ПРОТЕСТИ

Протестите са доброволни и мирни, едва ли не фитнес протести.

Но мен те интересува как тяхната доброволност, волунтъризъм се превръща в догма-тизъм.

И какво правят в триангулацията на властта, която наричат център на власт?

Void… son of the Void, of what do you complain?

Сякаш ги пита пустинният бог на Спиноза. Съгласно митологичното мислене, няма нито дори хоризонт на властта , нито липсата му, а само повтаряне и отблъскване (recurrence or repulsion).

Остава само съблазняването с гняв, успоредно с училище как да

го преодоляваме по американски.

Бюджетът и протестите са сублимация  на корпоративни ценности.

Човешката маса се бунтува срещу паричната маса. Капиталът реализира аритикулацията им, тяхната членоразделност и граматика, артрос на Аристотел, и епохално членоувреждане, дельозианското тяло без органи на смъртта. Зомбираният работник не може да се намърда в  спектакъла на представителната демокрация, освен с гнева на успешна параноя…

И съблазън с гневно писане, каквото правя и аз със сокоизстисквачките  на микрофони и камери, вендузи които Лакан нарича латузи.

Но пропастта между семиотическо и семантическо е осезаема, второто се дави в първото, това е псевдо лингвистически гняв от който хвърчат догматични павета.

В безизходицата си част от поколението Z е фашизоидно, с тая разлика,

 липса на жертвеност и зависимости, освен вампирите на капитала.

Френската революция, казват, е открила небитието, тук са свински отворени за ориенталския си кеф.

Видях снимки с татуираните крачета на палестинските деца, за да бъдат разпознати по-лесно в смъртта им.

И    тук се татуират, жените със силикон, мъжете със силициеви фалически смартфони, потопени да човъркат в техно-имерсивността на плазмените си екрани.

Камикадзета, а не дронове на идиотските им войни.

Наричат това онлайн менталности – каквито жените им, такива и романите, и протестите им.

Искам реални протести, над които  бди реален човеконенавистен бог. Защото състраданието и емпатиите им са  инверсирана форма на садизъм.

Където ти виждаш вяра, аз виждам целувката, превърнала монахинята в скелет.

Ние сме инвертирани дегенерати.  

Самоосвобождение на свободата в самата себе си… това не изглежда толкова идиосинкразна приумица на Хайдегер.