…

ОТЗИВ ЗА ЕДНА АНТОЛОГИЯ
Поразителното в тази антология е липсата на стоковата форма, макар продавачката да казва,че току-що е свършила последната бройка, и не че птиците са придобили повсместния навик за покупко-продажба на напиталистическото общество, а полетът е важен, каквото е дискретното указание на съставителя чувствителен под угрозата на тоталитарнатата маркировка.
Ще го кажа по друг начин – ангелите само пеят без да чуват и слушат, още една поразяваща липса в литургичната им общност, която фактичесни е запрещение на стоковия обмен.
Ясно е казано – не птицата, а полетът – и антропологията на собствените имена е отменена, ангелският летеж е парадоксален стремеж към пустота.
Ангелите са метафизичния ужас априори и ни приткриват нищото или Реалното на поезията, казано християнски, изкушението на пустинята.
Само пеят, само полетът… още,Encore в партиципиторната съотнесеност на ангелския хор болката се разтваря във времето като поетическа лишеност и скука, празен възторг в некорелативно препращане за сметка на изплъзващото се битие като цяло.
Само в тези онтологии на не-всичко най-добре се усеща катедралното структуриране на несъзнаваното като език.