Истината е диспозитив на властта, с нейните устройства, медии, дисциплинарни технологии, изфабрикувани знания, тя произвежда повече истина, докато ти си точковиден субект в основата на перспективата, която те подвежда като справедлив наблюдател, но фактически вътрешна жертва на трансгресия, нарушени линии, колекционер на trompe-l’oeil, измама за окото, докато перспективистката илюзия се стреми да се измъкне от илюзията, като само повече я усилва, тоест в повече пустота – ти имаш две очи, но партията има хиляда, цитирам по памет Брехт.
Твоята геометрична визия е „разположена в пространство, което в никакъв случай не е визуално по своята същност и от триумф оптическото несъзнавано вещае крах. Освен че си заслепен с хиляди разсеяни светлини, ти си фактически поместен в дълбоката държава, която критикуваш и се стремиш да изобличиш, но в своята анонимност властта те превъзхожда и погубва, но тя не върши дори от това, несъзнаваната структура на визията ти се смалява в друга точка на субективно унищожение – това заслужаваш, казват те, тайната на властта е в нейната незаслуженост и непоместеност, тоест в липса на произход и обяснение.
Но кои са? Другият, който не съществува, освен когато произведе изстрел, тоест революция.
Да различиш призрака на властта в истината е все едно да откриваш социалните отношения при парите.
Но парите са призрачно ненатрапчиви, обезпечени от щампованите образи на знаменитости, докато истината е, че са необезпечени, единствените чисти форми, освен ако не влязат като преводна валута, и отново се оказват призраци на власт.
Не остава друго освен да акцентираш съблазнителната сила на властническите образи, да ги брандираш като щита на Ахил, нали митът е невъзможното размножено послание, и за да постигнеш това, да зацапаш перспективата в анаформоза, с други думи, защото истината не почва с признание за чисти форми, тя не е екологическа, каквато й се привижда на либералната олигархия.
Не ти остава друго, освен да се превърнеш в знаменитост, във феномена на политик Хикс или във феномена на акламиран писател Игрек, което е едно и също по законите на анаморфоза, оптичното изместване между фигурите на власт и изкуство, недостъпни по начало за възприятие когато се сгънат в лесно за разпознаване безпрецедентно изображение…
.
Нощни плажове 