Мисля, че го спечелих с въпроса какво ще каже за неумишлените агенти на системата. Хареса му израза, но за смисъла не съм сигурен в свободния превод на несвободния свят.
Веднъж ме повика при Римската стена, за да ми покаже досието си. То се състоеше от три страници, кога е заведено, с кои още други, и кога е било унищожено. Недоумяващата му физиономия ме накара да прихна, макар че не трябваше да е никак смешно. И досега някои трупат точки от това унищожено досие.
Месец преди смъртта си той ми каза – ще живея сто години. За пръв път ме излъга.
На втория ден след смъртта изгубих цигарите, които си бях купил, и си казах – пуши му се. На третия ден намерих ключовете си в кофата за боклук и си казах – той не иска да се прибирам в къщи.
Чел съм много глупости за смъртта.
Единствено суеверието й подхожда истински. Само ти, скъпи приятелю, не забелязваше, че имам зависимости – алкохола, неумишления агент.