…

R U S S I A  U K R A I NЕ  M A R X

—

Вярно е, че анти-западният национализъм на Фьодор Достоевски намери

подражател без чувство за хумор в лицето на Александър Солженицин,

чиито идеи за оправдана бъдеща “Свещена Русия” повлияха на системата

от убеждения на Путин. Но също така е вярно, че либералите на

американската Студена война, които днес насърчават Ермоленко

(Volodymyr Yermolenko, one of the

Ukrainian literary scholars regularly featured in Foreign Policy), вчера са

насърчавали Солженицин, като омаловажаваха и премълчаваха

реакционната му политика – дори когато руският православен мистик се

обяви срещу западния упадък, а в същото време беше луксозно приет

като изгнаник във Върмонт и докато получаваше Нобелова награда.

Западните поддръжници на Солженицин носят поне толкова вина, колкото

и бедният, отдавна починал Достоевски, за разпространението на

съвременния християнски национализъм, който заразява голяма част от

Източна Европа.

Against the “Decolonize World War Three” Movement

Arturo Desimone

—

Какво ще се случи, ако получим това, което казваме, че искаме, и всички страни по света станат либерални капиталистически демокрации? Кой ще направи революциите вместо нас? Кой ще ни позволи да си представим, че историята все пак може да дойде отново на нечия трапеза, ако не и на нашата? В този период, в който нашата система изглежда неизбежна, но все още не е истински универсална, умиращите алтернативи отлагат сблъсъка ни с реалността, че собствената ни система преобладава само защото е най-конкурентна. Богатите либерални капиталистически демокрации оцеляват, защото имат най-конкурентните армии, най-продуктивните работници с най-голяма склонност към потребление. Те не преобладават, защото са щастливи общества, пълни с психически здрави хора.

Напротив, хора като Путин постоянно подценяват западните държави именно защото те са толкова видимо нещастни. Нашите държави вече не могат да събират достатъчно данъчни приходи, за да финансират адекватно обществените ни услуги. Все по-често хората ни се борят да си осигурят елементарни неща. Жилищата, здравеопазването и образованието стават все по-скъпи, въпреки че сега можете да си купите 4k телевизор в Costco за чисти 300 долара. Работата, която вършим, ни се струва толкова безсмислена, че с удоволствие бихме се радвали изкуственият интелект да ни отърве от нея, ако тази работа не беше единственото ни средство за плащане на наема. Все по-често си крещим един на друг за всеки културен проблем под слънцето, вместо да се занимаваме директно с икономическите си проблеми, защото дълбоко в себе си знаем, че не можем да използваме капиталистическата демокрация, за да подобрим живота си. В Русия това ниво на видима мизерия би трябвало да дойде заедно с революцията. Руснаците се учудват, че нашата система може да продължи да функционира по този начин. И все пак тя може и го прави, отчасти заради техния пример. Те са гниещият труп на Съветския съюз и ние не искаме да свършим като тях. Просто бихме искали да наблюдаваме тяхната революция в Twitter.

Revolution without the Risks: Enjoying the Adventures of Yevgeny Prigozhin

Benjamin Studebaker

—

“Kopi luwak” е най-скъпото кафе в света и се произвежда от екскременти: от кафеени зърна, които са частично усвоени и след това изкакани от цивета – котешко същество, което живее в Югоизточна Азия и Субсахарска Африка. Храносмилателните ензими на циветата променят структурата на протеините в кафеените зърна, което премахва част от киселинността и прави кафето по-пивко (smoother). То се произвежда предимно в Индонезия. В САЩ една чаша копи лувак може да струва до 80 долара. Дали днешната нова дясна популистка идеология, както в САЩ, така и в Русия, не е именно вид идеологически копи лувак? Старите идеи, някои от тях дори достойни за уважение (като критиката на финансовите елити, експлоатиращи обикновените хора), се обработват от днешните маймуни и се превръщат в лайна. Така че не е ли най-добрата метафора на днешната руска и беларуска идеологическа пропаганда тази, в която техните лидери и идеолози са представени като цивети, поглъщащи някои благородни части от нашата еманципаторска традиция (антифашистката и антирасистката борба, отхвърлянето на нашия комерсиализиран и хедонистичен начин на живот, борбата срещу финансовите елити, усилията за премахване на остатъците от колонизацията и т.н.). ), позволявайки на неофашистките си храносмилателни ензими да премахнат радикалната киселинност на погълнатата от тях еманципаторска традиция, така че тази традиция да бъде изкарана като парчета лайна, които безпроблемно се вписват в съществуващата глобална система, въпреки че те се представят за нейното разрушение?

Неотдавна Лукашенко призова “забравилата се Европа” да премине през морално пречистване за (фашистките) грехове на своите деди и бащи ; действителното намерение на този морален призив обаче е да се отърве от радикалната еманципаторска традиция, която е в основата на Европа. Нищо чудно, че подобни призиви за морално прочистване водят до недистилирани изблици на чиста разрушителна ярост.

The Russian Kopi Luwak

Slavoj Žižek