…

Посредством това детерминиране волята, която тълкува стремежа към безразлична естественост като свое универсално право, дори като неразделна част от собствената си воля, достига до позиция, която е само частна (particular). Тази воля, която държи на себе си като на свободна, е доведена дотам, че противно на нейната воля отъждествяването на свободата с нeдетерминираността се превръща само в особена детерминация на свободата и следователно не е действителна свобода. Но тъкмо защото волята, която в това състояние (което е състояние на регресия на историята към пространството и на света към средата) се стреми да избяга от всички действителни освобождаващи детерминации на свободата, тя придобива формата не на универсалност, а на обикновена партикуларност. Докато детерминираността не е универсално понятие, а по-скоро само абстрактно отрицание на всяка конкретна детерминация и по този начин не е нищо повече от особена страна на разграничението между детерминираност и недетерминираност, щом едно понятие произтича единствено от абстрактното отрицание на една също толкова абстрактна противоположност, то е просто особено (particular) понятие.

По този начин не се постига универсално определяне (determination) на свободата. С други думи: Безразличието (Indifference) и съответстващата му воля, които не решават нищо, вярват, че знаят какво е свобода, но бягат от свободата в несвободата. По този начин определянето на свободата като неопределеност (indeterminacy) – като свобода на избора – се обръща срещу волята на волята и определя волята именно в акта на бягство от определянето обратно в неопределената (не толкова) невинна природа. Неволевата детерминация на волята се превръща в хетерономна детерминация на волята, а именно тя става изфабрикувана, произведена и в този смисъл става втора природа. Тя е хетерономна, защото не е постулирана. Щом човек се държи настрана от конкретната определеност и детерминираност, като по този начин става нерешителен, не-решаващ и се прикрива, той извършва насилие над себе си, както и над собствената си свобода. Парадигмата на тази структура е – може би парадоксално – това, което представлява самата модерност, а именно Френската революция, чийто резултат – както е добре известно – е установяването на буржоазното, т.е. капиталистическото общество.

Indifference and Repetition; or, Modern Freedom and Its  Discontents

Frank Ruda