засята

в пепел и тор за градина без градинаря

земята която поглъща без  мяра

вопли на добродетели и съмнения

за това програмирано унищожение                              

на битие към  смърт и анихилация

на  винаги други кошмари и знаци

и видимо без изображение

смъртта  ни се явява  в скандала

на автентичност закъсняла

истинско е само анонимното погребение

и мухите  самоизтребвани

                 по сезонно усмотрение

Скалата няма да си върне душата

душата няма да стане скала

и  пейзажът  ще омайва  с облик

                        излъчван от сетивата

изтласкали  първозданните  начала

където атоми пренареждат древен слог

заради цветната леха на  едни устни

пелтечещи  имеиата  на  бог

от страх да не  го приравнят

към наличния генофонд

рождественското априори

произлязло от земни утроби

и портата на милосърдие

зееща  продънена без основи

Езикът говори само за да говори

както колелото се търкаля от само себе си

и пътят  изпраща всичко в разбега си                 

 der Weg  alles bewegende

болната воля  за власт и воля за воля

в   кастинг за  ницшеанската роля

В  брутални   войни   за надмощие и предимство

светът  е все същата фабрика  за  убийства

и невинните жертви скрепват в единство

                                     общности и империи

и световният Дух на степенувани опекунства               

сродява  публичния разум  с безумство

и капиталистическа болест за натрупване

като влечение към  смъртта

по-самотно от всяко приключване

в индустриална преработка на трупове

В  морбиден  девиз на анти-посвещение

братовчедката   иронично завеща

                      (това е фамилна черта)

дискретния си живот без приобщение

към  свят на цивилните намерения

извън  ритуала на  публично погребение

Човекът поетически обитава

в пустинните си претенции

и залязва в пустинята на пустините

на божия неекзистенция

и влакове до последния ден  на войната

пътуват  по разписание   към Освиенцим

и молбите за активни борци против фашизма

до последния ден се разписват

от  режима  на живковизма

Наистина поетически обитават

дегенерати  в нихилистично натягане

и лъчът който излъчва  без напрягане

                                    само за да излъчва

цветовете на  душата в бавно разлагане

розата обожавана в плен

                              на бодли от цитати

ще разцъфне ли пак в стих на Верлен

или Целан в непритежание ще я прати

Никоя роза  и  никой свят

не  пръскат  аромата на властност

над това място на смърт

незаемащо  място освен друго място

богове и човеци в индустрия на скръб

и  в  церемонии на циклопски ковчези

автоимунното буйство

на последния човек ще изчезне

в адските холокости

към принтираните лазури

на  безметежните острови

И  това което Хайдегер закъсняло

приписваше  на нацизма

като срещата  на модерност

                     с планетарната техника

днес го казват същото за Америка

Колапс  на онтическото 

                     в онтологическа грешка

професорската катедра  разкешва

и  въздига  суверенната  цезура

обитаваща единствено себе си

в автодидактика и некромантика

Които мислят  на едро в размерите на  империя

са жалките клонинги  на лингвистерия

под   същия закон на  историцистка  мизерия

и вулгарно  поради липса на сцена

светът  залязва  в имагинерната си мишена

Смърт  обитаваща  царствената си  цезура

обитаваща  единствено себе си

в странен пропуск на алфавита

и математически сталактити

където немислимото  не спира

да не се записва в  екс-комуникация

извън  деветте кръга на ада зададени

с  ренесансова апликация

и  в скролването  на фийда и база данни

на виртуалната симулация

картезианската сделка със злия гений

всъщност е соларната смърт

като смърт на смъртта в свръх-Откровение

и  анонимното свръх-погребение

в остатъчен траур и принадено наслаждение

Нищо друго  в мястото не ще се вмести

освен може  би  констелация на примеси

в зодиакална  стагнация

и мадригална вокализация

лишените от присъствие шествия

търгуващи  с пустотата на пътя си

в  интриги за локалните бедствия

И  клишето на  небесните  камъии

в  търсене на  рима  за случайните напъни

в  студения космос на необятност

с  изгубените искри на святост

и брегове без пристанища            

                       на абсолютна  визита

на Голямото Вън и пришълците

от  нови съзвездия поглъщани в мрака

не очакваме нищо никой не ни очаква

освен  съдържателка на бардака

която поддържа  илюзията  за  пренос

                      с виаграта на фармакон

О  не тези брегове ми обещахте моряци

 не тези полиси и колонии  на демокрации                   

вкамененият траур на апологии            

и демонична концентрация на патологии

за все същото  и както преди

зрелище на отместените  звезди                                 

в паралакса  на астрономически бдения

                                и  геометрия на нищото                                     

където анонимните погребения

се причестяват  в статистика

И  езикът  не говори нищо съществено

 освен  себе си във фонетична вещественост

за  Битието Същото или Единното

Той е ничий език  за никого и за противното

мъртъв език на  ликвидните диаспори

с  омрачнени   места   на всички залози 

тайният събеседник който кара да заблестят

устните и цветята под знака на пепелен  крах

както земята предлага място за обитаване

в   аутизма си неприкосновен  на усамотяване

О  къде са трансценденталните светове

отмиващи  собствените си брегове

и реторичното цвете на вселенския необят

обратно ще върне ли сока на своя разпад

в нов свят  на екстаз и покруса

и редукция на квантов дегенерат

на постхуманна погнуса

Езикът е марионетка

в онтологическата си клетка

и движи конците на марионетки

                    в плен на корелати

и несобствени орбити и обрати

за това което не се чете

докато повярват  че  са автори

в  списъка на шедьоврите

Езикът земята смъртта

обитават единствено себе си

извън имагинерните ни   рефлексии

за  осветена  обител и свети имена

И фашизмът бодърства  отстрана

с  разтвора за финално решение

Тук сме чужди  и  странни изречения

запечатани във  времената на края

и края на времената в  несъхранение

на анонимното погребение

цитатен килим  от  стъпкани стръкове

по пътя който изпраща всичко по пътя си

в геодезия на костници

и вегетация на великите пости

Защото това е път нито за теб нито за мен

защото питам  за кого е тази земя

защото  тя е оксиморон  на живот  в смъртта

нито за теб  нито за мен

                            и в монологичната   пиетà

ничия роза  цъфти без защо и причина

докато епохите  я отглеждат

                           с културата на расизма

и  разриви на пола  das Geschlecht

от еднородна  плът на първородна греховност

                                          в патриархален Завет

и  грешката  да си се родил  изобщо

в свят на защо без защото                              

в сингулярно откъсване от Едното

клониране  в  етнос раса и пол

фалшиви като самия теб и твоя бог

суверени  в смразяващо  подчинение

на стълпотворение в тление

Това е  езикът на  кариатиди

и  не говори за нищо освен за руини

хонтологии на гнили държави

соцреализъм на европейска амнезия

и вирулентност до степен на патогенност

вируси на  транспарентност

като призраци никога неумиращи

в информационна пандемия

на  политики  и пазари експандиращи

където всички идиоти вземат участие

с език на изкуствени чатове

                    обещан да изчезне

в  бавното топене на снеговете

               и   съскане на ветровете

и  предпоследната чаша

най-трудната за пресмятане

преди мрака на патентованото разпятие

хляб и вино на масата  

за последно причастие без възприятие

Ти вече знаеш как свършва всичко

в   идиома   на   технология  некротична

                    индустриално  успение

и концентрирана смърт

в апотеоз на космическо изтребление

и корелата му тук с мрачното  Просвещение

Накратко

цивилизацията  е  канализация

и  смъртта  биополитическа  операция

на обществена хигиена  и бюрокрация

                                    с тленните ни остатъци

щом ни изхвърлят  като боклук  на боклука

и братовчедката чудесно се справи

с тази безнадеждна услуга

О  успяхте  ли да  омрачите мрака

или да усилите светлината

постигнахте ли  освобождение 

в  псалмите на  беззаветност

с  номерираното забвение

без редакция към финално решение

И смъртта  най-близката гънка

твърде дълго  навивана

в  цитатите като спънка

между  плагиатство и почит

най-после ти си смъртния опит

предоставен оставен

на единствения си прочит

Не позволявай земята да ни затвори

това  открито  усамотение

в  самото сърце на света

и   на анонимното погребение