В  ПАМЕТ НА СВЕТЛОЗАР ИГОВ

Мисля, че го спечелих  с въпроса какво ще каже за неумишлените агенти на системата. Хареса му израза, но  за смисъла  не съм сигурен  в свободния превод на несвободния свят.

Веднъж ме повика при Римската стена, за да ми покаже досието си. То се състоеше от три страници, кога е заведено, с кои още други, и кога е било унищожено. Недоумяващата му физиономия ме накара да прихна, макар че не трябваше  да е никак смешно. И досега някои  трупат точки от това унищожено досие.

Месец преди смъртта си той ми каза – ще живея сто години. За пръв път ме излъга.

На втория ден след смъртта изгубих цигарите, които си бях купил, и си казах – пуши му се. На третия ден намерих ключовете си в кофата за боклук и си казах – той не иска да се прибирам в къщи. 

Чел съм много глупости за смъртта.

Единствено суеверието  й подхожда  истински. Само ти, скъпи приятелю, не забелязваше, че имам зависимости – алкохола, неумишления агент.

Leave a comment