Превод на сензационно есе на италианския философ Джорджо Агамбен, написано по време на първата вълна на Covid-19 и обявяването на съответните карантинни мерки. За основните характеристики на медицината като победоносна религия: нейният гностично-манихейски догматизъм, повсеместното разпространение на култовата й практика и есхатологизъм без възможност за изкупление.
Отдавна е очевидно, че науката се е превърнала в религията на нашето време, в която хората вярват. В съвременния Запад са съществували и до известна степен все още съществуват три основни системи от вярвания: християнството, капитализмът и науката. В историята на модерността тези три “религии” многократно са се припокривали, като понякога са влизали в конфликт и след това са се помирявали по различни начини, докато постепенно са постигнали мирно, разбираемо съжителство или дори открито сътрудничество в името на общите интереси.
Новото е, че латентният и непримирим конфликт между науката и другите две религии изведнъж избухна отново, а победните резултати за науката вече са видими за очите ни и оформят всички аспекти на нашето съществуване по безпрецедентен начин. Този конфликт не се отнася, както в миналото, до теорията и общите принципи, а до култовата практика, така да се каже. Науката, както и всяка религия, познава различните форми и нива, чрез които организира и подрежда своята структура: развитието на една фина и строга догматика съответства на практика на една изключително широка и разклонена култова сфера, подобна на това, което наричаме технология.
Не е изненадващо, че главен герой в тази нова религиозна война стана онази част от науката, в която догмите са по-малко строги, а прагматичният аспект е по-силен: медицината, чийто непосредствен обект е живото човешко тяло. Нека се опитаме да определим основните характеристики на тази победоносна религия, с която все по-често ще трябва да се съобразяваме.
1) Първата характеристика е, че медицината, подобно на капитализма, не се нуждае от специални догми, а просто заимства основните си понятия от биологията. За разлика от биологията обаче тя формулира тези понятия в гностично-манихейски смисъл, т.е. според крайно дуалистично противопоставяне. Съществува зъл бог или принцип – болестта, чиито проводници са бактериите и вирусите, и добър бог или принцип – не здравето, а лечението, чиито проводници са лекарите и терапията. Както във всички гностически вярвания, двата принципа са ясно разделени, но на практика те могат да се смесват, а добрият принцип и лекарят, който го представлява, могат да грешат и несъзнателно да взаимодействат със своя враг, което по никакъв начин не отрича истинността на дуализма и необходимостта от култа, чрез който добрият принцип води своята борба. И е показателно, че богословите, които трябва да определят стратегията на тази борба, са представители на вирусологията – наука, която няма собствено място, а е на границата между биологията и медицината.
2) Ако досега тази култова практика, както и всяка друга литургия, е била епизодична и ограничена във времето, то неочакваните събития, на които сме свидетели, я правят постоянна и повсеместна. Вече не става въпрос само за приемане на лекарства, преминаване на медицински прегледи или операция, когато това е необходимо: целият живот на човека трябва да се превърне в място за непрекъснато практикуване на култ. Врагът, вирусът, е винаги налице и трябва да се борим с него постоянно и без почивка. Християнската религия също е познавала подобни тоталитарни тенденции, но те са се отнасяли само до отделни хора – например монаси, които са решили да посветят целия си живот на “непрестанна молитва”. Медицината като религия възприема тази заповед на апостол Павел и същевременно я тълкува по нов начин: докато преди монасите са се събирали в манастири, за да се молят заедно, сега поклонението трябва да се извършва също толкова усърдно, но отделно и от разстояние.
3) Култовата о вече не е свободна и доброволна, подчинена само на духовна санкция, а трябва да бъде задължителна по закон. Съюзът между религията и светската власт със сигурност не е нещо ново. Но новото е, че то вече не се отнася до изповядването на вярата, както е било при ересите, а изключително до практикуването на религията. Светската власт трябва да следи за стриктното спазване на литургията на медицинската религия, която сега обхваща целия живот. Фактът, че става дума за култова практика, а не за рационално научно изискване, веднага се набива на очи. Най-честата причина за смърт в нашата страна са сърдечносъдовите заболявания и е добре известно, че те могат да бъдат намалени чрез по-здравословен начин на живот и спазване на определен хранителен режим. Но на никой лекар не му е хрумвало, че този начин на живот и хранене, които те съветват пациентите си да спазват, трябва да се превърне в предмет на законова регулация, предписваща ex lege какво трябва да яде човек и как трябва да живее, превръщайки цялото му съществуване в здравно задължение. Но в дадения момент е направено почти точно така и поне засега хората приемат за даденост отказа от свобода на придвижване, работа, приятелство, социални връзки, религиозни и политически убеждения.
Тук може да се проследи как другите две религии на Запада – религията на Христос и религията на парите – отстъпват първенството, привидно без борба, на медицината и науката. Църквата напълно е изоставила своите принципи, забравяйки, че светецът, чието име е приел сегашният понтифик, е прегръщал прокажени, че едно от делата на милосърдието е да се посещават болните, че тайнствата могат да се извършват само лично. Капитализмът, от своя страна, дори приема с известен протест загубите в производителността, с които преди това никога не се е примирявал, вероятно по-късно с надеждата да намери компромис с новата религия, която също изглежда склонна да направи някои отстъпки по този въпрос.
4) Медицинската религия несъмнено е наследила от християнството есхатологичните настроения, отхвърлени от него. Капитализмът, секуларизирайки богословската парадигма на спасението, вече се е отказал от идеята за края на света, заменяйки я със състояние на постоянна криза, без край и без спасение. Първоначално кризата е медицинско понятие, което в Хипократовия корпус се отнася до момента, в който лекарят решава дали пациентът ще издържи на болестта. Теолозите са възприели този термин като обозначение на окончателния съд, който ще се случи в последните времена. Ако разгледаме извънредната ситуация, в която се намираме в момента, можем да кажем, че медицинската религия съчетава вечната криза на капитализма с християнската идея за последните времена, есхатона, където окончателният съд винаги е в процес на изпълнение, а краят едновременно наближава и се отлага, в непрестанен опит да се управлява процесът, но никога да не се реши веднъж завинаги. Това е религията на един свят, който осъзнава, че е в края си, но не може, подобно на лекаря Хипократ, да реши дали ще оцелее, или ще умре.
5) Подобно на капитализма и за разлика от християнството, медицинската религия не предлага възможност за спасение или изкупление. Напротив, изцелението, към което се стреми, може да бъде само временно, тъй като злият бог, вирусът, не може да бъде унищожен веднъж завинаги, а постоянно се променя и приема нови, още по-опасни форми. Епидемията, както подсказва етимологията на понятието (demos е гръцки термин за народа като политическо тяло, а polemosepidemios е Омировата дума за гражданска война), е преди всичко политическа концепция, която е на път да се превърне в нова сфера на световната политика – или неполитика. Може да се окаже, че епидемията, която преживяваме, е олицетворение на глобална гражданска война, която според най-предпазливите политолози е дошла да замени традиционните световни войни. Всички държави и народи се намират в състояние на продължителна война със самите себе си, защото невидимият и неуловим враг, с когото се борят, е вътре в нас.
Както неведнъж се е случвало в историята, философите отново ще трябва да влязат в конфликт с религията и това вече няма да е християнството, а науката или онази част от нея, която е приела формата на религия. Не знам дали ще бъдат запалени огньове и дали книгите ще бъдат включени в забранителния списък, но със сигурност мислите на онези, които продължават да търсят истината и да отхвърлят преобладаващите лъжи, ще бъдат отхвърлени, както вече се случва пред очите ни, и обвинени в разпространяване на фалшиви новини (новини, а не идеи, тъй като новините са по-важни от реалността!). Както при всички извънредни ситуации, реални или симулирани, отново ще станем свидетели на невежи хора, които клеветят философите, и на мошеници, които се опитват да се възползват от нещастията, които сами са причинили. Всичко това се е случвало преди и ще продължава да се случва, но онези, които свидетелстват за истината, няма да спрат да го правят, защото никой не може да свидетелства вместо очевидец.
2 май 2020 г.
Нощни плажове 