…

Макар че можем, както прави Елизабет Рудинеско, да видим в Лакан фигурата на Едип в Колон, струва си да отбележим, че за Хегел самоосъзнаването на възрастния крал и примирението му със съдбата в крайна сметка е “субективно удовлетворение”, което позволява “прехода към сферата на комедията”. Може би няма по-добро обобщение на отношението и действието на Лакан в последния му “семинар” от възхитителната похвала на Хегел за “смеха, в който героите разтварят всичко, включително и себе си, победата на собствената им субективна личност, която въпреки това продължава да бъде самоуверена”. Когато всичко е разтворено все пак остава като по-възвишен принцип изначално твърдата личност, която се издига в своята свобода над падението на цялата крайна сфера и е щастлива и уверена в себе си. Комичната субективна личност се е превърнала в господар на всичко, което се появява в реалния свят. От този свят е изчезнало адекватното обективно присъствие на фундаменталния принцип. Когато онова, което няма субстанция в себе си, е унищожило демонстрацията на екзистенцията си чрез собственото си действие, индивидът се превръща в господар и на това разпадане също и остава несмущаван  в себе си и спокоен  (Хегел). 

AN INSOLUBLE ENIGMA? on Lacan’s dissolution

Will Greenshields

ANGELAKI journal of the theoretical humanities volume 26 number 6 december 2021

Тук ключовата дума е dissolution, с която Лакан разпуска своята школа, за да осуети господарското означаващо, което би повлияло на наследяващите го, тоест да ги остави без наследство. Да се задържиш като господар на собствения си разпад чрез смеха е по-скоро влияние на Батай, за когото суверенното е нищо, пилеене, смях, неограничена икономия. Само смъртта е неповлияна от нищо.