…

АНОНИМНО   ПОГРЕБЕНИЕ

                                        В памет на Светломира  Цанова

Смъртта казва всичко 

останалото са  мнения

освен совата дезертираща

на анонимното погребение

в което братовчедката се спомина

от роднините тайно кремирана  

Като  совата без сестра

катафалката  скри я в нощта

и в огъня  на пепелна сряда

земята която поглъща без  мяра

тела и езици   във  фосфор и сяра

Тя  ни спести сбогуване с мъртвата

в  която сама не би се познала  отхвърлена

да умреш в анонимност не е странност

в  епоха  на модерна рационалност

 и сега аз се  питам

в стила на хайдегерианското извращение

какво допринасят  светските  траури

в различието   с другата смърт

от  нацистките лагери

където превратно се сключва кръгът

на механизирано изтребление

геноцид индустриално развит

на масово погребение

Ще ни изтърпи  ли земята

глинената саксия в която

кожната болест на човеците  е засята

в пепел и тор за градина без градинаря

земята която поглъща без  мяра

вопли на добродетели и съмнения

за това програмирано унищожение                              

на битие към  смърт и анихилация

на  винаги други кошмари и знаци

и видимо без изображение

смъртта  ни се явява  в скандала

на автентичност закъсняла

истинско е само анонимното погребение

и мухите  самоизтребвани

                 по сезонно усмотрение

Скалата няма да си върне душата

душата няма да стане скала

и  пейзажът  ще омайва  с облик

                        излъчван от сетивата

изтласкали  първозданните  начала

където атоми пренареждат древен слог

заради цветната леха на  едни устни

пелтечещи  имеиата  на  бог

от страх да не  го приравнят

към наличния генофонд

рождественското априори

произлязло от земни утроби

и портата на милосърдие

зееща  продънена без основи

Езикът говори само за да говори

както колелото се търкаля от само себе си

и пътят  изпраща всичко в разбега си                 

 der Weg  alles bewegende

болната воля  за власт и воля за воля

в   кастинг за  ницшеанската роля

В  брутални   войни   за надмощие и предимство

светът  е все същата фабрика  за  убийства

и невинните жертви скрепват в единство

                                     общности и империи

и световният Дух на степенувани опекунства               

сродява  публичния разум  с безумство

и капиталистическа болест за натрупване

като влечение към  смъртта

по-самотно от всяко приключване

в индустриална преработка на трупове

В  морбиден  девиз на анти-посвещение

братовчедката   иронично завеща

                      (това е фамилна черта)

дискретния си живот без приобщение

към  свят на цивилните намерения

извън  ритуала на  публично погребение

Човекът поетически обитава

в пустинните си претенции

и залязва в пустинята на пустините

на божия неекзистенция

и влакове до последния ден  на войната

пътуват  по разписание   към Освиенцим

и молбите за активни борци против фашизма

до последния ден се разписват

от  режима  на живковизма

Наистина поетически обитават

дегенерати  в нихилистично натягане

и лъчът който излъчва  без напрягане

                                    само за да излъчва

цветовете на  душата в бавно разлагане

розата обожавана в плен

                              на бодли от цитати

ще разцъфне ли пак в стих на Верлен

или Целан в непритежание ще я прати

Никоя роза  и  никой свят

не  пръскат  аромата на властност

над това място на смърт

незаемащо  място освен друго място

богове и човеци в индустрия на скръб

и  в  церемонии на циклопски ковчези

автоимунното буйство

на последния човек ще изчезне

в адските холокости

към принтираните лазури

на  безметежните острови

И  това което Хайдегер закъсняло

приписваше  на нацизма

като срещата  на модерност

                     с планетарната техника

днес го казват същото за Америка

Колапс  на онтическото 

                     в онтологическа грешка

професорската катедра  разкешва

и  въздига  суверенната  цезура

обитаваща единствено себе си

в автодидактика и некромантика

Които мислят  на едро в размерите на  империя

са жалките клонинги  на лингвистерия

под   същия закон на  историцистка  мизерия

и вулгарно  поради липса на сцена

светът  залязва  в имагинерната си мишена

Смърт  обитаваща  царствената си  цезура

обитаваща  единствено себе си

в странен пропуск на алфавита

и математически сталактити

където немислимото  не спира

да не се записва в  екс-комуникация

извън  деветте кръга на ада зададени

с  ренесансова апликация

и  в скролването  на фийда и база данни

на виртуалната симулация

картезианската сделка със злия гений

всъщност е соларната смърт

като смърт на смъртта в свръх-Откровение

и  анонимното свръх-погребение

в остатъчен траур и принадено наслаждение

Нищо друго  в мястото не ще се вмести

освен може  би  констелация на примеси

в зодиакална  стагнация

и мадригална вокализация

лишените от присъствие шествия

търгуващи  с пустотата на пътя си

в  интриги за локалните бедствия

И  клишето на  небесните  камъии

в  търсене на  рима  за случайните напъни

в  студения космос на необятност

с  изгубените искри на святост

и брегове без пристанища            

                       на абсолютна  визита

на Голямото Вън и пришълците

от  нови съзвездия поглъщани в мрака

не очакваме нищо никой не ни очаква

освен  съдържателка на бардака

която поддържа  илюзията  за  пренос

                      с виаграта на фармакон

О  не тези брегове ми обещахте моряци

 не тези полиси и колонии  на демокрации                   

вкамененият траур на апологии            

и демонична концентрация на патологии

за все същото  и както преди

зрелище на отместените  звезди                                 

в паралакса  на астрономически бдения

                                и  геометрия на нищото                                     

където анонимните погребения

се причестяват  в статистика

И  езикът  не говори нищо съществено

 освен  себе си във фонетична вещественост

за  Битието Същото или Единното

Той е ничий език  за никого и за противното

мъртъв език на  ликвидните диаспори

с  омрачнени   места   на всички залози 

тайният събеседник който кара да заблестят

устните и цветята под знака на пепелен  крах

както земята предлага място за обитаване

в   аутизма си неприкосновен  на усамотяване

О  къде са трансценденталните светове

отмиващи  собствените си брегове

и реторичното цвете на вселенския необят

обратно ще върне ли сока на своя разпад

в нов свят  на екстаз и покруса

и редукция на квантов дегенерат

на постхуманна погнуса

Езикът е марионетка

в онтологическата си клетка

и движи конците на марионетки

                    в плен на корелати

и несобствени орбити и обрати

за това което не се чете

докато повярват  че  са автори

в  списъка на шедьоврите

Езикът земята смъртта

обитават единствено себе си

извън имагинерните ни   рефлексии

за  осветена  обител и свети имена

И фашизмът бодърства  отстрана

с  разтвора за финално решение

Тук сме чужди  и  странни изречения

запечатани във  времената на края

и края на времената в  несъхранение

на анонимното погребение

цитатен килим  от  стъпкани стръкове

по пътя който изпраща всичко по пътя си

в геодезия на костници

и вегетация на великите пости

Защото това е път нито за теб нито за мен

защото питам  за кого е тази земя

защото  тя е оксиморон  на живот  в смъртта

нито за теб  нито за мен

                            и в монологичната   пиетà

ничия роза  цъфти без защо и причина

докато епохите  я отглеждат

                           с културата на расизма

и  разриви на пола  das Geschlecht

от еднородна  плът на първородна греховност

                                          в патриархален Завет

и  грешката  да си се родил  изобщо

в свят на защо без защото                              

в сингулярно откъсване от Едното

клониране  в  етнос раса и пол

фалшиви като самия теб и твоя бог

суверени  в смразяващо  подчинение

на стълпотворение в тление

Това е  езикът на  кариатиди

и  не говори за нищо освен за руини

хонтологии на гнили държави

соцреализъм на европейска амнезия

и вирулентност до степен на патогенност

вируси на  транспарентност

като призраци никога неумиращи

в информационна пандемия

на  политики  и пазари експандиращи

където всички идиоти вземат участие

с език на изкуствени чатове

                    обещан да изчезне

в  бавното топене на снеговете

               и   съскане на ветровете

и  предпоследната чаша

най-трудната за пресмятане

преди мрака на патентованото разпятие

хляб и вино на масата  

за последно причастие без възприятие

Ти вече знаеш как свършва всичко

в   идиома   на   технология  некротична

                    индустриално  успение

и концентрирана смърт

в апотеоз на космическо изтребление

и корелата му тук с мрачното  Просвещение

Накратко

цивилизацията  е  канализация

и  смъртта  биополитическа  операция

на обществена хигиена  и бюрокрация

                                    с тленните ни остатъци

щом ни изхвърлят  като боклук  на боклука

и братовчедката чудесно се справи

с тази безнадеждна услуга

О  успяхте  ли да  омрачите мрака

или да усилите светлината

постигнахте ли  освобождение 

в  псалмите на  беззаветност

с  номерираното забвение

без редакция към финално решение

И смъртта  най-близката гънка

твърде дълго  навивана

в  цитатите като спънка

между  плагиатство и почит

най-после ти си смъртния опит

предоставен оставен

на единствения си прочит

Не позволявай земята да ни затвори

това  открито  усамотение

в  самото сърце на света

и   на анонимното погребение