НОЩТА НА СВЕТА

В памет на Димитър Зашев

“Herrschaft ist die χάρι
des Seyns als des Seyns, stille Würde der milden
Bindung, die sich nie in das Bedürfen der Macht zu versteifen braucht” (GA 69:
69).
“Majesty is the charis of being as of being, the silent dignity of the gentle
binding, which does not need to harden into the use of power.”

Да превеждаш Хайдегер е все едно да обезвреждаш минно поле. И пак няма да постигнеш пълно обезопасяване.
В едно превъзходно есе Нощта на субстанцията Китлер между другото споменава как британските астрономи са създали радиоастрономията с откраднати апарати на Вермахта. Оттогава видимата светлина е само особен случай в безкрайния спектър на контрол.
Инфрачервените сензори за нощно наблюдение пак са измислени от германци заради затрудненото придвижване на техните танкове поради въздушното превъзходство на съюзниците.

Защо казвам това? Хайдегер, за когото Хабермас се провикваше – той несъмнено е нацист, Хайдегер е нацист – явно превъзхожда всички останали с подривната си машина.
Французите са я разпарчетосали много по-настървено отколкото сънародниците му. Казват, че младият Сартр пребледнял, когато научил за първия превод на Хайдегер на френски и хукнал на часа да го търси.

Само че аз бих искал да асоциирам началния билингва-пасаж с това, което пише Бодрияр за „дискурсите, които се съблазняват от собствените си знаци”.

Един етимологичен ремикс е вменен на самата битийна инсталация. Човекът, това техномиметологичното животно, в един мнемоничен контра-трансфер си внушава, че битието е съблазнено от собствения си механизъм.

Но още за Ницше битието е само една празна фикция. Може би няма никакъв механизъм. Всичко може да изчезне внезапно и без причина, както твърди Мейясу.

Семантично натоварената дума господство- владичество-достойнство-Herrschaft ist die χάρι des Seyns als des Seyns , stille Würde der milden
Bindung, die sich nie in das Bedürfen der Macht zu versteifen braucht” (GA 69:
69).
Мълчаливото достойнство на меката връзка, която не се нуждае от втвърдяване в употребата на сила

Хайдегер курсивира Herrschaft, за да я отдели като величие от суверенност и управление
italicizes Herrschaft to set it apart as majesty from sovereignty and rule
Господството като величавост

Битийната фикция трябва да бъде издигната до абсолютната й суверенност на неотношение с нищо друго, извадена от тривиални силови напластявания.

Именно в това е съблазняването – иницииране на хипер-реалност в неотношение с нищо човешко и точно това свръхчовешко, изписано на старонемски Seyn, действа терапевтично, тоест съблазнява.

Етимологичното войяорство е придружено със също такива етимологични демонтажи, след което се инсталират меките сглобки или връзки, заедно с разглобките и отношенията на неотношение.

От Gewalt се извлича walten
От Vernichtung – Nichtung
Латинското annihilation става nihilation.

Именно това nichtend: nihilating е загадъчният атрактор, около който се върти всичко останало. Но фактически това е етимологична разглобка, преобладаваща над меките сглобки на битието. Един атрактор, който придава форма и морфизмени брожения, без самият да приема форма.

По същия начин при ученика Агамбен импотенциалност преобладава над потенциалност (не можем да се спрем на това).

Фактически става въпрос за неологизми. В тях сякаш е затаена особена съблазняваща сила или по-точно съблазняващо безсилие.

Nichtiger Grund des nichtigen Entwurfs

Какво е това нищене на нищото?
Унищожение – нищожение- нищостене

Извлича се перформативно ядро, което се преакцентира в двигател на онтологично събитие.

Това ли е подводницата на Хайдегер, която цепи безшумно мрачните дълбини с помощта на хитроумен радар? Непотопяемата нацистка подводница, преодоляваща минните заграждения.

Спомням си как когато Зашев се опитваше да ми разясни някой термин, лицето му придобиваше заговорнически вид.
Той никога не се държеше надменно, както повечето хора на неговата позиция.
Сега аз предоставям този текст в същото насипно състояние на пачуърк, каквито представляваха разговорите ни тогава.

The transformation in walten
initiated by Heidegger takes it away from Gewalt (power, violence, governance),
and, changing its tonality through lassen, allows for a different modality of
relating: the gentle binding free from power. We have here a significant, even radical
shift from Gewalt/Walten to Lassen/Walten, the shift that pinpoints the importance
of the transformation (Wandlung) (GA 69: 21), which Heidegger sets out to
initiate in power (Macht) and in its deployments through Gewalt and Herrschaft.

It is crucial to note that there is a marked difference in Heidegger between the
operations of Macht and Gewalt as Vernichtung, annihilation, and the macht-los
event of being as nichtend: nihilating.

Nihilation бележи пораждащата игра на време-пространство, във всяко време само веднъж сингулярно дадена, което ще рече винаги вече нихилирана, отворена към бъдещ проект. Накратко, nihilation e мълчаливата сила на възможното.
Nihilation сингуляризира, позволявайки това, което е – битието – да бъде винаги само еднократно дадено във времето, einmalig, уникално.

Nihilation in Heidegger marks the originative
play of time-space, each time one time and singularly given, that is, always
already nihilated, opened in a futural projecting-open. In short, nihilation marks
the silent force of the possible. There is a way of thinking nihilation precisely as that
which singularizes, which allows what is, to be always and only one time, einmalig
as Heidegger puts it. This singularization of each time is the very movement of
experience, it is das Nichtige taken away from the sense of nothingness or nothing
(as absence of being) (GA 65: 245) and also from das Vernichtende as an
extreme manifestation of violence. “‘Nothingness’ is neither the negation of beings
nor the negation of beingness, nor is it the ‘privation’ of being; it is not the deprivation
[Beraubung] that simultaneously would be an annihilation [Vernichtung].

Сякаш сме на път да схванем Nichtung като сингуляризираща сила на контингентното.
Но Хайдегер нарича Nichtung „дар”, който се дава като събитие в проясняването на произхода като бездна.

Rather, ‘nothingness’ is the foremost and highest gift of be-ing [Seyn], which along
with itself and as itself gifts be-ing as event unto the clearing of the origin [Ursprung]
as abyss [Ab-grund]” (GA 66: 294–295).
This is why for Heidegger being never annihilates, only power and violence can.
Being’s nihilation marks the span of finitude and Dasein’s own most nonrelational possibility: death.
Rethought this way, nihilation is the highest gift in the sense that it allows the
play of time-space to be instantiated each time as singular, as one time, and allows
thinking to experience it in this way. This experience of nihilation gives/allows to
be, and is sharply distinguished from annihilation as the depriving of being. What
can be annihilated is precisely finitude as the experience of nihilation characteristic
of Dasein. Furthermore, it is precisely the Nichten, the nihilating intrinsic to
being that, for Heidegger, releases from power and violence, and not manifests it.
In other words, nihilation is the vector indicated by the suffix –los in the phrases
like macht-los and gewalt-los. As taken away from the nothing and annihilation,
nihilation “works” as the possibility of the power-free.

Nichten е duty free zone на господството като let it be, Gelassenheit, което Хайдегер е заимствал от Майстер Екхартовото Gelazzenheit.
Свободното от власт, величавото и контингентното, преобладава предимно чрез изпуснатия суфикс – macht-los.

Но тук аз си спомням за белия шум на гръцките Сирени, за които пише Китлер.
Те съблазняват като заграждения на неоградимото.
Сирените на съблазняване, преди да бъдат деноминирани в полицейски сирени (не можем да се спрем на това).

For this originative letting is … a release, a clearing in power, which does not submit to
power and cannot be explained as absence of power, or as a hole in its all-embracing weave

Тази пораждаща Gelassenheit е … освобождаващо изпускане, проясняване -Lichtung във властта, неподчиняващо се на власт и което не може да се обясни като отсъствие на власт или като дупка във всеобхватната й тъкан.

За да направя нещата лесни, отново ще припомня, че тук става въпрос за всеобхватната съблазняваща тъкан на дискурса на Хайдегер, за едни германизирани Сирени, където не пожелавам на никого да попадне под тяхното обаяние.
И аз знам какво говоря. В началото на 80-те заех едно ксероксно копие на Битие и време, за да се сблъскам с почти неразбираем текст, което ме накара да се почувствам абсолютно нещастен.
По-късно, когато обсъждахме термините на Хайдегер с покойния Димитър Зашев и с Цветан Марангозов, нещата не се подобриха съществено.
Винаги когато минаваше някое хубаво момиче, Зашев спираше да говори и замръзваше в дълъг обискиращ поглед на Gelassenheit.
Веднъж, събрани във вътрешния салон на Клуба на журналистите, разговорът ни също той неочаквано се прекъсна, когато прибираха подвижния покрив над главите ни, и забелязах, че Цветан е истински развълнуван – той помнеше този покрив още от дете, когато бе идвал тук с баща си.

Няма приятелства, има само щастливи срещи на магичен волунтаризъм вместо мафиотската тенденциозност на плебейско струпване.
Приятелството е шанс, мафията е необходимост, сведена до суеверие.

Прочетох обаче с тревожна лекота семинарите на Хайдегер за Хераклит и Парменид.
Веднъж в жилището си Зашев ми пусна на магнетофонен запис гласа на Хайдегер, четящ встъплението на Erläuterungen zur Hölderlins Dichtung.
Заслушах се с някакво суеверно внимание. После след време попаднах на същата ситуация, разказана от Дерида в един университет в северна Англия, как като млади са слушали на фонограф гласа на Хайдегер през 60-те. Блогърът, който е бил свидетел, Ларс Айер, сега е автор на бестселъри. Доскоро следях неговия блог Spurious.

Смущаващото все пак е, че Хайдегер е монтирал битийната си инсталация през епохата на нацизма, през същото онова столетие, което Бадиу дефинира като насилие на Реалното.
Китлер ще се произнесе още по-ексцентрично – Втората световна война е борба между две пишещи устройства: Колосус и Енигма.

Инсталационният дискурс на Хайдегер би могъл да възмути емпирично настроения българин. Обяснимо е за ареала, където обитаваме и където Зашев, преводачът на Битие и време, очевидно не се е чувствал комфортно. Веднъж ми каза, че преди да се оттеглят комунистите са изкупили всичко, дори авторските права на Хайдегер.

Но дали Nichtung е за предпочитане? Дали светът не е по-скоро склонен към унищожение и самоунищожение?

Американци и англичани са отмъкнали като трофеи нацистките инсталация, за да произведат атомни бомби, ракети, компютри.
Успоредно с това е вървяло и разграбването на трофейните инсталации на Хайдегер, за да бъдат демонтирани и преаранжирани в нови философски дискурси.
Но какво толкова, след като самият Хайдегер е заимствал без каквито и да е угризения най-същественото от своите предшественици.
От един момент нататък след Хегел философията, но само тя ли, ще се окаже единствено презапис, изличаване и съхраняване на база данни.
Натяквайки за кражбата на навигацията за нощно придвижване на танкове и кораби, Китлер придава нов неочакван нюанс на модерните джаджи, като ги асоциира с известната Хегелова нощ, където аналоговите букви се оказват предмет на още по-грандиозно претопяване, за да се стигне до дигитална, дискретна нощ на компютри и самокопиращи се автомати, където човекът се оказва излишен.
Китлер и Слотердайк нямат чак такъв респект към Хайдегер и го иронизират или превратно преформят по много по-ироничен начин, отколкото Дерида.
Нищо чудно, след като днес съветват, че дори Държавата на Платон трябва да се чете като иронично произведение.
Но всъщност става въпрос за самосъблазняване с дискурси и гръцки Сирени, зад които се крият откровени грабежи и насилия.
Величието на битието се компрометира от безцеремонно разграбвани дарове и още по-откровени ужасяващи престъпления.
На този древно-юдейски буквен екстаз пред неназовимото име на Бог му предстои да се разсипе в колонки цифри, потъващи в нощта на света, и един дигитален фюрер ще решава какво да извика отново на дневна светлина.
Кой е този нов фюрер? Джон фон Нойман усилено бленува за саморепликиращи се клетъчни апарати. Нищо чудно, след като ние сме аксиоматизация на природни автомати.
Още Хегел е схванал, че няма никаква човешка мисъл, само база данни. Поне така твърди Китлер, който все пак е медийно базиран философ.

От много години събирах конспекти на текстове, за да напиша Суверенната фикция. Сега знам, че това никога няма да стане.
През годините продължавах да разширявам и преглеждам тези записки, без да подозирам как неусетно се превръщат в протоколи на символната ми смърт.
Те ще потънат заедно с мен в нощта на света, докато продължавам да се чудя защо съм го правил. Състояние на импотенциалност или суверенен жест – да научиш повече за света, който няма да научи нищо за теб.
Като един Бартълби продължавах да разчитам записките си, без самия да напиша нито ред.
Това което ги крепи е армия от колонки цифри, които биха могли да изчезнат само с едно кликване.
Затварям очи и чувам как армии дигитални фюрери маршируват в нощта на света.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s