…

Ако Лакан разпознава в Паскал пионера на капитализма, това означава, че  капитализмът се ражда от духа на янсенизма, от радикалния янсенистки  морал, който изисква да пожертваме живота си за Другия (системата),  въпреки че не можем да се надяваме на милост или опрощение от този Друг, защото  Другият ни презира. Това е Богът на Авраам, Исаак и Яков, непристоен и  капризен Бог, а не Бог на любовта или Бог на познанието. Не са толкова протестантската етика и свързаните с нея аскетизъм и труд, които рефлектират (ефикасността на) капитализма, а янсенисткият морал – и това става най-очевидно  в епохата на капитализма на бедствието (disaster capitalism), когато системното безразличие към нашите жертви е вездесъщо и Бог-капитал обещава единствено всеобщо падение под формата на  климатичен колапс, придружен от условия за глобална гражданска война. Адът е  навсякъде, системната принуда държи всички нас като заложници, а капиталистическата система е в състояние на явен хаос (overtly running amok). Човечеството не само е изгубено, но и излишно, и Маркс нарича тази излишност на човечеството в очите на капитализма излишно население (surplus-population). Всъщност капитализмът включва едно непрекъснато “ставане на свръхнаселение” на човечеството. Към това можем да добавим и случайното наблюдение на Лакан, че Бог е несъзнаван (т.е. нито е, нито не е) – това наблюдение, свързано с  Паскал, предполага, че Бог е самата структура на ада.

Както днешният отвързан неолиберализъм постоянно демонстрира, никой не вярва в системата по-пламенно  от либертарианците. Тези либертени на Паскал, трансформирани в икономически фанатици, апологети на социалното отрицание в замяна на нищо (социлната връзка не съществува, респ. сексуалната). Фанатизмът наистина е характеристика, която Маркс експлицитно свързва  с капиталистическото влечение за натрупване и само-валоризация – системен фанатизъм, който днес се изразява  под формата на  disaster капитализъм.

Само Томшич