КОНВЕРГЕНЦИЯ

Капиталът е влечение към смъртта пар екселанс. Трансгресия от умерена полезност на производство (какъвто беше социализмът) към неусмъртим възвишен излишък на принадена стойност (какъво не беше социализмът).
Волята и желанието се издават като жажда за анихилация, геноцид (какъвто винаги ще бъде фашизмът), нищо че наглед кипи нездравословен цъфтеж, растеж на производство (това Кейнс го е преписал от учебниците по физика).
Капитализмът е болест към смъртта, рицарят на вярата е деградирал до мирмидонска стража на корупцията и смъртта.
Корупцията е онтологическо загниване, реципрочно на човешката тленност като арест на соларна енергия за прахосване и износване в боклук и руини.
Нищото на смъртта фундира свободата към смърт, която Хайдегер ще нарече знаменито въможност на една невъзможност. Изглежда засукано, други ще го преобърнат в невъзможност на една възможност, но става въпрос за едно и също, за някакво неопределено благо като обект на рационализирано желание, по-късно ще го нарекат воля, икономистите ще го заместят с преференция, а по-идеологически освободените ще говорят за избор.
Но след като сме избрали абстрактната машина на капитализма с нейните некро-политики, за какво могат да пледират днешните протести – за невинен капитализъм ли, за рационализираната ненормалност на влечението към смъртта под формата на принадена стойност и принадено наслаждение? Защото тези неша се харчат заедно, простолюдието знае, че гнилият капитализъм е сладка работа. И докато плебсът се угощаваше с плодовете на капиталистическия фолклор, други направо строшиха дървото.

Това ли е вашето капиталистическо благо, на което ученият университетски дискурс придава благовидна форма? В желанието се монтира деспотично означаващо като спирачка и резервация в расата на Едип, в расата на смъртта.
Но смъртта е нерезервирана, тя няма адвокати.
Смъртта е реалността на невъзможното, правейки от всички нас фикции и само във фикцията ние се сепарираме от смъртта (Ник Ланд).

Парадоксът се състои в това, че в своята некрофилия капитализмът страстно се нуждае от всичко ювенилно, включително протестите на младежта.

На антропологическата вулгарност й се привижда, че са дошли нови поколения, по-усъвършенствани мирмидонци, вероятно киборги, пред портала на ада и на смъртта.
Само че те нямат избор, а само оферти от същата черна книга на капитализма. И какво ще извадят оттам? Същото, както от черната книга на комунизма. А до черната книга на психоанализата българският идиотизъм все още не е стигнал дотам.
Пред тези нови акционери и активисти на хуманни дела произведенията на един Ницше изглеждат като аборт.
И тук ревниво следят да не би някой да предаде протестите, да ги абортира.
Но по-добре аборт, отколкото недоносчета.
Бартълби писарят е радикален аборт на капиталистическото желание.
Анти-хуманният свят може да бъде сразен само с анти-хуманен жест.

 

One thought on “КОНВЕРГЕНЦИЯ

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s