…

Всичко това изведнъж ми дава друг живот. Живот, който е нежизнен, натоварен с  ежедневни скърби, сдържани или пролети сълзи, пълно отчаяние, изпепеляващи мелодии, после слаб и празен. Накратко, едно девитализирано съществуване, което, макар и от време на време потръпва от усилията, които полагам, за да го удължа, е готово във всеки момент да се гмурне в смъртта […] Живея жива смърт.

Kristeva, Julia. 1992. Black Sun: Depression and Melancholia. Trans. L. Roudiez. New York: Columbia University Press.