БЛАГОДАРСТВЕНО СЛОВО ПРИ ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДАТА ОРФЕЙ – ПЛОВДИВ, 9 МАЙ 2019

Тази церемония сякаш се противопоставя или може би усилва произволната процедура на предестинацията, на Предопределението – не се знае кой ще бъде сполетян от благодат, кой ще бъде избран, но всички се стараят да го заслужат.
Но такава е и кантианската Urteilskraft, отсъжда се винаги в отсъствието на критерии. И как е възможно другояче при халюценогена на поезията, с тези халюцинаторни стойности – как, освен да му се противопостави антидота, анти-депресанта на наградата, на избранничеството.
Общият закон на благодатта е в бог-отец, той си е свършил работата. Но неговият син Христос не е. Той все още избира, без да пробира.
Защо? Защото Христос е с вечна, но крайна душа, парадоксът на богочовека. Не може да мисли всички ни. Не е по силите му. Затова се казва, че божият син е застъпникът-бог на несъзнаваното.
Бог е несъзнаваното. Нещо повече, противно на психоанализата, че в несъзнаваното няма време, Христос е този, който го внася като бекграунд.
Времето, което не се е изпълнило в никое от темпоралните си измерения, минало, настоящо и бъдещо време. Ако времето се изпълни, край с несъзнаваното, край с Христос.
Ние бъркаме произволното разпръсване на благодат с това неизпълнено време, с недовършената работа на застъпника.
Когато мъртвите възкръснат, тогава ще се изпълни.
Затова свети Павел тръби за края на света, но той има предвид изпълненото време, всеобхватната благодат, светът като идеален обект на желание.
Но междувременно тази разпръсвана хаотично случайна благодат,
като дъжд върху пустинни земи, сполетява и негодниците, не само избраните.

Избраните пък постоянно са подлагани на изкушения, и затова са толкова неспокойни.
Трябва да ценим тази свобода на благодатта, защото редиците на чакащите се умножават
И какво да кажа сега, за да не изглеждам комичен?

Не сме измислили ние церемонията, нито сме способни да я прекратим.
Но предестинацията е малко и като взвод за разстрел, Sonderkommando – ей ти, крачка напред пред редицата и следва залп.
Покойният Иван Методиев ми бе написал автограф:
На Златомир, с пълното съзнание, че няма изход.
Той визираше моята книга Входът на пустинята
Но сега аз ще кажа – не само че няма изход, но и вход също. Не само екстериорът липсва, но и интериорът също.
Няма космологическа константа – нито природа, нито
светлина и гравитация, нито бог, боговете, могат да послужат за отправна точка, основа, сключен завет.
Човешкото няма назначение, нито цел. Още по-лошо, в този напълно случаен свят без застъпници, където липсват както революционен терор, така и устойчива добродетел, пътят е само един – на безогледна корупция.
И тогава негодниците ликуват.
Човешкото преизобретява бездната, която го е изобретила, както под Швейцарските Алпи големият андронен колайдер се мъчи да синтезира черната дупка
Принципът на идентичност отчасти е неидентичен.
Принципът на достатъчния разум отчасти е неразумен.
Светът е локална стилизация на космическото несъзнавано и кошмар.
Човекът е неопределеното животно. Но от какъв пределен дискурс прави това изявление Ницше не е ясно – което означава, че си имаме работа с паралогизъм.
Негативното присъствие на неопределеното може да се предаде само чрез възвишено усещане. Това е краят на репрезентацията, екстазна зона като временен път към абсолюта. Делириумът е самата си визия, самата благодат.
И може би затова сме тук в тази временна поетическа общност

Благодаря на организаторите, специално на Антон Баев, благодаря на проф. Светлозар Игов за хубавите думи, желая ви плодотворни срещи на фестивала на поезията Орфей

Златомир Златанов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s