Асиндетонът е вид елипса, в която свръзките, които комбинират сегментите на изречението, са отстранени.
Асиндетонът е лингвистичен алкохолизъм.
Естетическите му ефекти са добре познати от стила на Маргьорит Дюрас.
Тя казва, че Бог не съществува и може да бъде заместен само от алкохола.
Но при говоренето на българските политици, примерно Цв. Цветанов, по-скоро става въпрос за партиен алкохолизъм.
Неговото елиптично говорене е проекция на самата елиптична кривина на социалното поле, чието друго име е класова борба.
Кривини и елипси не могат да бъдат изгладени и запълнени.
Предишните партии залагаха на правата линия, сегашните – на асиндетона.
Асиндетонът е артикулиране на инстанции на развързване спрямо това което е нерепрезентируемо.
Раз-фиксиране на фикцията на мярата като връзка или отношение.
Мярата докосва Реалното в прекъсвателен маниер, а не събирателен, тоест като фигура на асиндетон.
Нямаме единен Логос, само неконзистентни партийни логореи.
И което е особено важно, днешните политики не се осланят на социалната връзка, а на нейното развързване и заплитане в симптома на социална истерия.
Именно в този лаканиански смисъл социалната връзка, също както сексуалната, не съществува – имаме партиен, съответно джендър асиндетон.
Reblogged this on vs. archives.
LikeLike