Можем ли изобщо да си представим разрушителния потенциал на днешния “извънреден капитализъм” (“emergency capitalism”)? Социалната архитектура на системата за производство на стоки – която, както пише Валтер Бенямин преди повече от век, е истински религиозен култ, който, като такъв, изисква човешки жертви – преживява такова крайно неразположение, че само бруталната касапница на “справедливите войни” може да прикрие разпадането на нейния модус операнди. “Справедливите войни” на демократичния Запад действат като моралистки щит срещу “враговете”, които Западът съзнателно е отгледал или създал чрез безмилостно потисничество. Такива “врагове” никога не липсват, именно защото потисничеството никога не е спирало. Но още по-важно е, че тези войни са магнит за създаване на кредити. Те са умишлено задействани, за да може от компютърните екрани в системата да се изтеглят все по-големи количества ликвидност. В това отношение не бива да изпускаме от поглед факта, че днес повече от всякога политическите лидери, военните организации, разузнаването и контраразузнаването, координиращи военните игри, са повече или по-малко “оценявани” като стоки на пазара на капитала.
Към 18 октомври 2023 г. общата сума на щатските долари в обращение в целия свят е 2,324 трилиона долара, а държавният дълг на САЩ е 33 трилиона долара и продължава да расте. Дори интуитивно само това би трябвало да обясни защо предстои всеобхватна криза на ликвидността, което означава, че трябва експоненциално да се заемат още дългове. Нещо повече, когато повишаваш цената на дълга, без да имаш средства да го платиш, неминуемо ще трябва да измислиш причини за създаване на синтетична ликвидност чрез централната банка като “кредитор от последна инстанция”, поне за да покриеш обслужването на този дълг. Това е парадоксът на нашето време: икономика, основана на дълга, която се нуждае от още дълг (и причини за генерирането му), за да се преструва, че може да се изправи на крака. Както обсъждах в предишните си материали в този блог, реалният растеж днес никога не може да навакса дълга, тъй като той е все по-изтласкан от технологичната производителност, а данъчните приходи нямат нищо общо с растежа. Понастоящем никое друго събитие в този свят не генерира повече парични средства за системата от войната (включително фалшивите епидемиологични войни). Винаги могат да се издействат средства като пакети за “хуманитарни конфликти”. Между другото, това означава, че рискът на финансовите пазари – особено остър за пазарите на облигации – вече може да се измерва не само във fiat валути, но и в човешки животи…
Газа, както и Донбас, е бомба със закъснител, която чака да избухне. Не е ли основателно да се запитаме как Израел, държава, която буквално се основава на разузнаването и сигурността (Мосад и Шин Бет), е пропуснал войниците на Хамас да влязат на нейна територия по суша, море и въздух (с парапланери)? Историята за лесното проникване на Хамас в “несравнимата система за сигурност” на Израел (невидимо, безпрепятствено, без реакция или тревога) ще прозвучи на мнозина също толкова абсурдно, колкото и други официални истории, които са ни разказвани в последно време… Разбира се, не е задължително подобна атака да бъде изцяло фалшив знак. По-реалистично е, че може да бъде допуснато да се осъществи или да бъде улеснена. Но независимо от начина, по който се е случила, важното е, че сме останали с хаос и дестабилизация, които, когато погледнем по-общо, не могат да не изглеждат управлявани…
Това, което е от първостепенно значение за правилното идеологическо функциониране на спешния сценарий, е, разбира се, шокиращото представяне на ужаса, което функционира като точка на пристягане, която държи заедно сложните пластове на целия разказ. Официалната история трябва да бъде сгъстена в един-единствен образ на неописуемо отвращение, чиято непосредствена цел е да разчисти почвата за всякакво противопоставяне на легитимността на “пропорционалното” възмездие. За да разберем идеологическата употреба на ужаса, бихме могли да се върнем към определението за възвишеното, дадено от Имануел Кант в края на XVIII в. в “Критика на способността за съждение”: непреодолимо естетическо преживяване, което надхвърля нашите сетивни форми и интелектуални способности. Независимо дали става дума за самолетите, които се удрят в кулите близнаци, убийствата на ИДИЛ чрез обезглавяване, камионите на италианската армия, които превозват жертвите на Ковид-19, “докато крематориумите са пълни”, клането на украинците в Буча или клането в израелския кибуц “с 40 обезглавени деца”, ние се сблъскваме с това, което бихме могли да наречем UMO – неидентифицирани медийни обекти. Независимо дали са истински, частично истински или фалшиви, тяхната мисия е да уловят умопомрачителния ужас на реалността, като по този начин “надминат всички стандарти за разум”. Травматичната сила на безформения, невъобразим ужас – като “новината” за 40-те обезглавени израелски бебета, която се появи в инфосферата и веднага след това бе оттеглена – се състои не толкова в това, че ни трогва, а че подобно на Кантовото възвишено ни принуждава да пренебрегнем критичната преценка и да приемем официалната версия. Тук се сещам за един цитат, приписван на Малкълм Х: “Ако не внимавате, вестниците ще ви накарат да мразите хората, които са потискани, и да обичате хората, които потискат”.
Fabio Vighi
Нощни плажове 