death poems

Минамото-но-Томоюки седеше изправен върху животинска кожа,

извади мастилницата си и спокойно написа предсмъртното си стихотворение:

В продължение на  четиридесет и две години

се колебаех между живота и смъртта.

Сега хълмовете и реките се преобръщат.

Земята и небето се връщат в нищото.

Под стихотворението написа: “Деветнадесетият ден на десетия месец” и се подписа с името си; после остави четката настрана, скръсти ръце и изправи гръб. Палачът се приближи зад него и в един момент отрязаната му глава падна напред.

—-

По време на смъртта си Шиаку Шо’он е монах, въпреки че по произход е бил самурай. След поражението на армията на господаря си той предпочита да умре като воин, вместо да се оттегли, както би направил един монах, от суетата на този свят. Най-големият му син вече бил се самоубил, по-малкият син, Широ, иска да направи същото. Шиаку го спира и казва:

“Почакай малко. Не е редно един син да умре преди баща си. Когато аз умра, ти също можеш да умреш.”

Широ свалил кинжала си и коленичил пред баща си, който го погледнал  отвисоко  и се засмял одобрително. След това Шиаку наредил да поставят монашеско столче  наблизо и седнал на него с кръстосани крака. Извадил мастилницата си и написал предсмъртното си стихотворение:

Мечът с остри ръбове, разтворен,

прорязва пустотата

в бушуващия огън

духа хладен вятър.

След това сгънал ръцете си, навел глава напред и заповядал: “Удари!” Широ, съблечен до кръста, треснал главата на баща си; после изправя меча си и го забива  до дръжката в собствения си корем и паднал напред на лицето си, мъртъв. Трима придворни, които бяха наблюдавали, излязоха напред и се хвърлиха върху същото острие, и паднаха с главите си заедно като риби на шиш.

—-

Чикамаса е ученик на известния майстор Иккю Соджун (1394-1481). Според фолклора Чикамаса в часа на смъртта си бил поздравен от тримата Буди на миналото, настоящето и бъдещето, яздещи на пурпурни облаци с двадесет и пет придружители. Чикамаса първо наредил на сина си да донесе оръжията му, след което изстрелял стрела към Буда в центъра. Така воинът показал презрението си към небесната свита и незагрижеността си за бъдещия свят. Преди смъртта си Чикамаса казал това стихотворение

Един ден се раждаш

на следващия ден умираш.

днес,

в здрача,

есенният бриз задуха

—-

Оучи Йошитака (1507-51) е самурайски генерал и владетел.

на по-голямата част от остров Кюшу. Преди да извърши самоубийство  Йошитака съчинява предсмъртно стихотворение, чиито последни редове са  взети от китайския превод на будистката Конго-айо (Диамантената сутра), която учи, че същността на всичко е пустота:

И победителят

и победените са

са само капки роса,

удари на мълнии…

така трябва да гледаме на света

—-

Воин на име Акабоши е васал на Рюдзоджи Таканобу (1529-84). Последният заподозрял Акабоши, че иска да се разбунтува срещу него, и затова взел за заложници две от децата му – момиче на осем години и момче, чиято възраст не е посочена. В крайна сметка Таканобу ги разпъва на кръст. Войникът, който отговарял за екзекуцията, обърнал децата на запад (към рая), а очите му били пълни със сълзи. Преди да умре, момчето Шинроку попитало: “Къде е моята родина?”. “На изток”, казал войникът, след което детето отговорило с това стихотворение:

Моля, не ме изправяйте

на запад

за да не  обърна гръб на баща си,

Акабоши.

—

Тошимото извади от дрехата си свитък хартия и, след като обърса врата си с него, разтвори го и написа предсмъртното си стихотворение:

От древни времена идва поговорката,

Няма смърт, няма живот.”

Наистина, небето е безоблачно

И водите на реката са чисти.*

След това Тошимото остави четката и заглади косата си с ръка. В този момент острието на меча на екзекутора проблясна зад него; главата му падна напред, а тялото го последва, покривайки главата.